Израелски министър призовава за убийството на десетки палестинци всяка нощ, Гидеон Леви пита кой носи отговорност за това насилие

Крайнодесният министър на националната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир заяви, че в Газа трябва да бъдат убивани по 30–40 палестинци всяка нощ. В интервю за подкаста The 8 October той критикува премиера Бенямин Нетаняху за намаляването на израелските удари и заяви, че трябва да се извършват „целенасочени убийства“.

„Не само онези, които представляват непосредствена заплаха. Там има хора, които не заслужават да живеят. Те не трябва да живеят. Те дори не са хора“, казва Бен-Гвир.

Министърът заявява и че вижда „цялата Газа като наша“, като подкрепя и масовото изселване на палестинците от ивицата. Макар Бен-Гвир да няма командни правомощия върху израелската армия, изказванията му имат значителна политическа тежест заради позицията му в правителството и влиянието му върху крайнодесния електорат.

Изказването идва на фона на ожесточения дебат в Израел за насилието срещу палестинците и ролята на държавата в него. В анализ за Haaretz журналистът Гидеон Леви поставя под въпрос широко разпространеното в Израел разграничение между „Израел“ и крайнодесните заселници и политици, чиито действия и позиции предизвикват международно осъждане.

Повод за текста му е интервю на лидерката на заселниците Даниела Вайс с британския журналист Пиърс Морган. Морган четири пъти я пита дали животът на един палестинец струва толкова, колкото животът на един израелец, но тя не дава пряк отговор. Леви припомня и думите на друг заселник, според когото животът на един евреин е равен на живота на 10 милиона палестинци.

Според Леви тези изказвания не могат повече да бъдат представяни като дело на малка група фанатици, отделена от държавата. Той прави разграничение между понятието „еврейски терор“ и „израелски терор“, като твърди, че първото удобно прехвърля отговорността върху абстрактна група екстремисти, докато второто поставя въпроса за отговорността на самата държава.

„Терорът в Кусра, в Тел, е израелски“, пише Леви, като според него отговорността не е само на отделни заселници като Даниела Вайс или Йехуда Шимон, а на държавата, чиито институции позволяват и прикриват насилието.

В центъра на анализа му е именно отказът на част от израелското общество да идентифицира държавата с действията на крайнодесните ѝ представители. Леви поставя под въпрос тази граница, като посочва Бен-Гвир, Бецалел Смотрич и други представители на крайната десница като част от политическата власт на Израел, а не като външни за нея фигури.

Така изказването на Бен-Гвир придобива особена тежест: призивът за убийството на десетки палестинци всяка нощ не идва от неизвестен радикал или нелегална организация, а от член на израелското правителство. Именно това е и същината на въпроса, който Леви поставя — докъде може да се простира разграничението между действията на крайнодесните и отговорността на държавата, когато крайнодесните участват пряко във властта.

Новината е изготвена с помощта на изкуствен интелект