Не сме ли ние чудовищата?

Близък човек ми разказа за едно отворено писмо* до Радев. Вечерта ми остана време да погледна за какво става въпрос.

Но преди това да кажа нещо принципно. Още когато започна Втората чеченска война, малко след като Путин стана президент, не се усъмних в неговите намерения да възстанови „имперското“ величие на Русия върху купчина от трупове. Чечения беше само началото. Последва нахлуване в Грузия през 2008 г., отцепване на Южна Осетия и Абхазия. Вяли реакции с думи и никакви действия. После, през 2014 г. – анексията на Крим и началото на войната в Донбас. През цялото това време аз не се съмнявах по никакъв начин, че в задния двор на Европа се ражда чудовище. Чудовище, отглеждано под погледа на „демократична“ Европа, която нямаше никакъв проблем да купува евтините енергоносители, които това чудовище продаваше, за да финансира имперските си халюцинации. Няма да споменавам старанието, с което Борисов и компания угодничаха, за да получат някоя и друга троха от трапезата на императора-самодържец.

Изведнъж всички се събудиха през 2022 г., когато Путин почука на вратите на Европа с пълномащабно нахлуване в Украйна. Крим през 2014 май го бяхме забравили (или отписали?). Изведнъж всички се сетиха за принципите на международното право и териториалната цялост на една суверенна държава. С право, но много късно! Дори и днес обаче Европа продължава да купува петрол от чудовището, гръцки танкери транспортират суровината из цял свят, а европейската икономика продължава да разчита на това, че ще е конкурентоспособна, като ползва евтин руски петрол, купен през посредници.

Дали като посочим злото в лицето на Русия, ще се справим с него? Русия ли е злото? Дали това е коренът на нещастията, сполетяли Украйна? Дали да не погледнем и към себе си? Забравихме ли измисления повод за войната в Ирак, зад който стояха призивите на Нетаняху, лъжите на Тони Блеър и корпоративното лоби представлявано от вицепрезидента Чейни? Забравихме ли тайните затвори, организирани от ЦРУ в Полша, Литва, Тайланд, Афганистан, Мароко и съседна Румъния? Забравихме ли какво се случи в Либия, Сирия, Афганистан, Йемен – как демократичният свят, въоръжен с принципите на международното право, системно потъпкваше същото това право? Нима ние самите не отглеждаме чудовище, което някак се правим, че не забелязваме? Къде са принципите на правото и справедливостта?

Не сме ли ние чудовищата?

Европа и Западът си отглеждат от началото на миналия век чудовища, едно от които, настанено в Близкия изток, произвежда смърт вече повече от 70 години. Един колониално-заселнически проект, който по идентичен начин окупира и анексира земи, извършва военни престъпления и престъпления срещу човечеството – по същия начин, по който го прави путинова Русия. Израел. Държава, която систематично нарушава международното право, която от 1948 г. досега разширява територията си чрез сила, етнически прочиствания и апартейд. Първите кланета над палестинското население започват още при създаването на държавата – Дейр Ясин е едно от най-ужасяващите престъпления, където ционистки военни групировки избиват над сто цивилни, включително жени и деца. Израел не спира дотук – през 1956 г. напада Египет, през 1967 г. окупира Западния бряг, Източен Йерусалим, Газа, Голанските възвишения и Синай. През 1982 г. нахлува в Ливан, подкрепяйки кланетата в Сабра и Шатила, където стотици палестински бежанци са избити от съюзни милиции. До днес Израел провежда редовни военни операции срещу Газа, превръщайки я в открит концлагер, бомбардирайки домове, училища и болници. Практиката на административните арести без съд и присъда, ежедневното насилие над палестинци, конфискациите на земя и разрушаването на домове са системни инструменти на режима. Разликата? За Израел политиците в Европа мълчат. Защото този агресор е „наш“ агресор. Защото лицемерието е не просто вкоренено в западната политика, то е се е превърнало буквално в неин фундамент.

Но не всички мълчат. Западни интелектуалци, хора със съвест, активисти протестират, пишат писма, правят филми, печелят „Оскари“ (въпреки тормоза и насилието). Норман Финкелщайн, Маша Гесен, Ноам Чомски, Илън Папе, Гидеон Леви – еврейски интелектуалци и журналисти, които не се страхуват да нарекат нещата с истинските им имена. Тези хора се противопоставят на агресията и нарушаването на международния правов ред както в случая с Украйна, така и в този с Палестина. Защото става въпрос за едно и също нещо. Отнемане на човешки права, заграбване на територии, извършване на чудовищни престъпления като масови убийства и етническо прочистване.

Какво се случва у нас?

Имаме от днес едно отворено писмо. Подписано от интелектуалци.

Интелектуалци, мнозина от които все още не са проронили и дума за извършвания в Газа геноцид, подписали отворено писмо за Украйна. Някои от тях не само че не са споменали и дума за Газа и престъпленията, извършвани от израелския апартейд режим, но и убедено оправдават престъпленията срещу човечеството, извършени от Израел.

Що за човек може да смята себе си за интелектуалец, ако ползва двойните стандарти, според които Русия е агресор, а агресорът Израел е описван като „жертва“, въпреки множеството констатации за извършваните от израелския режим престъпления и огромното количество факти, описващи системните нарушения, на практика – бруталното погазване на правовия ред от страна на Израел?

Що за „интелектуалец“ си, ако принципите ти важат избирателно?

Въпреки цялата ми подкрепа за справедливата битка на украинския народ за свобода и самоопределение, аз никога не бих си сложил името под това писмо. Не защото съм против съдържанието му, а защото ще ме е срам от двойните стандарти.

Мирът ще е възможен само когато истински принципните хора направят подписка, в която имената на Украйна и Палестина са редом едно до друго, а държавите, потъпкващи правовия ред и извършващи невъобразими престъпления, са подложени на пълна изолация, така както някога се случи с расисткия апартейд режим в Южна Африка. Дотогава подобни избирателни подписки, символизиращи ярко двойния стандарт, ще са само повод за чудовищен срам, не за гордост.

Чудовищата може би дебнат на най-неочаквани места. Не само в Кремъл, не само в Тел Авив, но и в политическите кабинети на Вашингтон, Брюксел и Берлин, където „демокрацията“ и „човешките права“ се превръщат в кухи лозунги, удобни за употреба, когато врагът е избран, но не и когато „нашите“ кучи синове колят и беснеят. Истинската битка за мир и справедливост няма да бъде спечелена с фалшиви декларации и избирателни възмущения. Не, те просто ще родят поредните чудовища и така цикълът от насилие ще продължи да произвежда поредните купчини трупове.

Отвореното писмо може да видите тук