Източна Европа е хомофобна, а Западна толерантна?
В германското списание „Цицеро“ отличният познавач на Източна Европа и автор на „Дойче веле“ Норберт Мапес-Нидик е публикувал обширна статия, посветена на напреженията между Изтока и Запада в ЕС по въпроса за правата на хомосексуалните.
„По отношение на сексуалната ориентация, в Източна Европа по традиция е царяла не по-малко, а дори повече толерантност, отколкото примерно в Германия или Великобритания. Най-големите исторически скандали около „неестествени отношения между мъже“ бяха инсценирани в западни държави: в Англия аферите около Оскар Уайлд и през 1950-те години около Питър Уайлдблад, в Германия по имперско време около граф Ойленбург, в епохата на националсоциализма около шефа на СА Рьом, а през 1980-те години – около генерала от Бундесвера Кислинг. А в Източна Европа на този въпрос никога не са гледали чак толкова сериозно“, пише авторът.
В Полша наказания за секс между мъже няма от независимостта на страната през 1918-а година. В Съветския съюз този проблем внесе разкол между сталинстите и национал-болшевиките, от една страна, и реформаторите и революционерите, от друга: Ленин отмени наказанията, Сталин отново ги възстанови. Чехословашките комунисти искаха още през 1950-те години да декриминализират хомосексуалните действия, но бяха принудени да се подчинят на ветото на Москва. А в ГДР сексът между пълнолетни мъже беше узаконен още през 1955-а, през 1961-а я последва Унгария, а година по-късно и Чехословакия. За сравнение: Великобритания стигна дотам чак през 1967-а, ФРГ през 1969-а, а Австрия – през 1971-а.“
В Европа традиционното разделение е минавало между по-толерантните Изток и Югозапад и нетолерантния Северозапад. След разпадането на Източния блок темата за хомосексуалността не е предизвиквала кой знае какво напрежение – превърнала се е в културна битка между Запада и Изтока едва от началото на 21 век в резултат от масовия порив за равни права на гейовете и лесбийките.
Гневът и агресията срещу хомосексуалните в Източна Европа не могат да се обяснят само с класическите патриархални отношения. Конфликтът Запад-Изток по тази тема неслучайно възниква именно тогава, когато континентът тръгва да се обединява. Източноевропейците приели с готовност ценностите на Запада в навечерието на своето еврочленство, но същият този Запад внезапно им поставил допълнителни изисквания – тук се има предвид тъкмо възникналото по същото време много активно движение за правата на гейовете и лесбийките и еднополовите бракове.
Редица политици-националисти в източноевропейските страни величаят своите народи като антитеза на „развратния“ и арогантен Запад и демонстрират максимална нетърпимост по отношение на хомосексуалните. „Бъди нетолерантен, бъди нормален!“ призовава с плакат една крайнодясна партия в България например. В Източна Европа омразата срещу хомосексуалните се превърна в най-популярния сегмент от една политическа платформа, който обединява омразата срещу Запада, срещу Европа и срещу Германия с национализма, ксенофобията, авторитаризма и омразата срещу ромите и евреите.“
Гневът на част от източноевропейците срещу гейовете само повърхностно се дължи на мнимата опасност за оцеляване на нацията, от деморализация в армията или от заплахата за традиционното семейство.
Източна Европа има нужда от време
Вече от 17 години Европа се разшири с източната половина от континента, но старите членове на ЕС и Еврокомисията в Брюксел продължават да си патят от своя „собственически рефлекс“, казват анализатори. Старите членове на Еврокомисията сериозно вярват, че техните представи за либерално общество и тяхното схващане за това как обществото насърчава малцинствата са единствената допустима форма на демократичен живот.
със значителни съкращения
