Къде се загуби мандатността в училище?

Възможността да бъде въведена мандатност на директорския пост беше едно от знамената в сферата на образованието на поне две от партиите в Четворната коалиция. Идеята не е нова и е популярна сред учителите. От 2011 г. Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ има анкета, която пита педагозите дали мандатността трябва да бъде въведена. Резултатите до момента са близо 7 хиляди гласували, от които 89,4% са „За“.

Тази анкета не е просто едно повърхностно допитване до хора, които не познават отвътре образователната система. Учителите са тези, които пряко и ежедневно работят с директорите и най-добре биха разбрали нуждата от тази мярка. Те са тези, които страдат на първо място от всички негативни последици на „несменяемите“ и/или партийно-поддържаните директори.

Предизборното обещание за въвеждане на мандатност бе едно от няколко, които подхраниха идеята, че се готви истинска реформа на някои важни части на образователната система. Ентусиазмът в това направление, обаче, изглежда се стопи след изборите и някои споменават като причина липса на консенсус по въпроса.

Без широк консенсус, обаче, се случи изготвянето и приемането на наредба за конкурсите за длъжността „директор“, изработена без участието на социалните партньори, включително представители на учителите. Наредбата не издържа пред Върховния административен съд.

Новите правила имаха положителни аспекти, като, например, изискване за представяне и защита на концепция за управление на училището. Подобна практика вече съществува в Португалия. Тя позволява човекът, който ще заема длъжността, да влезе с изградена идея каква ще бъде добавената му стойност и от къде до къде желае да отведе училището. Същевременно, чрез представената концепция, той поема ангажимент с определени цели и с решаването на конкретни проблеми, за което след време могат да бъдат търсени резултати.

Въпреки това, тази, или която и да е друга наредба, не би могла да замени нуждата от мандатност. Мандатността не служи за точен подбор на кадри. Тя е пряко свързана с демократичния идеал и с това, хората на високи и важни позиции да носят отговорност. Също така е свързана със създаване на възможности за подновяване и предотвратяване на ситуации на застой и окопаване.

Мандатността има този идеалистичен аспект на отговорност и демокрация, но същевременно и важни практически ефекти. Например, тя култивира съзнанието, че заемащият длъжност е нает да изпълнява определени функции за определено време. Позицията не му принадлежи – тя му е просто доверена. При възможност за подновяване на мандата, имаме силен (допълнителен) стимул даденото лице да се старае да свърши добра работа. Заедно с това, никоя общност и колектив от учители не биха пожелали да загубят един добър директор. За това, имайки възможността, те биха допринесли за подновяването на мандата му.

У подчинените на лицето заемащо длъжността, мандатността изгражда съзнанието, че това лице не е недосегаемо, защото ако не друго, то няма да е „вечно“ там. Има предвиден момент, в който то освобождава мястото, неговата работа се разглежда и трябва да получи обновено доверие за да продължи на позицията. Желаещите да заемат длъжността, на свой ред, знаят, че ще има момент, за който да се подготвят, и в който и те ще могат да се кандидатират. Мандатността така може да уравновеси отношенията учители-дирекция и да отвори път на обикновено страничещи но способни хора, допринасяйки така косвено за по-добър подбор.

Асен Александров, председател на една от директорските организации у нас, предложи идеята учители и родители да избират директора. От Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, от своя страна, бяха предложили представител на учителите, синдикалист, да участва в конкурсната комисия. Разумно е хората, които ще бъдат управлявани от даден човек, да имат участие в процеса на неговия подбор.

В Португалия, задълбочаването на демокрацията е цел и отговорност на държавата, заложена в самата Конституция. Отражение на това в училище е, че не само има мандатност на директора, но и избиране на тази длъжност от представители на учители, служители, родители, ученици, община и местна общност – тоест, от заинтересованите страни.

Може би у нас условията и училищната култура не позволяват преминаване към такъв модел на задълбочена демокрация – а може и да позволяват. При всеки случай, трябва да се направят стъпки в тази посока и в България. Идеята ни за демокрация в училище не може да почива предимно върху безбройните вътрешни комисии, които създават илюзията, че учителите участват ефективно в управлението на училището, когато на практика от тях зависи твърде малко при важните и ключови решения.

Мандатността, съчетана с някаква форма на участие на учителите в подбора на директорите, би допринесла за задълбочаването на демокрацията в училище и подсилване на учителската професия. Жалко, че възможността да бъде въведена беше развяна като предизборен флаг и после изоставена в полза на промени в начина на подбор на директорите. Подбор който, на свой ред, само би спечелил от паралелното въвеждане на мандатност.

Поне три от партиите явяващи се на следващите избори, имат тази реформа в предизборните си програми. Дали и този път ще я ползват само за привличане на внимание и гласове, и после ще я захвърлят?