Какъв е проблемът с оценките за дисциплина?

Само в България образователни политики се правят на базата на случайни хрумвания и аматьорски анкети, без дефинирани цели и без каквато и да била научна обосновка. Потърпевши от това са винаги децата ни. Говоря за идеята да се пишат „оценки за дисциплина“.

Когато един възрастен е недоволен от качеството на дадена услуга, има възможност да се оплаче и да си потърси правата. Има право и да смени доставчика. Когато дете има неудовлетворително преживяване в училище, не може нито да се оплаче, нито да смени доставчика.

За децата няма и кой да се застъпи – учителите и директорите са съсловно представени в Отрасловия съвет на МОН и с безпрепятствен достъп до министъра. Родителите и децата – не. Синдикатите редовно анкетират учителите, но никой не анкетира и пита учениците за тяхното преживяване.

Затова при неудовлетворително преживяване в училище за децата остава възможността кротко да търпят или да откажат да участват. Отказът от участие при някои деца се проявява като отчуждение, а при други – като лоша дисциплина.

Всички искаме децата да са по-ангажирани в училище и да проявяват отговорно отношение към връстниците и учителите си.

Затова е добре да си припомним няколко базови принципа:

1. Поведението на децата в училище е преди всичко функция на поведението на възрастните там. Един и същ клас ученици се държи „добре“ при един учител и „лошо“ при друг.
2. При една и съща регулаторна рамка и работейки със сходен профил деца, в момента едни училища намират начин да създадат позитивна среда, други не. Това е функция на управлението им.
3. За да има същинско учене, учениците трябва да изпитват положителни емоции в училище, не да бъдат държани в страх и подчинение.
4. За да имат децата положителни емоции в училище, трябват смислено съдържание и загрижени възрастни. Тези неща пък зависят от образователните ни политики.

Усещането за смисъл е функция на актуални учебни програми, по-практически ориентирано обучение, по-голяма свобода на избор, повече насърчение, подкрепа и възможности за изява.

Загрижеността на възрастните, които децата срещат в училище, е функция на това: 1) как се квалифицират, подбират и мотивират учителите и директорите;  2) доколко педагозите са разтоварени от ненужни административни функции, за да се фокусират върху преживяването на децата.

Ерго, важно е да вдигнем качеството на преподаването и управлението и да си подобрим учебните програми и системата за оценявания, а не да упражняваме още една форма на принуда върху деца посредством оценки за дисциплина – поредното недомислено предложение „на коляно“, което ни отклонява от същинските въпроси в образованието.

В коя успешна образователна система се прилага такъв подход? Правен ли е полеви експеримент в България, за да видим и оценим ефектите от него? Прилагат ли го най-успешните училища у нас?

Не сте чули отговор от застъпниците на идеята, защото предложението е популистко, а зад него прозира желание да бъде прехвърлена отговорността за недъзите на системата върху децата.

Междувременно директорските и учителските синдикати мълчат по други далеч по-съществени теми:

1. Директорите и учителите не са обект на атестиране и за тях няма последствия при несправяне.
2. Инспекцията на училищата се прави без да има приет стандарт за качество на образователните институции – нещо, което е вменено на МОН в ЗПУО още през 2016 година. Препоръките за подобрение на инспектората имат незадължаващ характер и училищата нямат никакъв стимул да ги приложат.
3. Освен подготвени и мотивирани учители, има и други специалисти, които играят съществена роля за ангажираността на учениците – психолози, социални педагози, ресурсни учители, образователни медиатори. Погрижила ли се е системата да осигури непрепятстван достъп до такива подпомагащи специалисти във всяко училище?
4. Поведението е функция и на физическото благосъстояние на децата. Кога ще говорим за ограничените възможности за спортна и физическа активност в училище, за хроничното недоспиване заради ненужно ранния старт на учебния ден?

Нека да не позволяваме поредната димка в общественото пространство да ни разсее от съществените въпроси в образованието. Ако искаме децата да имат отговорно поведение, добре е възрастните да даваме пример.

източник