Кои са хората, които могат да решат изборите
По данни на Централната избирателна комисия избирателите на вота на 2 октомври са 6 602 990 млн. души. При слабо вариращ брой на имащите право на глас, през 2021 г. избирателната активност се движеше така :
- 4 април – 50.61% (3 334 283 гласували)
- 11 юли – 42.19% (2 775 410 гласували)
- 14 ноември – 40.23% (2 669 260 гласували)
Според последното проучване на „Маркет Линкс“, проведено в периода 17-23 септември сред 1024 респонденти, 50% казват, че със сигурност ще гласуват, 21% по-скоро ще гласуват, 11% се колебаят, 6% по-скоро няма да гласуват, а 12% със сигурност няма да гласуват. За очакваната избирателна активност Добромир Живков посочи пред Би Ти Ви, че 50% декларирали готовност да гласуват показва, че в края на кампанията обществото започва да се политизира, но реално гласувалите вероятно ще са сходен брой с тези през ноември 2021 г. Тогава деклариралите готовност да гласуват са били 56% от избирателите, а в крайна сметка активността бе 40.23%.
„Според това, което наблюдаваме в проучването ни, има всички шансове да се възпроизведе може би изненадващата за мнозина тенденция, на която станахме свидетели миналата година – в София, където години наред беше едно от местата с най-малко гласуващи, сега да бъде с една от най-високите активности. В профила на хората, които заявяват, че няма да гласуват, доминират хора от малки населени места“, заяви пред „Дневник“ социологът Геновева Петрова от агенция „Алфа Рисърч“.
На последните избори през 2021 г. най-ниска активност ЦИК регистрира в област Кърджали – 25.65%, а най-висока в 25 МИР в София – 51.35%. Според данните на „Алфа Рисърч“ няма съществена промяна във възрастовата структура на негласуващите (още за профила им тук).
„Отново най-младите са сред избирателите, които заявяват, че няма да гласуват. По-средните поколения са по-готови да гласуват. Продължава да стои въпросът каква част от най-възрастните ще преодолят притеснението си от машините. От гледна точка на образователния статус и материално положение – сред негласуващите преобладават избиратели в по-нисък социално-материален статус и положение, вкл. по-ниско образовани групи от избиратели. Част от тях са тези, които най-често са интересни за хора, които работят с различни методи за организирано, купено и подобен тип гласуване“, обясни Петрова.
