Културна бедност и самотни мъже
„Kогато „Flesh“ от Дейвид Салай спечели литературната награда Букър тази година, първото нещо, което направих, беше да потърся рецензията на критика Двайт Гарнър. „Да четеш тази хладна, дистанцирана книга“, е написал той, „е като да гледаш действието през редица камери за наблюдение“. Двайт никога не е харесал истински книгата, но също така я е „възхищавал“ „от начало до край“, написа написа Катрин Бенхолд в Ню Йорк Таймс. Темата на книгата е мъжественост под напрежение,
Катрин: Разкажи ми малко за тази книга.
Двайт: Ами, знаеш, казва се „Flesh“ („Плът“). Шегувам се в рецензията си, че по-подходящо заглавие би било „Bones“ („Кости“), защото книгата е много дистанцирана и хладна. Прозата на Салай е пестелива, но има онзи богат минимализъм на някой като Ърнест Хемингуей.
Книгата е за този нерешителен и самотен млад мъж, който израства в жилищен комплекс в Унгария и има трудно детство. В крайна сметка става шофьор в Лондон на богато семейство. Постепенно се внедрява в живота им и започва връзка с жената в къщата. И преди да се усетиш, носи костюми на Tom Ford и лети с частни самолети. Сюжетът е много сложен. Но основната тема е мъжкото приятелство — и липсата му.
Това понятие за отчуждена мъжественост — отразява ли нещо от нашия съвременен свят?
Мисля, че да. Имаш усещането, че този човек вероятно е играл твърде много видеоигри като дете. В него има една празнота, която сякаш идва не само от бедност, но и от културна бедност. Нещата, с които е „хранел“ ума си, са много ограничени. И просто няма къде той и другите мъже в книгата да се свържат един с друг.
Живеем в свят, който вече няма морални герои, и тази книга те кара да го усетиш почти физически. Няма никого в книгата, когото да admire-ваш. Всички персонажи са грозни по своя си начин. Няма усещане, че по-добро образование или по-добро възпитание те правят по-добър човек. Салай ни показва един аморален свят.
Главният герой е имигрант. Но това чувство на културна отчужденост не е ограничено само до имигрантите.
Да, в този човек има толкова много копнеж. Усещаш тъгата в него. И част от това е просто липсата на опора, усещането да си далече от дома. Или по-точно — да нямаш истински дом, към който да се върнеш.
Ние живеем в някакъв междинен период от световната история, и това говори за едно междинно състояние, което мисля, че много хора усещат в себе си — едно усещане за несигурност. Главният герой се лута по начина, по който всички ние се лутаме, но в по-тъмна форма. И мисля, че това е част от това, което Салай иска да улови — чувство за безкоренност или, отново, да използвам този израз, културна бедност.
Имам 9-годишен син. Твоят син е на двайсет и няколко. Смяташ ли, че този тип отчуждение е нещо, с което момчета и млади мъже като нашите синове се борят особено много?
Моят син играеше видеоигри, но стана чудесен човек! Мисля, че в този роман имаш човек, който не е израснал с някои от предимствата, които моят син имаше само защото имаше стабилен дом. Този герой напълно е лишен от някого, към когото да гледа с уважение. В днешния свят, ако нямаш много „в своя полза“ като млад мъж и всичко, на което можеш да разчиташ, са юмруците ти, мисля, че е много трудно да откриеш какво има значение за теб и за какво е самият живот.
Повечето романи, които чета, са написани от жени, но това не е нарочно. Наблюдаваме ли спад сред мъжките писатели на художествена литература?
Мисля, че във вече литературния свят фокусът донякъде се е изместил от младия мъж писател към младата жена писател. Това като цяло е положително развитие. Но после се появява някой като Дейвид Салай, който е толкова добър в описването на мъжкото отчуждение, че осъзнаваш, че всъщност започваш да липсваш на някои от тези гласове.
Има ли книга, която хората могат да прочетат след тази? Нещо по-леко, към което да се „върнат“?
Разбира се. Не искам по никакъв начин да отблъсна читателите от тази книга. Просто ги предупреждавам, че това е студено, строго четиво — но в най-добрия смисъл. Голямата „поглъщаща“ книга за мен тази година беше „What We Can Know“ („Какво можем да знаем“) от Иън Макюън.
