Колко е важно да бъдеш личност
Кой е казал „какво тук значи някаква си личност“? Тази поетическа безсмислица 45 години внушаваше на човеците, че са нищо и половина. На повечето от тях тази философия им беше удобна. Нищо не значиш, следователно можеш да правиш всякакви тъпотии.
Между Митко Михайлов, назначен от служебния кабинет за областен управител на София, предходника му Иван Кючуков от политическия хермафродит ИТН и актуалния областен управител на София Вяра Тодева, зейна огромна историческа бездна. На последното заседание на кабинета Европа спечели, а Кремъл изпадна в униние.
Миналата година обществото за пореден път гневно поиска да бъде махнат от университетското пространство МОЧА. Номенклатурата на Слави Трифонов го игра пас. Кючуков казваше, абе трябва да се пита Русия, не че не мразя съветското ни минало. И хвърляше в коша петициите на гражданите за незабавно премахване на монументалната срамотия от мрачния сталински период на българския комунизъм.
На Митко Михайлов не му беше до извършването на нещо политически и управленски сложно. Ценностната му система беше друга. Заради някаква имотна сделка се заключи в кабинета си само и само да не се срещне с БОЕЦ. Известно е,че хванат ли се на хорото активистите на Георги Георгиев, няма пускане. Ще танцуваш докато не си постигнат целта! Та за Митко толкова се знаеше.
И ето, че дойде редът на Вяра Тодева. Тя предлага на правителството на Денков крамолният монумент да се премести от Княжеската градина в Музея на социалистическото изкуство или на друго място. За целта паметникът трябва да се превърне от публична в частна държавна собственост. Кметът на район Средец Трайчо Трайков сто пъти искаше това да се направи, но времената на служебните кабинети и Румен Радев превръщаха искането му за деактуване в детински каприз. Така им беше изгодно за пред Москва!
Предложението за променения статут на МОЧА кабинетът Денков го прие по най-демократичен и европейски начин. Ако не беше Вяра, още щяхме да си прехвърляме народната топка а на тебе, а на мене, а отвратителният Шпагин щеше да си стърчи в сърцето на София.
