Мехмед Юмер: България е мостът между Анкара и Брюксел, но Турция плаща висока цена за геополитическата си тежест

Анализът поставя и трудния въпрос: може ли Турция да бъде ключов партньор на демократичния Запад, докато продължава ерозията на гражданските права, свободата на словото и върховенството на закона?„След тази среща на върха Турция ще търси сближаване с Европейския съюз. Пътят към ЕС минава през утвърждаването на демократичните ценности и правовата държава“, казва Мехмед Юмер.

Г-н Мехмед Юмер, Доналд Тръмп определи отношенията си с Реджеп Тайип Ердоган като „специална връзка“ и говори за „химия“ между САЩ и Турция. Какво стои зад тази демонстрация на близост – личен стил на Тръмп или реално преосмисляне на стратегическата роля на Анкара в НАТО?

Мехмет Юмер: Една от целите на срещата на върха на НАТО беше американският президент Доналд Тръмп да дойде в Анкара, да позира с усмивка на семейната снимка и да си тръгне щастлив от събитието. От друга страна, на срещата в Анкара формално беше даден старт на стратегията НАТО 3.0. Европейските съюзници в НАТО и Канада ще поемат по-голяма отговорност в сферата на отбраната и сигурността. Това означава подсилване на европейското крило на Алианса. Времето ще покаже как този процес ще продължи да се развива. Истинското предизвикателство за Турция вътре в НАТО обаче, едва сега започва. Анкара не е против укрепването на европейското крило на НАТО, но вероятността Европейският съюз да получи водеща роля в Алианса и рискът страни като Турция, които не са членки на ЕС да бъдат изолирани притеснява югоизточната ни съседка. Анкара ще гледа да се възползва от факта, че ЕС няма да може веднага да напусне зоната си на комфорт и ще се стреми да укрепи позициите си на важен стратегически партньор в Европа. Ердоган иска да запълни пропастта на доверието между Анкара и европейските столици с боеспособната турска армия, която той държи като коз в ръцете си. В името на своите краткосрочни интереси европейските лидери засега предпочитат да не виждат ерозията на демокрацията в Турция. Но не е ясно в дългосрочна перспектива каква ще бъде съдбата на задълбочаващата се криза на доверието между Брюксел и Анкара при управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

Пред БНР казахте, че „София винаги е била една отворена врата към Брюксел“ за Анкара и че в момента България е единствената европейска държава и съседка на Турция, с която няма проблеми. На фона на стремежа на Турция да засили ролята си в НАТО и отношенията ѝ с Вашингтон, какъв е стратегическият капитал на България като партньор на Анкара – и успява ли София да използва тази позиция в рамките на ЕС и Алианса?

М.Ю. Стратегическият капитал на България по отношение на Турция произтича от нейната роля на геополитически мост между Анкара и Брюксел, съчетан с ключово съвместно управление на сигурността в Черноморския регион. Докато Анкара използва домакинството си на срещата на върха на НАТО и личния диалог между Реджеп Тайип Ердоган и Доналд Тръмп, за да се наложи като водеща военна мощ по югоизточния фланг в ерата НАТО 3.0, София притежава специфични лостове за влияние. Стратегическият капитал на България се изразява в три направления. Първо, институционален достъп до ЕС. Турция се стреми към засилена икономическа интеграция с Европа. А като пълноправен член на ЕС, България притежава право на глас и вето по тези жизненоважни за Анкара въпроси. Второ, споделена Черноморска сигурност. Трето, енергиен и логистичен хъб. Турция се налага като производител и транзитен център на ресурси, но България е нейната физическа врата към европейските пазари.

Турция използва домакинството на срещата на върха на НАТО, за да покаже, че не е просто „югоизточният фланг“ на Алианса, а държава, която иска да участва във формирането на неговите политики. Доколко Анкара успява да превърне географското си положение, армията си и отбранителната си индустрия в реално политическо влияние?

М.Ю. Светът се намира в нестабилна обстановка. Точно това прави срещата на върха на НАТО в Анкара важна и значима. При новото геополитическо уравнение европейският стълб на НАТО от идея ще се превърне в практика. Следователно Европейският съюз добре осъзнава геостратегическата роля и военната сила на Турция, но няма желание да включи Анкара във взимането на решенията. Това е разбираемо, защото влизането на Турция в НАТО става след упоритото настояване на Анкара, продиктувано от реалната заплаха от Съветския съюз в ерата на Студената война. Тоест Турция не е поканена, тя сама настоява. В сравнение с миналото обаче, днес Анкара се намира в по-изгодна ситуация като член на Алианса. По време на срещата на върха в Анкара президентът Ердоган беше критичен към отбранителните политики на ЕС, като заяви, че изолирането на страните извън Съюза ще доведе до изкуствено разделение в Европа. Той също така подчерта, че преди 2030-а година страната му цели да достигне инвестиции във военната промишленост и отбраната в размер на пет процента от БВП.

Паралелно с демонстрацията на сила и стратегическа важност, Deutsche Welle отбелязва ограниченията върху гражданските свободи в Турция преди срещата на върха – арести на активисти, забрани за протести, опит да бъде скрито социалното неравенство в Анкара. Какво означава това противоречие за образа на Турция като ключов съюзник на демократичния Запад?

М.Ю. За огромно съжаление най-големият губещ от тази среща на върха в Анкара бяха опозиционните среди в Турция, които водят изтощителна битка за опазването на гражданските права и свободи, защитават демократичните ценности и върховенството на закона. Сред големите губещи бяха и независимите журналисти. Тоест свободата на словото. Никой не пожела да припомни трагичната съдба на истанбулския кмет Екрем Имамоглу, който повече от година лежи в затвора в резултат на неясни обвинения. Никой от световните лидери не потърси и не пожела да се срещне с доскорошния лидер на най-голямата опозиционна Републиканска народна партия Йозгюр Йозел, който беше отстранен от лидерския пост след съдебно решение. Става дума за легитимно избран лидер на една партия. Никой не знае дали за опозицията и дисидентите има някаква светлина в тунела. Както се казва, надеждата умира последна. Защото след тази среща на върха Турция ще търси сближаване с Европейския съюз. Пътят на Турция към Европейския съюз минава през утвърждаването на демократичните ценности и правовата държава. Но на този етап Ердоган се оказа най-големият печеливш от цялата ситуация.

Въпросите зададе Ю.Методиева