Нашият Чембърлейн?
Вероятно не е справедливо да сравняваме британския премиер от края на 1930-те години, Невил Чембърлейн, с президента Доналд Тръмп. Когато се опитваше да умилостиви Хитлер в Мюнхен през септември 1938 г., Чембърлейн имаше спешна причина: той се надяваше да предотврати участието на Великобритания във война, за която страната не беше подготвена. До този момент, в нарушение на Версайския договор, Германия беше постигнала значителен напредък в превъоръжаването и възстановяването си като военна сила, включително чрез анексирането на Австрия по-рано същата година. Хитлер беше решен да анексира територията на Чехословакия, която Германия наричаше Судетска област, уж за да защити правата на етническите германци, живеещи там.
Неговият план не само щеше да наруши Версайския договор – който официално призна Чехословакия като независима многоетническа нация и изискваше Германия да й предостави допълнителна земя – но също така щеше да даде на Германия контрол върху голяма част от минералните ресурси на страната и значителния производствен капацитет. Както пише Телфорд Тейлър в своята мащабна история „Мюнхен: Цената на мира“, Чембърлейн знаел, че „малката британска армия ще бъде модернизирана, но не много увеличена и няма да бъде предназначена за континентално използване“. Кралските военновъздушни сили, от своя страна, „растат, но Луфтвафе расте по-бързо“.
В опита си да умилостиви руския президент Владимир Путин, Тръмп няма интерес от подобна спешност. Новината за неговия разговор с Путин на 12 февруари – първият директен разговор на Путин с американски президент след началото на пълномащабното му нахлуване в Украйна преди три години – дойде като неприятна изненада. Тръмп настоя в социалните медии, че това са били „много продуктивни“ деветдесет минути: „Говорихме за силните страни на нашите съответни нации и големите ползи, които някой ден ще имаме при работа заедно.“ Над всичко те обсъдиха агресивната война на Русия срещу Украйна, по която Тръмп обеща да „започне преговори незабавно“. Той не изглежда да се е обадил предварително на украинския президент Володимир Зеленски, информирайки го за разговора едва след това. За да влошат нещата, по-рано същия ден министърът на отбраната Пит Хийтс публично заяви, че е „нереалистично“ Украйна да търси възстановяване на своите предконфликтни граници, че Съединените щати ще изключат присъединяването на Украйна към НАТО и че САЩ едва ли ще окажат военна помощ на Украйна – ефективно отстъпвайки тези ключови преговорни точки предварително.
Това беше началото на ускоряващото се отдалечаване на Тръмп от Украйна. Седмица по-късно той започна да ескалира атаките си срещу Зеленски в социалните медии, наричайки го „Диктатор без избори.“ (В действителност, Зеленски беше избран през 2019 г. с огромно мнозинство, получавайки 73 процента от гласовете, а военно положението, което влезе в сила след нахлуването на Русия, изискваше спиране на изборите. Тръмп не е известен за това, но споменава начините, по които Путин е задържал властта си.) Той твърдеше, че Зеленски е „убедил Съединените американски щати да похарчат 350 милиарда долара, за да влязат във война, която не може да бъде спечелена и никога не е трябвало да започва, но война, която той, без САЩ и ‘Тръмп’, никога няма да може да спечели.“ (В действителност, откакто Русия нахлу преди три години, Съединените щати са предоставили на Украйна приблизително половината от подкрепата, цитирана от Тръмп.) Той твърдеше, че Зеленски има 4 процента одобрение. (В действителност, според проучвания в Украйна и Съединените щати, одобрението на Зеленски е значително по-високо от това на самия Тръмп, а през последната седмица то дори се е повишило.) Беше трудно да не се съгласим, с предположението на Зеленски на 19 февруари, че Тръмп е бил „хванат в мрежа от дезинформация.“
Кулминацията на унижението дойде на 28 февруари, когато Зеленски посети Овалния кабинет, за да обсъдят планирана сделка, предоставяща на САЩ частичен достъп до приходите от минералните ресурси на Украйна. (По-рано Зеленски беше отхвърлил предложението на Тръмп, че Украйна трябва да възстанови разходите на Съединените щати за тяхната подкрепа, като предаде голяма част от бъдещите приходи от добив на минерални ресурси на страната.) От своя страна, Зеленски беше подготвен да поиска от САЩ гаранция за сигурността на Украйна срещу възобновена руска атака, ако страните достигнат споразумение за прекратяване на огъня. Тръмп и Дж.Д. Ванс, обаче, използваха срещата – която се проведе пред пресата – за да нападнат Зеленски пред камерата заради „неуважителното“ му поведение и недостатъчната „благодарност“. Той попадна в капан.
Когато напусна Белия дом, изглеждаше сякаш го изхвърлят. Трудно е да се сети човек за такъв обратен завой в американската външна политика, каквото е Тръмповото преобръщане на подкрепата на неговия предшественик Джо Байдън към Украйна като жертва на руската агресия. Причината за тази промяна не е напълно ясна. Тръмп имаше обтегнати отношения с Украйна още от първия си импийчмънт през 2019 г., който се основаваше на обвинения, че се е опитал да окаже натиск върху Зеленски да компрометира членове на семейството Байдън заради техните дейности в страната. По време на първия си мандат той също така поддържаше приятелски отношения с такива диктатори и потенциални диктатори като Путин, Си Дзинпин, Ким Чен Ун и Виктор Орбан. Чембърлейн не изпитваше враждебност към чехите или техните лидери, подобна на тази на Тръмп срещу Зеленски, а той едва ли изглеждаше решен да се хареса на Хитлер.
Когато Чембърлейн се съгласи да се срещне с Хитлер, първоначално той поиска страната, която щяха да обсъждат, да присъства на срещата. Това беше Хитлер, който изключи чехите, решение, с което Чембърлейн се съгласи. (Също поканени бяха Едуар Даладие, премиер на Франция, и Бенито Мусолини, Дучето на Италия.) Представители от Чехословакия щяха да бъдат допуснати да присъстват, но не и да участват в дискусията, само за да чуят решението. Това, което научиха, беше, че Чембърлейн и Даладие са се съгласили с всичко, което Хитлер искаше. Германското анексиране на Судетската област щеше да започне веднага. Войските на Хитлер влязоха в страната на 1 октомври.
