Опасните езикови игри
Какво ще си помислите ако голям администратор(декан) от факултета по славянски филологии напише в социалните мрежи „браво“ на омбудсмана Олена Ивановска(вж.снимката) за нейната идея да отмени специалния статус на руския език в Украйна?Може би някои от вас ще кажат „правилно, браво“! Реакцията ви всъщност е елементарна и породена от въоръжената агресия от страна на Путинова Русия. Неговата Руска федерация превърна езика на писателя украинец(!) Николай Васильевич Гоголь в чист инструмент за дестабилизация и идентичностно самоунижение на украинския народ. Кремъл му разрушава домовете и стреля на месо вече трета година, а който е ходил в Одеса или Киев знае хегемонията на руския език. Дори в ресторантите искат от украинците да го използват когато поръчват борш или водка! Да не говорим за окупационната администрация, която за най-обикновената комуникация задължава човек да пише и говори на руски.
На пръв поглед украинският омбудсман Олена Ивановска, доктор на филологическите науки от университета „Тарас Шевченко“ е права. Стига толкова „лингвоцид“, психологически натиск, ограничаване на свободата, отвличане, мъчения, убийства и други престъпления срещу украинците, когато не използват руския, както писаха неведнъж централни издания в Киев. В смисъл, май е основателна подкрепата за идеите й от онези части от българската академия, която дипломира в София магистри по езикознание и литература.
Ето какво е написала Олена Ивановска: „учителите трябва да се преструват, че не разбират учениците, когато те говорят руски. Това означава, че децата вече ще бъдат принудени да говорят на украински, ако искат да бъдат разбрани“.
Същото разбиране има и друг администратор, член нейната канцелария: „украинският потребител най-накрая ще получи правото на обслужване на държавния език по подразбиране – в супермаркета или онлайн магазин, в кафене или ресторант, в банка или аптека, на бензиностанция или на жп гара, във фитнес зала или библиотека. Цялата информация за етикетите с цени, инструкции, технически характеристики, маркировки, билети и менюта вече трябва да бъде на украински, въпреки че може да бъде дублирана на други езици“, пише той.
Звучи окей в духа на украинския национализъм. В контекста на войната той се разрасна неимоверно. С други думи, има повече национализъм отколкото любов към демократичните правила.
Пита се, какво ще се прави в украинските училища с децата от руски произход? Те са в малцинство в Одеса или Харков, но дали е окей?На мен ми се струва притеснително от правозащитна гледна точка. Учителите ще почнат да игнорират своите рускоговорещи ученици(вярно, малцинство) така че третокласникът Володя да изпадне от групата на съучениците си Олександра и Дмитрий. Не е ли притеснително децата да стават уязвими и капсулирани заради майчиния си език, който по стечение на отвратителната война на Путин се е превърнал в омразен в Украйна(както и в Естония, Латвия, Литва) и разсипващ споменатата идентичност?А на какъв език ще трябва да говорят учениците от бесарабски произход? Знаем, че бесарабските българи в Молдова и в Украйна говорят руски…
Най-много ме тревожи липсата на памет в бравурната реакция на университетски преподаватели от факултета „Славянски филологии“ на реформаторската идея на украинския омбудсман. Те сякаш са забравили срамния ни опит с „възродителния процес“ по време на комунизма. Тогава държавата на Тодор Живков имаше най-недемократичната амбиция да асимилира турците и българо-мохамеданите. Репресираше ако Нургюл или Ибрахим говорят на майчиния си език и не им даваше хляб ако продумват на български! Затова цяла Европа ни сочеше с пръст. Да не говорим как ни осъдиха като фундаментални нарушители на Всеобщата декларация за правата на човека. Ами в този култов документ майчиният език е основно човешко право!
