Nolite timere*: дръзнете да се борите за качествено образование!

Между 19 и 21.08 в София и Пловдив се проведе международната конференция на Еврокласика, асоциация, посветена на популяризирането и подпомагането на класическото образование в Европа. В общността членуват сдружения по класически езици от над 30 европейски държави, като България е една от най-скоро присъединилите се и домакинството на подобен конвент бе огромна чест и предизвикателство за страната ни. С осъществяването на събитието с тема „Класическите езици между училището и университета“ се зае АРУКО (Асоциацията за развитие на университетското класическо образование), представител на България в Еврокласика. Поредицата събития се реализираха с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет (проект 80-10-190/2025 с ръководител доц. д-р Невена Панова), проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008 и Община Пловдив. Останалата част от екипа бе, младият докторант и преподавател Димитър Драгнев – главен координатор; д-р Вероника Келбечева – координатор за Пловдив; д-р Марта Методиева – делегат от България за Еврокласика. При провеждането на конференцията и останалите дейности от тридневната програма взеха участие множество доброволци – студенти от класическа филология и ученици от Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“.

Сред официалните участници и гости на срещата в аулата на СУ „Климент Охридски“ бяха ректорът на Софийската духовна семинария, знеполският епископ Мелетий и съветникът на министъра на образованието и науката, Кристиян Маджуров. Проф. Нева Кръстева и ръководеният от нея състав за старинна музика Collegium Lapis Lazuli посветиха на събитието тържествен концерт, където бяха изпълнени произведения от Бах и Букстехуде. След тях пяха на латински и старогръцки ученици от АЕГ и ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“. Краят на международната среща бе ознаменуван в най-скоро открития музей в Пловдив, Епископската базилика, където от 2021 г. посетители могат да видят възстановените елементи от този забележителен културен паметник.

Сбъдването на една мечта

Успешното организиране на тридневна международна среща с мащаба на Еврокласика 2025, включваща академични, културни и туристически елементи, е повод за радост и гордост както за страната ни, така и за малкия екип и неговите помощници, който намери всички възможни средства да постигне целта си. Уверения за добре  свършената работа бяха получени както от президента на Еврокласика проф. Кристиан Лаес, така и от делегатите и гостите от различните страни членки на Асоциацията.

Форматът на конференцията включваше лекционни и дискусионни модули, в които бяха чути думите на изследователи, преподаватели и учители, но и на студенти. Това даде възможност на чуждестранните ни гости да споделят своя опит и да чуят специфичната история на училищното класическо образование в страна, в която то е насилствено прекъснато след 1944 г., съвсем частично възобновено през 1977 г. със създаването на единствената Национална гимназия за древни и култури „Св. Константин Кирил философ“ и борещо се за оцеляване в момента с постепенния пробив в изучаването на латински и в други училища в София, Варна и Пловдив.

Чак накрая на посещението си европейските ни колеги започнаха ясно да осъзнават, че макар и българските им домакини да ги запознават с опита и постиженията на различни учители и ученици, преподаващи и изучаващи класически езици, общият брой образователни институции за цялата ни страна, където това се случва, се равнява на регионалния за средноголяма област в коя да е европейска държава. В този смисъл организирането на Еврокласика 2025 в България имаше важно международно значение, но с далеч по-силен вътрешнодържавен ефект: помогна да се съберат на едно място колеги от различни български градове и училища и да се направи необходимата равносметка за постигнатото и предстоящото в областта на класическото школско образование. За София то е още една гимназия, освен НГДЕК, в която от миналата година има паралелка с латински, а именно 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“. В Пловдив това са Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и британското частно международно училище „Класик“. Малки, но важни стъпки.

Набелязването на бъдещи цели

Мнозина по света, но много повече хора в България биха влезли в този разговор с директния въпрос: „Защо мислите, че ни е нужно класическо образование и въобще как изглежда то в контекста на ИИ и цялостното пренастройване на света към нови обучителни форми?“ Отговорът е прост и няма нищо общо с каквато и да било елитарност и постигане на висока обща култура, а с бъдещето на изкуствения интелект. Винаги, когато се заговори за него и промените, които ще наложи в образованието и трудовата заетост, се стига до едно изречение: каквото и да замени електронният ум, той не може да отнеме човешките елемент и експертиза в общуването, подхода, споделянето и опознаването на живеенето. Колкото и да е развит, изкуственият интелект не може истински да съчувства и утеши при загуба на близък, при непоносими проблеми в семейството, при отчаяние и депресия от несбъднати приятелства и любови, пред страха от смъртта. Тоест, търси се човекът.

Тук е бъдещото ново-старо място на класическото хуманитарно образование: в основата си то е създадено от човека за човека и ако освен смисъла, се търси и ползата му, тя е, че то директно присъединява всеки съвременен учещ към огромната общност страдали, обичали, мислили и търсили добрия живот хора от миналото. А това не е малко, защото чрез завещаните от тях текстове получаваме изпитани рецепти за справяне с всякакви трудни моменти и изпитания от различни екзистенциални фази. Развитието на технологиите върви ръка за ръка с увеличаването на все по-мъчителни и дълготрайни войни: факт, който безмилостно и безкрайно ни доближава до древните общества, за които животът в нескончаемо воюване е бил норма. Това очертава една от основните цели на развитието и затвърждаването на класическото образование, дефинирана от студента Димитриос Попов: „Целта на този тип обучение е да формира съвременното общество, като му предаде опита, посланията и знанията на съществувалите преди него“. Бихме добавили, че инструментът за това е фигурата на учителя, отговорен за въвеждането на обучавания в света на класическата древност и онзи незаменим компонент, който персонализира познанието чрез личния си пример.

