Осем кораба за по-малко от месец: кой гарантира безопасността на Черно море?

В деня, в който вече са известни резултатите от балотажа за президент на България, „Маргиналия“ препубликува позицията на „Грийнпийс“ – България от 27 октомври. Тя поставя въпроса за превръщането на Черно море във военна зона и за отговорността на българските институции да защитят живота и сигурността на хората, икономиката и природата в региона.

Военната ескалация в Черно море застрашава човешки животи, нанася тежки икономически щети, поставя под риск поминъка на крайморските общности и увеличава опасността от екологична катастрофа в един от най-уязвимите морски басейни в Европа. Атаките са насочени предимно срещу кораби, превозващи украинско зърно, и създават рискове и за международната продоволствена сигурност.

Руската федерация води войната си срещу Украйна със системни атаки срещу цивилното население и граждански обекти. От началото на пълномащабната инвазия светът стана свидетел на убийствата и издевателствата в Буча, ракетните удари по жилищни сгради и детски градини, както и на опитите украинците да бъдат лишени от електричество и отопление.

Атаките с дронове срещу гражданското корабоплаване в Черно море през последния месец пренасят тази заплаха и към българските и румънските брегове. Към 26 октомври атакуваните кораби са осем, а загиналите и безследно изчезналите са повече от 30 души.

Черно море се превръща в един от най-опасните райони за гражданското корабоплаване в света. Последствията от тази ескалация засягат пряко България.

В тази ситуация „Грийнпийс“ – България отправя три основни настоявания към българските институции.

Правителството трябва ясно да назове причините за ескалацията и да покаже какви мерки предприема за сигурността.

Не бива военната агресия да се банализира, когато достига до българските брегове. Жертвите и атаките срещу граждански кораби, превозващи зърно, не могат да бъдат нормализирани чрез мълчание, общи приказки или отказ да бъде назован агресорът.

Опитите за угодничене пред Кремъл няма да направят гражданското корабоплаване по-безопасно, няма да защитят живота в Черно море и няма да предотвратят екологична катастрофа. Напротив, те могат да подкопаят доверието на партньорите и съседните държави и да затруднят съвместните действия в момент, когато България има най-голяма нужда от сътрудничество и съюзници.

Рискът от екологична катастрофа нараства. Правителството трябва да покаже, че има план както за предотвратяване на опасностите, така и за реакция при сериозен инцидент.

Добивът и транспортът на горива са сред основните потенциални източници на екологичен риск. Взривяването на руски дрон в близост до газовата платформа на проекта Neptun Deep в румънската икономическа зона на Черно море през август, потъването на кораба Royad Mammadov след атака с руски дрон отново в опасна близост до платформата, както и последвалите атаки срещу кораби, превозващи химически товари в румънски води, очертават възможните сценарии за катастрофа.

Пожар, нефтен разлив или изпускане на опасни химикали при повреждане на подобна инфраструктура могат да предизвикат екологична катастрофа, чиито последици изолиран воден басейн като Черно море може да не преодолее десетилетия.

Българското правителство трябва да покаже, че познава тези опасности и е готово да координира бързи действия със съседните държави за ограничаване на евентуални щети. „Грийнпийс“ – България настоява за анализ на риска и ясни процедури за действие, разработени с участието на експерти и публично оповестени.

Време е за радикална промяна на българската енергийна политика – от централизация и зависимост от изкопаеми горива към децентрализация и енергийна независимост.

„Грийнпийс“ – България многократно е предлагала решения в тази посока. Страната ни трябва бързо да навакса изоставането в декарбонизацията и да я разглежда не просто като екологично задължение, а като възможност за децентрализация на енергетиката и повишаване на енергийната независимост.

Това означава промяна на модела – вместо няколко огромни, но уязвими енергийни обекта, да се развива мрежа от множество независими източници на възобновяема енергия. Тя трябва да съчетава различни технологии – вятърна, слънчева и геотермална енергия, с повишаване на енергийната ефективност, постепенно извеждане на газа и модернизиране на централното отопление.

Енергийната трансформация вече носи осезаеми икономически ползи за домакинствата в ЕС. През 2026 г. почти половината от произведената електроенергия в ЕС идва от възобновяеми източници. Само през първата половина на годината те са спестили на европейските потребители 29 млрд. евро – сума, която на практика компенсира допълнителните разходи от резкия скок в цените на газа.

Необходими са и активни мерки за енергийно овластяване на гражданите – чрез облекчаване на процедурите за създаване на енергийни кооперативи и производство на собствена енергия от възобновяеми източници.

Този преход може да осигури не само по-голяма енергийна независимост, но и по-достъпни цени на енергията за българските граждани.