Първата стъпка в преговорите с Русия
Този месец украинската журналистка Виктория Рощина най-накрая бе погребана в гробище в Киев. Тя изчезва през август 2023 г., докато разследва злоупотреби от страна на руските сили в окупираните райони на украинската област Запорожие, съобщава Хюман Райтс Уоч. След повече от година в руски арест, тя трябва да бъде освободена като част от размяна на затворници между Киев и Москва. Но умира преди размяната да се състои. Руските власти в крайна сметка репатрират тялото й, по което личат следи от изтезания.
Миналия октомври, когато се разбра за смъртта на Рощина, Доналд Тръмп се кандидатираше за президент на САЩ и многократно обещаваше, че ако бъде избран, ще сложи край на войната на Русия срещу Украйна „за един ден“. Но войната продължава, като руските сили засилват атаките по фронтовата линия и увеличават ударите с дълъг обсег по украински градове. Както и се очакваше от срещата на Тръмп с руския президент Владимир Путин в Аляска, тя не реши многото важни въпроси, които воюващите страни трябва да изгладят, като гаранции за сигурността на Украйна и бъдещето на окупираните територии.
Но хилядите украински военнопленници и пленени цивилни, държани в окупираните територии и в самата Русия, както и стотиците украински деца, дадени за осиновяване, след като са били депортирани в Русия, не могат да чакат преговорите за прекратяване на въоръжения конфликт, които могат да отнемат години. Същото важи и за десетките руски граждани, лишени от свобода заради антивоенната си позиция или действия. Всеки ден, в който украинските и руските политически затворници остават в ареста, носи риск да споделят съдбата на Рощина.
Освобождаването на военнопленниците може да е единственото нещо, по което всички страни могат бързо да се споразумеят. През юни говорителят на Путин, Дмитрий Песков, отбеляза важността на руско-украинските преговори от „хуманитарна гледна точка“ и говори за стотиците пленени руски войници, които са могли да „се върнат у дома“ след размяна на затворници, за която Киев и Москва се споразумяха по време на преговорите в Истанбул. През пролетта и лятото украинският президент Володимир Зеленски многократно заяви, че „връщането у дома“ на украинските пленници е „първостепенен приоритет“ за неговото правителство.
Поддръжниците на Киев споделят тази загриженост. Европейският съюз и Съветът на Европа настоятелно подчертаха необходимостта Москва да освободи украинските затворници. Същото направи и САЩ, които в съвместна декларация с Украйна, публикувана през март, поискаха от Кремъл да даде приоритет на „размяната на военнопленници, освобождаването на цивилни затворници и връщането на депортираните украински деца“. Катар, Турция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) се включиха в посредничеството за размяната на затворници и в усилията за репатриране на украинските деца.
На срещата в Аляска американската администрация трябваше да подчертае необходимостта от освобождаване и репатриране на военнопленниците в преговорите си с Москва. Това не е просто идеалистична цел, тъй като споразумението за освобождаване на цивилни затворници и размяна на военнопленници е относително лесно постижимо в дипломатическите отношения с Кремъл, неговото постигане би могло да улесни преговорите по по-трудни въпроси. А междувременно едно споразумение би могло значително да намали човешкото страдание, което тази война причинява ежедневно. Твърде късно е да се спаси Рощина, която беше едва на 27 години, когато почина в руски затвор. Но хиляди военнопленници все още могат да се върнат у дома.
Украинските лидери ясно заявиха, че са готови да освободят руските затворници, които се намират под тяхна отговорност, в замяна на украински военнопленници и цивилни задържани. Завръщането на руските военнопленници е важно за избирателите на Кремъл, особено за семействата на военнопленниците, действащите войници и членовете на обществото, които могат да бъдат мобилизирани за служба във въоръжените сили. В речите си и коментарите си в медиите Путин често казва, че „Русия не изоставя своите“.
За Кремъл една ограничена хуманитарна отстъпка би струвала малко и би могла да затвърди подобряването на отношенията между Москва и Вашингтон – основна цел за Путин. Вашингтон трябваше да използва срещата на върха в Аляска и други канали за връзка с Москва, за да помогне за освобождаването на военнопленниците. Някои от европейските съюзници на Киев, като Франция, Германия и Обединеното кралство, вече подчертаха спешността на освобождаването на всички военнопленници; те трябваше да насърчат Тръмп да се ангажира директно с Путин по този въпрос. Други страни, които поддържат работни отношения с Русия, също могат да окажат натиск. Катар и ОАЕ вече са ангажирани с усилията за осигуряване на репатрирането на отвлечени украински деца, а Турция и ОАЕ са действали като посредници при предишни размени на военнопленници. Сега те могат да играят по-голяма роля в убеждаването на Кремъл да освободи военнопленниците. Турция в частност има значително влияние върху Русия, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган многократно е заявявал, включително и тази седмица, че Турция е готова да бъде домакин на среща между Путин, Тръмп и Зеленски. Призивът на Ердоган към Кремъл да освободи военнопленниците би бил силен хуманитарен жест и би бил добре приет от турската и международната аудитория на турския президент.
За хилядите украински военнопленници и цивилни, които се намират в руски плен, всеки изминал ден носи още повече бруталност, изтезания и унижения. За хилядите украински деца, депортирани в Русия, всеки ден в изгнание подкопава връзката им с украинските им семейства и идентичност. А за затворените руски критици на войната всеки ден зад решетките утежнява несправедливостта, с която се сблъскват. Съдбата на руските военнопленници е хуманитарен проблем, който може да бъде решен скоро. Няма време за губене.

