Какво означава прогресивен ционист
След ужасните събития от 7 октомври някои израелци твърдят, че вече няма разлика между леви и десни – израелците са били избивани независимо от политическите им убеждения. В същото време по света има все по-бинарен възглед за политическата идентичност, който твърди, че човек може да бъде или ционист, или прогресивен, но не и двете.
Този бинарен подход се засилва. В същото време твърде малко хора изпитват съпричастност както към израелските, така и към палестинските жертви на настоящата война. Затова бих искал да обясня защо се определям като човек с ляв универсален мироглед и ционистки особен мироглед. Двамата могат и трябва да живеят заедно без никакво противоречие.
Това са двата основни стълба на моята идентичност.
Ляво като универсално понятие, което в съвременната политическа терминология означава либерализъм, но което не се задоволява със съществуващите свободи, а по-скоро се стреми към увеличаване и подобряване на равенството в области като правата на малцинствата, жените и LGBTQ+ хората, опазването на околната среда и др. В Европа често е синоним на социалдемокрация, а в САЩ на прогресивизъм.
Ционизмът като частен възглед, който вярва, че държавата Израел е националната родина както за евреите, които искат да живеят в Израел, така и за тези, които не искат да го направят, в допълнение към това, че е възможно място за убежище, когато и ако възниква нужда. Той също така осигурява фокус за идентификация въз основа на общ културен произход.
Аз съм ционист, който вярва с цялото си сърце в универсалните демократични ценности, изразени в Декларацията за независимост на Израел, като на първо място сред тях е равенството между всички граждани на държавата, евреи и неевреи.
Много либерални приятели твърдят, че трябва да избягвам да се определям като „прогресивен“ и да се задоволя с „либерал“, защото прогресивните напоследък са си спечелили репутация на екстремна политика на идентичност. Вярно е, че в периферията на прогресивното движение има някои без разбиране за еврейското минало и настояще, които гледат на евреите като на бели привилегировани хора. Палестинските приятели, между другото, твърдят, че би било по-добре, ако се откажа от ционизма, който за тях е ултранационалистичен и колониален светоглед. Те основават възгледите си за ционизма на интерпретациите на израелските десни партии, които изкривяват визията на основателите на държавата.
Понякога ционизмът изглежда така отстрани. Аз съм мирен активист, но не и пацифист. Някои прогресисти вярват, че „може никога да не е правилно“. Но Израел винаги трябва да бъде силен и аз се гордея със службата си в Израелските отбранителни сили и със службата на моите деца. Аз обаче се противопоставям на твърде честото прибягване на военна сила от Израел без стратегическа цел и без разбиране на границите на ефективността на военните действия като инструмент за постигане на стратегически цели.
Какво имам предвид под „прогресивен“ Описвайки се като „прогресивен“ ми позволява да се поставя по-конкретно в либералния спектър. В края на краищата либертарианците също се определят като либерали, защото освещават свободата и индивидуализма, но не се притесняват от социалните пропасти и факта, че „социалният дарвинизъм“ на свободния пазар изоставя мнозина. Прогресивният мироглед освещава не само свободата, но и по-голямото равенство и баланса между равенството и свободата. Ние не сме доволни от свободния пазар (въпреки че е необходим и без него предприемачеството не може да бъде насърчено), защото вярваме, че има случаи, в които свободният пазар води до монопол, провал на пазара и концентрация на богатство в ръцете на малко олигарси. Смятаме, че в такива случаи е задължение на държавата да се намеси и да коригира.
Прогресивните вярват в ролята на правителството в подкрепата на групите в неравностойно положение и създаването на равни възможности. Без социално-прогресивния мироглед и неговите практически проявления, например чрез позитивни действия в Съединените щати, жените и чернокожите хора нямаше да имат право на глас и чернокожите все още биха били сегрегирани и не биха достигнали позициите на президент и кандидат за президент в САЩ. Либералният юдаизъм е по същество прогресивен, защото поставя концепцията за tikkun olam [поправянето на света] в центъра на своите стремежи, начин на мислене, присъщ на прогресивността, който се стреми напред към непрекъснато подобрение, без да се задоволява със статуквото. Без него Израел нямаше да бъде „стартиращата нация“ и нямаше да има толкова много евреи, носители на Нобелова награда.
