Поемата „Изворът на Белоногата“ е модел за бунтарство
Темата на последния изпит по БЕЛ е формулирана институционално скучно, без грам предизвикателство. Най-вероятно, така скучно и непредизвикателно е преподавана ПеткоСлавейковата „Изворът на Белоногата“. Десетокласниците почти зарязали тетрадките щом чули оповестяването на вариант 1 от пресцентъра на МОН. Трябвало да кажат „защо „Изворът на Белоногата“ е поема, да посочат две характеристики, които определят Гергана като типична героиня от възрожденската литература“. Казаха, да беше темата за Индже, пей сърце, за нула време сме готови!
Представете си, че сте в училище от средноголям град и преподавате възрожденска литература на клас от пъпчиви и недотам красиви тийнейджъри, в съчетание на девойки изглеждащи като извадени от Барби колекция. Какво ще им кажеш, за да си откъснат погледа от телефоните? Че Петко Славейков е голям възрожденски поет, най-известният, а после след Освобождението станал и председател на Народното събрание, а после и министър на просвещението? Голям праз. Да не е Кенеди, или Рейгън! Не, не е. Написал на 47 години поемата „Изворът на белоногата“за някакво влюбено момиче, което се дърпа да стане любовница на османлийска номенклатура защото обичала гаджето си Никола, родителите и градинката си. So what!
Между впрочем, МОН е формулирал темата за вчерашния изпит по БЕЛ в рамките на академичното клише и литературоведско благоприличие. Пита се, защо да не се направят връзки между 19 и 21 век? Когато е пишел поезията си Петко Рачов Славейков, било е време на душната и репресивна за свободата на словото атмосфера. Позната работа. Пълно и сега е с талантливи поети. Талантливи, но страхливички.
През 70те години на 19 век Османската власт и технологията на неизтощимото й сякаш зло, предизвиквала гнева не само на колоси на съпротивата по това време като Васил Левски. Например, в паметта на Петко Славейков е неизлечим разказът на неговия дядо Рачо Чехларя. Един турчин унижавал Рачо като го карал да го носи на гръб през реката. Дядото на бъдещия поет го убил, а после се наложило да се пресели в Търново. Когато през 1873 година внукът му тръгва да пише поемата си за Гергана, той не е можел да забрави какво е да те кара всекидневно турчинът да го носиш на гръб…Всичко е първо лично, после е обществено.
Когато поетът-просвещенец написва „Хубава, млада българко/защо си толкоз глупава/Склони ти само да дойдеш/ на Стамбул да те заведа/да видиш де е хубаво/да познаш що е охолно“, той вкарва темата не само за съпротивата на човешки крехкото белоного момиче. Да, номенклатурният османлия я съблазнява с еснафския разкош и икономическа власт, а Гергана отстоява позицията си. Да, везирът изсумтява нещо примирено, прибира си слугите и ядосан си тръгва. Но не е ли ясно, че лирическата героиня е алтер егото на Петко Славейков! Момичешкият бунт е неговият бунт! Защото как е възможно да напишеш стихове за опозорен властник от империя, която управлява земите ти почти 5 века!
Поетът е поел риска да напише поемата за харманлийската легенда за чешмата и непокорната Гергана в контекста на тоталната Османска власт! По неговата художествена воля турчинът претърпява поражение за ищаха си до обладае плътски и пречупи духовно една подчинена българка! Е…може и тази интерпретация да не спечели докрай симпатиите на връстниците на белоногата от 21ви век. Тях ги тегли към консумизъм и онзи сладък дигитален хедонизъм, който прави героизмът отживелица.
Ако се погледне политически обаче защо Петко Рачов Славейков е написал „Изворът на белоногата“, може и да им стане интересно. Майките и бащите на десетокласниците, които се уплашиха от темата за БЕЛ вчера, са признавали неведнъж пред тях в какво идиотско статукво живеят. Някой трябва да скочи, да се пребори, ако не физически, то поне чрез силно слово! В този смисъл, истинско „дисидентство“ е решението на Петко Славейков да публикува „Изворът на белоногата“! От една страна той охрабрява овчите душички на кротналите се от Елена, Трявна или Търново, живуркащи в пазвите на Османската империя. А от друга си слага главата на дръвника. Месец по-рано османлиите вече са обесили Васил Левски. Петко Рачов Славейков се е еманципирал дотам, че прави за посмешище изкусителните хватки и медната словесност на един османлия. С поезията си им казва на властниците, да си гледат работата, няма как да стане Гергана да им пристане. Няма как, ако ще да го обесят и него.
Не че дисидентството е модна ценност, де.
