Малки неудобства при offline пазаруване в аптека
Има определени търговски обекти, в които се чувствам комфортно. Например в книжарницата. Не защото съм известен интелектуалец и познавам всяка книга на света. Просто знам какво ще намеря. Същото е и с месарницата и баничарницата. Сигурен съм и знам какво търся. И затова и като основен принцип и закон в моето общуване с търговци е – ако не е книжарница, месарница или баничарница, да пазарувам онлайн. Стига да мога.
Което е доста широк поглед над света и честно казано се радвам, че живея в 2020, защото ако се бях родил 100 години по-рано как ли щях да си купувам френски ключ? Или пък лекарство за схванат врат.
Това всъщност ми се случи тази седмица, след като миналата събота се събудих и за моя изненада не можех да си движа главата. Бях се схванал целия.
Разбира се като завършил успешно курса по диагностична медицина в интернет, веднага потърсих важното изречение „Схванат ми е вратът? Ще умра ли?“ и след кратко проучване изключих Корона вирус, рак на дебелото черво и гъбички и разбрах с абсолютна сигурност, че „или е настинка или е лошо“.
И приложих лечението, което всеки самодиагностицирал се по интернет знае – да изчакам ден-два да ми мине. Знаех, че ако е настинка, това изключително добре доказало се лечение ще помогне, а ако ли не е – значи е „лошо“ и „ще му мисля“.
За моя изненада оказа се нещо средно. След ден и половина вече можех да виждам и не само напред, а и да завъртам главата що годе, а след още един ден болките намаляха, но не минаваха. И затова вече трябваше да потърся специалист (благодаря ти @Косьо). Специалистът доказа това, което аз като домашен диагностик бях установил – настинка. И ми каза – вземи си еди кой си охлаждащ гел и ще си чудесен след няколко дни. Даже ми прати и снимка за по-лесно.
И ето пред мен е дилемата. От една страна аптеката не е нито книжарница, нито месарница, нито баничарница и това, което по-скоро бих направил е да си поръчам лекарството онлайн. Но някак си не ми се чакаха няколко дни за доставка (най-вероятно тогава ще е безсмислено да го имам изобщо).
Затова събрах сили и пристъпих входа на една аптека и се наредих на почтителна дистанция от предишния човек – жена на средна възраст – готов да изстрелям – искам един охлаждащ гел Перскиндол.
Дойде и моя ред. Застанах усмихнах се и казах заученото изречение:
– Добър ден. Бих желал да закупя един Перскиндол, охлаждащ гел, ако обичате.
Аптекарката отговори:
– Разбира се. Имаме Cool и Аctive. Кой предпочитате?
– Е така като ме гледате, няма да е спортния. Дайте охлаждащия – реших да се пошегувам аз.
– Ама ние имаме само Cool и Active.
– Именно – супер. Охлаждащия моля.
– Cool или актив – жената на гишето ставаше изнервена, а на мен започна да ми просветва. Тя не говореше английски.
– Е щом е така – дайте един Кул. За такива като мен – Куул хора.
– Господине, не знам какво говорите- ето заповядайте – дължите…
И ето в ръката си държах моето лекарство, на което на чист български пишеше КУЛ ГЕЛ. И под погледа на ядосаната аптекарка, която явно смяташе, че й се подигравам напуснах аптеката, решен никога повече да не стъпя на живо в нея.
Няколко дни по-късно благодарение на моя КУЛ гел вратът не ме боли. Но остана чувството на притеснение какво ще се случи, ако някой ден ми трябва някое по-сериозно лекарство от мазило за врат. Най-вероятно ще получа просто един пенкилер.
Ще видим. Надявам се да не разбера скоро. А дотогава може да ме намерите някъде между книжарницата и месарницата. И интернет.