Но друг аспект на прагматизма също не бива да бъде пренебрегван. В момента най-желаните специалности за отличните ученици на България, решили да получат висшето си образование в родината си, са медицина и право. При всички медицински специалности, както и за придобиването на юридическа квалификация, е нужен латински. Тоест, през първата година от тежкото си образование множество студенти се сблъскват с латинския в една или друга форма. За малцина този „сблъсък“ е приятно и лесно изживяване. Мнозинството дълго време не може да повярва откъде се е взел този уж мъртъв език, с всичките си сложнотии, особености и гръцки думи. Бързо се осъзнава, че за умрял филологически феномен се среща прекалено често и вероятно би било доста по-добре тази среща да се е случила преди навлизането в основите на правото и медицината. Например в училище. И ако някоя амбициозна майка или твърде STEM настроен директор веднага кажат, ама какъв латински, децата трябва математика да учат, отговорът е: именно, за това говорим. Двете са свързани. Повечето изключителни класически филолози са получавали и математическо образование и лесно са могли да убедят всеки, че едното умение силно е подпомагало другото и е гарантирало успеха му.

За българските участници в Еврокласика 2025 беше изключително емоционално изживяване това, че конференцията започна с обръщението на Учителката на учителите, преводачката на св. Августин, бившата математичка, която е сред основателите на Класическата гимназия, доц. Анна Николова. Заключителните ѝ думи не бяха насочени към римската поезия, а към математиката: „Заниманието с класически езици дава огромна вътрешна радост на всеки, захванал се с тях. И ако е математик, може да чете текстове на латински. Имаше много математици от предишните поколения, които сериозно искаха да изучават Principia mathematica на Нютон“.

Стъпки за постигането на заявените цели

Българската гледна точка към състоянието на образованието в страната ни в момента с право е доста негативна. Очертани са перспективи за поредните сериозни реформи на предишните сериозни реформи, целящи да повишат общата успеваемост на българските ученици, която бележи все по-сериозни спадове. Вижда се голяма активност в МОН този път да се подходи както трябва и да бъдат из основи променени както конкретните практики на българското образование, така и неговите принципи предвид изискванията на времето. Дали това ще стане, предстои да се види, но за мнозина с опит в образованието е ясно, че много по-успешен е моделът на промяната училище за училище, а не на едро за всички, взети заедно. В този смисъл предвижданите промени в Закона за училищното и предучилищното образование, и по-специално предложението класическото образование да се определи като отделен род, говорят за динамика, която дава сериозни възможности за съвместна активност между министерство, учители и директори. Срещата Еврокласика 2025 добре отрази тази ситуация.

Както споменахме, сред участниците в нея бяха представител на МОН, ректор на семинария, заместник-директор на хуманитарно училище, множество учители и преподаватели, а положителният сигнал, който изпрати този факт, не убягна от погледа на чуждестранните ни гости. В очите на борещата се за запазване на латинския в британските държавни училища професор Арлин Холмс-Хендерсън от университета в Дърам, лектор в един от панелите на конференцията, наличието на толкова експерти, свързани с образованието, е изключително благоприятна изходна позиция само за едно – действие, без никакво мрънкане и оплакване. Когато властта сама посети едно академично събитие, това е повече от добър знак. Конкуренцията с изкуствения интелект пък наистина променя съществено картината, но ясно показва, че той не замества, а подпомага личните инициатива, отношение и уникалност, било на директор, учител или ученик. Добрият резултат от реформите на образованието са отговорност както на Министерството като цяло, така и на всеки отделен директор и преподавател.

По отношение на популяризирането на изучаването на класическите езици в повече български училища има механизъм то лесно да се случи при наличието на часове за факултативно изучавани предмети или пък чрез извънкласни дейности. Всичко опира до предприемчивостта на учителите по латински и старогръцки да предложат на съответните директори това да се осъществи в техните училища предвид профила и интересите на учениците им. На въпроса какъв тип училищни образователни институции да бъдат адресирани с подобно предложение – хуманитарни или с природоматематически профил, отговорът на проф. Стивън Хънт, преподавател по методика на обучението по класически езици в Кеймбридж, бе: всички. Предложете на 20 директори, 10 да приемат, има смисъл.

Заключителни думи

В големия тридневен разговор за връзката между училищното и университетското класическо образование, за трудностите и предизвикателствата, пред които е изправено то не само в България, но и в повечето европейски държави, се споделиха много конкретни и важни наблюдения, съвети, опити и анализи. Но според президента на Еврокласика, проф. Лаес, до единен отговор и решение така и не се е стигнало. И това е фантастична новина, защото означава, че има много варианти, модели, методи, начини и средства широкоспектърната среща с класическата древност да се осъществи най-добре според съответното търсене и предлагане. Единственото изискване е да дръзнем да открием и приложим онова, което работи ad hominem**. Nolite timere audere***, защото изучаването на класическото наследство е изучаването на историята на човека и двете измерения на неговата хуманност: етическата и интелектуалната. А днес повече от всякога е видимо, че пренебрегването на едното от тях за сметка на другото води до абсолютното дехуманизиране и релативизиране на човешкото в човека.

*Nolite timere – не се страхувайте!

**Ad hominem – спрямо човека

***Nolite timere audere – не се страхувайте да дръзнете!