Помните ли Малина?
Да отидеш в Народната библиотека и да четеш книги е непопулярно занимание за немалко софиянци. Друго си е да излезеш на площада да издигаш бесилки, или да хвърляш свински уши и вмирисани риби по властта. Изпадаш във възторг колко сте много, колко сте млади и недотам млади, но сте заедно! Отделен въпрос е, че колективният протестиращ ум е съставен от стотици (не)мислещи тръстики, които видимо се люшкат по посока на политическия вятър.
В Народната библиотека вчера имаше говорене в памет на поетесата Малина Томова, сценаристка на забранения сериал „Гори, гори, огънче**“. По време на излъчването му, многобройни трудови колективи, „спонтанно“ възмутили се зрители и управляващите като цяло, заклеймиха и накрая свалиха от екран сериала. Как я намразиха националистите! Бедна им е фантазията на днешните им последователи! На вратата на Малина те изписваха „смърт на предателите“, крещяха „кучка“пред трите й дребни дечица. Тя обаче продължи да пише за онова, в което вярва. Без значение рисковете. Винаги не по течението. За поезията й сякаш е написа стиха на Иван Методиев:“ Пеперуда се блъска в камбаната. Никой не чува“.
Когато „Гори, гори, огънче*“ тръгна по екрана на БНТ, мобилизацията на националистите наистина беше стряскаща. От дълбините на колективния ум, там където гнездят несигурността и етническите комплекси, се раждаха гневни писма. Разбира се, зад тези писма и закани имаше пряко заинтересован патриотичен елит. Николай Хайтов например, вдигаше духа на родолюбците. Той се имаше за познавач на мохамеданите от Родопите, а филмът представяше тяхната гледна точка за преживяното по време на „възродителния процес“. Онези, от колективния ум, пет пари не даваха за нечовешкото насилие над помаците, извършвано от комунистическата власт. Напротив. Действията на офицерите от МВР и ДС, заедно с наборните войничета, се смятаха за справедливи и самосъхраняващи чистотата на нацията ни. Затова и така се нахвърлиха и разтерзаха Малина Томова. Дори правозащитниците от БХК се смълчаха, срам за нас! Затова пък в Будапеща, при представянето на епизода, в който танковете обграждат селото и помаците започват да се палят, един кинокритик каза“ Видяхме българските „Сто години самота““.
През 2010 година със студенти от Асоциацията по социология в Софийски университет, бяхме поканили за участие пострадалите от преименуването и депортациите. Това бе първата по рода си конференция, посветена на позорните петна от миналото ни. Изпращах писма до останалите все още в България турци, които започваха с думите „Простете ни“. Дойдоха и братя Рунтови от Бурса. Всички те бяха изтърпявали побоищата, лежали в затвора, защото никога няма да си „дадат“ името. Прожектирахме им филма на Малина Томова, която тогава още беше жива. Корави старци, но се разплакаха. Един от малкото истински дисиденти, Деян Кюранов, им целуна на всеки поотделно ръка за прошка. Когато Малина взе думата, каза:“Нищо особено не съм направила. Разказах каквото видях с очите си. Не можех да мълча.“Повечето от залата се почувствахме гузни защото си бяхме мълчали. Поетесата Малина Томова с нейния морално безкопромисен филм, просто беше взривила небето над главите на нашето спокойствие. Симон Вей казва за такива като нея, че спояват равновесието между справедливост и милост.
Все си мисля, че тези дето пишат книгите с поезия и горчивата проза на историята ни, са „каквината“ на човечеството. Когато тя е умаляла до изчезване, започва мятането на свински уши, правенето на бесилки, на ядрени бомби и всичко останало.
* Малина Томова е първият главен редактор на вестниk „Романо ило“ („Циганско сърце“). За сценария на игралния филм „Гори, гори огънче“получава Наградата на кинокритиката. Съучредител е на конкурса за поезия на името на Усин Керим. Стихосбирките ѝ „Душа“ (1978) и „Ежелюбов“ (1987) са преведени на английски, испански, руски и унгарски езици. На 22 декември 2012 г. посмъртно е присъдена Националната награда за поезия „Иван Николов“ за цялостно творчество.
**Гори, гори огънче“е 4-сериен телевизионен игрален филм(1994), режисьор e Румяна Петкова, по сценарий на Малина Томова. Музиката във филма е на Теодосий Спасов.
