Пазач или клоун, може и двете

По принцип не вярвам в съдбата. Или в случайността. То е стара еврейска традиция да си някъде пo средата – хем не всичко е предопределено, хем понякога някои неща просто се подреждат.

И така онзи ден седях и се опитвах да разбера значението на един изключително сложен текст от Талмуда, в който история и закони се преплитаха, а самата история включваше клоуни, пазачи на затвор и пророци. И честно казано, нищо не разбрах. Просто стигнах края на страницата, затворих книгата и тръгнах от работа към вкъщи.

Даже реших да заобиколя през центъра и да се отърся от иначе сложните размисли.

И както видях изведнъж – не знам дали е случайност или съдбата се намеси, но в центъра на София имаше суматоха. На улицата – на бордюра стояха двама клоуни с белезници и полицаи до тях.

И както се опитвах да забравя сложния талмудически казус, с който се занимавах, той се върна пред мен с пълна сила. И вместо да видя какво се случва или да науча повече, аз се отправих обратно към офиса, за да си взема обратно книгата и да прочета повече.

Нямах търпение да стигна вкъщи. Дори не ме интересуваше кои са тези клоуни и какво правят на улицата, в какво са се провинили, в главата ми беше само вината от това, че така и не дочетох какво е общото между пазача на затвора, пророците и клоуните и как можех да приложа това на практика.

Стигнах, седнах и се зачетох. Текстът продължаваше да е неразбираем, но след много работа и консултации с 2000 години еврейска мъдрост, го разбрах. Ставаше дума за легенда, според която пророк Елияу (който пък според библейска легенда се качва на небето с колесница и затова често се връща, за да участва в други легенди) е споделил кои са двата типа хора, които ще имат място в бъдещия по-добър свят, директно – без да им се задават въпроси – като на останалите обикновени като нас хора.

Това са определени пазачи на затвори и определени клоуни. Едните защото макар да имат огромна власт в ръцете си, могат да решат да се отнасят добре и почтително с подопечните си затворници, а другите – защото с действията си могат да донесат радост дори и на хора, които са тъжни.

И се ядосах малко. На себе си и на своята неорганизираност. Ако бях се постарал повече в ученето, нямаше да изпусна момента, когато това, което съм научил, се материализира пред мен. Но после отворих новините и видях, че може би нито пазачите, нито клоуните отговаряха на талмудическите критерии.  И се поуспокоих.

Но пък сега знам, че имам нова задача. Да съм хем пазач, хем клоун. Може би това е имал предвид и Талмуда, че не става дума за професии, а за нас и нашето поведение. Че трябва когато имаме власт в ръцете си, да не злоупотребяваме с хората под нас, а когато пред очите ни има тъга, да можем да й противодействаме. Не знам кое си пожелавам да съм повече, но гледайки света наоколо, мисля, че имам нужда да съм по-често клон.

Затова сега отивам да репетирам шегите и грима, а пазенето ще го оставя за другата седмица.

Шабат Шалом