(Не)зависимите регулатори
Отново в дневния ред на политиците е изборът на членове на регулаторите. Разразилият се конфликт около избора на ръководство на НЗОК за пореден път разкри проблемите, свързани с конституиране на регулаторните органи и отсъствието на механизми, които да гарантират тяхната независимост и експертиза. Не по-малко съществени са и изискванията към самите членове на регулаторите. Но за съжаление за пореден път фокусът не е върху процедурата (харта) за номинации и избор на съставите на регулаторите, които по закон трябва да са независими от политически и корпоративен натиск и да защитават обществения интерес. Депутатът Десислава Атанасова със своето изказване за споразумение между партиите в управляващото мнозинство при избор на членове на регулаторите само извади на светло това, което отдавна е публичен факт.
Малко история на медийния регулатор
Независимите специализирани органи за регулация влязоха в българското законодателство в резултат от хармонизирането с европейското. Независимите регулатори имат сложна социална основа – те представляват държавата, но отстояват обществения интерес. Първият плуралистичен опит за съставяне на медиен регулатор беше в ЗРТ, известен като „Гордостта на Клара“ (квота на НС от петима членове, трима от управляващото мнозинство и двама от опозицията). Тогава Конституционният съд излезе с тълкувателно решение, че не е допустимо да има политически квоти в независими регулатори. Така остана ситуацията изборите да се осъществяват само с гласовете на управляващото мнозинство, което така и не реши въпроса за независимостта. Сегашният ЗРТ (1998) предвижда мандатност и ротация, но всяко ново политическо мнозинство прекрояваше медийния регулатор, като променяше изискванията към членовете и числеността на състава. Така се стигна до парадокса днес да няма конкретни изисквания за ясен образователен ценз, професионален опит и експертиза, а съставът на медийния регулатор от 9 членове стана 5, по – малък състав се контролира по – лесно.
През 1997 година експерти на Групата за европейско медийно законодателство изработиха проект на ЗРТ „Свободно слово“, защитаващ обществения интерес.В Проекта беше заложено квалифицирано мнозинство в процедурата за избор от НС, както и номинации от гражданското общество. Предвиждаше се в първия етап номинации от медийни, правозащитни организации и университети с ясно разписана процедура за публичност и прозрачност на кандидатите. На втория етап НС и президентът да избират своите представители от номинираните. Днес това е добра основа за гражданска квота в медийния регулатор, още повече че правомощията съгласно Европейският регламент за свободата на медиите стават значително повече. Те са свързани с прозрачност на капитала, дялово участие на собствениците и деклариране конфликт на интереси, становища за концентрация на капитали, надзор над пипъметрията, цифровите услуги.
„Всички регулатори са независими, защото от тях нищо не зависи“ – тази крилата фраза се роди още по времето на НСРТ (първият медиен регулатор). Управляващите мнозинства избираха основно приближени експерти, а назначенията от президентите често бяха безконтролни, обикновено обществото беше поставяно пред свършен факт. През годините СЕМ не отстояваше своята независимост, не реагираше със становища по скандални ключови решения на КРС и на КЗК, свързани с развитието на аудиовизуалния пазар. Още отеква ехото от противоречивите становища на КЗК по отношение продажбата на собствеността на БТВ и Нова на инвестиционните фондове, свързани с Шолак и Келнер. Първо Комисията не разреши на приватизационния фонд на Келнер да закупи НОВА, тъй като има наличие на риск от господстващо положение на пазара заради собствеността на Йетел след по-малко от две години КЗК разреши на собственика на Виваком да закупи НОВА. СЕМ не се произнесе със становище за прозрачност и произход на капитала поне пет години назад.
Практиката на първия медиен регулатор изискваше становище от финансовото разузнаване при лицензиране или промяна на собствеността. Сега излизат на светло и финансови отношения на Драган Шолак с Красимир Гергов. Разследване на BIRD oт тази година, разкрива как преди официалната продажба на Нова ТВ Красимир Гергов е продал своята вила в Сен Тропе и недвижими имоти с голф игрище на Драган Шолак.Техните връзки съществуват още от 2014 г., когато по сложна схема от посредници и десетки милиони заеми в евро Гергов купува рекламни агенции в Сърбия, а днес те отново са собственост на Шолак и свързани лица с руски олигарси. Но може би най-големият провал на СЕМ и КРС беше неосъществената цифровизация на медийния ефир, където пропаднаха над един милиард евро на българските и европейските данъкоплатци. Конкурсите за мултиплексите се провалиха, а Общественият мултиплекс, който трябваше да разпространява програмите на обществените медии също фалира. Днес обществените медии плащат близо 25 милиона годишно на частния телекомуникационен оператор Виваком за разпространение на програмите си. Тези факти илюстрират както липса на държавност, така и на гаранции за националната ни сигурност. и показват отново и отново колко ключов днес е дебатът за регулаторите.
