Нов доклад твърди, че България системно отказва правото на сдружаване на македонското малцинство

Правозащитният комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“ – ПИРИН, публикува 37-страничен доклад, в който твърди, че през 2025 г. България е продължила системно да нарушава правата на хората, самоопределящи се като македонци. Основният извод е, че отказите за регистрация на организации, липсата на институционален диалог и продължаващото неизпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека не са отделни административни случаи, а последователна държавна политика.

Докладът разглежда съдебната практика, административните процедури, отношението на държавните институции и конкретни случаи на натиск срещу активисти. Според авторите, независимо че македонските организации използват устави и учредителни документи, идентични с тези на вече регистрирани неправителствени организации, регистрацията им продължава да бъде отказвана.

Различни мотиви за едни и същи документи

Един от най-силните аргументи в доклада е анализът на съдебната практика. Според авторите съдилищата и Агенцията по вписванията не прилагат последователни критерии.

Посочени са няколко повтарящи се тенденции:

• идентични документи получават различна оценка в различни съдебни райони;
• различни съдебни състави откриват различни „пороци“ в едни и същи устави;
• въззивните съдилища често изоставят мотивите на първата инстанция и отказват регистрация на напълно нови основания;
• когато организациите поправят забележките и кандидатстват отново, институциите формулират нови основания за отказ, които не са били посочени преди.

Според авторите това обезсмисля правото на обжалване, тъй като кандидатите никога не могат да отговорят едновременно на всички възражения – при всяка следваща процедура се появяват нови.

Докладът заключава, че използването на документи на вече успешно регистрирани организации – включително образци, препоръчани от самата Агенция по вписванията – не води до регистрация на македонски организации.

Истинската причина според авторите

В заключението се казва, че всички административни аргументи прикриват една реална причина – отказа на държавата да признае съществуването на македонско малцинство.

Авторите се позовават и на позиция на българското правителство, представена пред Комитета на министрите на Съвета на Европа, според която именно организациите, представляващи хора, самоопределящи се като македонци, са единствените етнически организации в България, които твърдят, че срещат подобни затруднения при регистрацията.

Докладът отбелязва, че според правителството други етнически общности не са заявявали подобни проблеми, но авторите извеждат противоположен извод – че именно македонските организации са поставени в различен режим.

Критики към съдилищата

Документът отправя тежки критики към работата на съдилищата.

Според авторите в част от решенията се съдържат неточни цитати на устави, неправилно позоваване на текстове и аргументи, които според тях показват, че документите не са били внимателно разгледани.

Особено остра е публикуваната в края на анализа т.нар. „Стена на срама“, в която са изброени поименно съдии от Благоевградския окръжен съд, Софийския и Пловдивския апелативен съд, Софийския административен съд и Върховния административен съд. Авторите ги обвиняват, че са постановили „дискриминационни и незаконни“ решения срещу македонски организации през 2025 г.

Данни за натиск срещу активисти

Докладът описва и случай с активиста Стоян Герасимов.

Според изложеното той е бил поканен по телефона да се яви в София, като първоначално останал с впечатление, че е призован от прокуратурата. Впоследствие се оказало, че е извикан в Държавна агенция „Национална сигурност“, където, по негови думи, бил разпитван около два часа и половина от двама служители без представяне на документи или заповед.

В доклада се твърди, че разпитът е включвал многократни въпроси относно неговата национална идентичност и разговор за преследването на хората, самоопределящи се като македонци.

Властите отказват диалог

Авторите посочват още, че през 2025 г. представители на македонски организации многократно са търсили срещи с Министерския съвет, Народното събрание, Министерството на образованието, прокуратурата и омбудсмана.

По техни данни на повечето писма не е било отговорено, а в отделни случаи след подаването им са последвали полицейски проверки или разпити вместо институционален диалог.

Докладът припомня, че започването на такъв диалог многократно е препоръчвано на България от органи на Съвета на Европа, включително от Комисаря по правата на човека, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI) и Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.

Основните препоръки

Сред най-важните препоръки в доклада са:

• България да изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека относно регистрацията на организациите;
• да започне официален диалог с представители на македонското малцинство;
• да се премахнат законодателните и административните пречки пред регистрацията на организации;
• в бъдещите преброявания да бъде включена отделна възможност за самоопределяне като македонец;
• да бъдат предприети мерки срещу езика на омразата и институционалната дискриминация;
• в образователните програми да бъдат включени теми, свързани с историята, културата и езика на македонците.

Докладът съдържа и редица политически искания, сред които промени в Конституцията, официално признаване на националните малцинства, както и държавно извинение и компенсации за репресиите срещу македонците по време на комунистическия режим.

Спорни квалификации

В заключението авторите определят политиката спрямо македонското малцинство като „последната тоталитарна политика в Европейския съюз“ и използват термина „геноцид“ по отношение на отношението на българската държава. В бележка под линия те уточняват, че използват понятието в академичния му смисъл, въз основа на ранната концепция на Рафаел Лемкин, а не единствено в значението му по Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

Бележка на редакцията: Докладът представя позицията и правния анализ на неговите автори. В него многократно се правят позовавания на решения на Европейския съд по правата на човека, документи на Комитета на министрите на Съвета на Европа, становища на Българския хелзинкски комитет и други международни институции. Българските държавни институции традиционно поддържат позицията, че в България не съществува признато македонско национално малцинство, като именно това е предмет на продължаващ международен правен и политически спор.

Текстът е изготвен с помощта на изкуствен интелект