Скорошен пример за различията между либералите и прогресивните в Израел може да се види в протестното движение на двете групи срещу предложенията на правителството за съдебна реформа от 2023 г. И либералите, и прогресивните вярваха, че планът на правителството ще ограничи съдебната независимост и ще подкопае демократичните права. Много от моите либерални партньори в протестите се фокусираха тясно върху предотвратяването на плана на правителството, без да обмислят връзката между тази борба за демокрация и борбата срещу израелската окупация на Западния бряг. Според мен укрепването на окупацията на Западния бряг беше важен мотив за съдебния план на правителството, тъй като би влошило съдебните проверки на изпълнителните действия. Следователно истинската борба срещу съдебния план на правителството трябва да върви ръка за ръка с борбата срещу окупацията и трябва да включва палестинските граждани на Израел. Въпреки това е важно да отбележа, че ще съдействам на демонстрантите, които не мислят като мен по този и други въпроси.
Какво имам предвид под „ционист“
Ционисткият компонент на моя мироглед произтича от пълната вяра в правото на еврейския народ на собствена държава, като убежище за народ, който е бил преследван от много поколения. Еврейският народ е нация и култура, но не непременно религиозна. Според мен въпросът с религията е личен и обществен, а не държавен. Чувствам се много евреин, но съм агностик секуларист, готов да се боря за правото на религиозните хора да практикуват своята религия и начин на живот и в същото време за правото на светските хора да избягват религиозна принуда. Ционизмът в своя произход е светски и прогресивен по природа – той се стреми да изгради тук модел на общество на справедливост, равенство и свобода, а не теокрация или етнокрация.
Дълбоко се противопоставям на твърдението, че ционизмът е колониално движение. Историческата и национална връзка на еврейския народ със земята Израел е неоспорима. Самоопределението на еврейския народ в границите на собствената му държава в Земята на Израел беше коренно различно от това на европейските колонизатори в Африка и Америка, които създадоха режими, основани на икономическа експлоатация, често заедно с налагане на религия на местните народи. Наистина, ционизмът създаде национален дом за еврейския народ.
Без национален дом за палестинския народ, ние няма да бъдем свободни в нашата земя.
Точно поради същата причина, поради която съм ционист, подкрепям правата на палестинците за собствена държава. Вярвам, че без политическо разделение между народите и без националните права на палестинския народ, живеещ в Западния бряг и Газа, ние в Израел няма да можем да поддържаме демократично и справедливо общество. Следователно визията за две държави, която ще гарантира сигурност чрез дългосрочни договорености, е пътят, който свързва ционизма с прогресивния подход. Това е визия, която от една страна ще реализира правото на еврейския народ на наша собствена държава, а от друга страна, няма да бъде за сметка на правото на палестинците на национална държава. Накратко, ако не сложим край на окупацията на Западния бряг, тя ще сложи край на нас.
Поддържането на либерална демокрация в Израел изисква рамка на национална държава. Но има драматична разлика между национализма и ултранационализма. Ултранационализмът е етноцентричен по природа, основан на омраза към другия и на чувство за расово или етническо превъзходство. Това е в контраст с национализма, който се основава на солидарност с вашия народ, което е толкова естествено, колкото и солидарността с вашето семейство. За съжаление днес в Израел има твърде много хора, които възприемат ционизма в ултранационалистичен план, а не като движение за национално освобождение, както беше първоначално. От моята идентичност на ционист и прогресивен вярвам, че държавата Израел трябва да бъде либерална демокрация, която се грижи за равенството и общество, което не се плъзга към нерегулиран капитализъм, а по-скоро насърчава взаимната отговорност и истинската солидарност между всички сектори.
Израел трябва да бъде миролюбива държава, която работи за политическо отделяне от палестинците на Западния бряг, Източен Йерусалим и Газа и чието задължение е да спре да им лишава (и нас) перспективата за собствена суверенна държава. Вярвам, че израелците в крайна сметка ще се разочароват от опасната вълна на ултранационализъм, която го залива, и че той ще се върне към това, на което се надяваха неговите основатели – сигурно убежище за еврейския народ и моделно общество за всички негови граждани. Но двехилядолетната надежда не е достатъчна и трябва да работим здраво, за да я реализираме. Трябва да водим тотална война срещу расизма. Не правя разлика между антисемити и ислямофоби или други расисти; всеки, който се бори с антисемитизма, без да се бори срещу расизма, причинен от евреите, не е съюзник във визията на ционистката левица. За да постигнем тази визия, трябва да създадем здравословен баланс между управлението на мнозинството и защитата на правата на малцинствата, да гарантираме разделение на религията и държавата и да договорим призната граница между нас и нашите палестински съседи. И като ционист, и като прогресивен, ще работя за постигането на тези цели с всеки, който мога, включително тези, които не са отляво, непрогресивните либерали и неционистите. Единствените, с които няма да си сътруднича, са расисти от всякакъв вид.
Надав Тамир (1961 г.) е бивш израелски дипломат, в момента е новият изпълнителен директор на J Street Israel и старши съветник по правителствени и международни въпроси в Центъра за мир на Перес.
