Прав ли е Ювел Ноа Харари?
Евреите в България заприличаха на българите, ми казваха преди време хора от общността. Придобихме вашите черти, станахме заядливи и егоистични като планински селяни, тесногръди подобно на образованата на хартия ваша интелигенция, все повече светът е до носа ни, отвъд нас не е интересно.
Не бях сигурна в тези твърдения, защото някакси демитологизираха еврейството, от което по принцип се възхищавах. Ционизмът беше още срамежлив в градовете. Веднага след 10 ноември Соломон Паси и Леа Коен решиха да го възкресят, но май нищо не се получи. Организацията „Шалом“ бързо премина от комунистически на демократични релси, а „Еврейски вести“ смени верноподаническия към БКП тон във възхвала на етническата идентичност. Мой приятел, известен преводач на европейските критици на антисемитизма, отиде до Йерусалим и се върна с горчивите думи“ние, евреите, сме интелектуалци когато живеем в диаспора, а в „Обетованата земя“ станахме прости фермери и войници“.
Един от това етническо „комюнити“ се прехласваше по Ювел Ноа Харари. Дори ми подари с гордост „Sapiens. Кратка история на човечеството“. В текста ще се връщам неведнъж на този уникален израелски историк и мислител. Бързам да отбележа, че днес българското еврейство замазва както може геноцидните действия на Нетаняху, както и осъденото като военно престъпление от международното право използване на глад, широко разпространен в Газа през последните два и повече месеци. Мълчи и за бруталните идеи как ще бъдат прогонени в Судан и Сомалия палестинците от земите им, безсрамно оповестени от финансовия министър Бецалел Смотрич
Месеци преди споменатото насилствено прогонване от домовете им на хората от Газа, което зловещо прилича на „окончателно решение“ на еврейския въпрос изобретен от Адолф Хитлер, Ювел Ноа Харари бива поканен за участие в рейтинговия подкаст „Unholy live“, любима медия за лондонската публика. Освен че припомня ценностните уроци от библейските времена на юдаизма, той нарича „дизастър“ всичко, което извършват израелците днес! Те, казва Харари, „милитаризираха“демокрацията в страната ни, а“ юдаизмът им няма нищо общо с вярата на дедите ни, точно както Съветският съюз нямаше нищо общо с комунизма“.
Прочутият израелски историк задава и още един въпрос, който е съкровен и фундаментален за евреите: можеш ли да разрушаваш градовете на беззащитни хора и да бъдеш щастлив от това?
Българските му сънародници разбира се, говорят само за Хамас. Техните лидери задават произраелски (хасбар) схеми за анализ какво се случва в Газа и как, очевидно, палестинците си заслужават(!) това. Схемите работят перфектно. Достатъчно е да се видят словесните престрелки във фейсбук. Преобладаващите коментари са непоносимо обидни за изразяващите подкрепа към страданието на палестинците. Онзи ден, когато в Торонто имаше спор дали да бъде показан или не документален филм, използващ по непозволен от авторите на Хамас кадри от 7 октомври, известни кинаджии у нас нарекоха групировката с отвращение „диваци“. Една писателка от дни пише обидени статуси, че симпатията й към Израел докарва до истерия опонентите й и не се трае вече. Друга видна поетеса, част от някогашния Клуб на жените писателки, смъмра като даскалка онези, които се подиграха с крайно проблематичната статия на Теодора Димова. Поетесата призова да се чуват двете страни, в което се изчерпи целият задължителен за хабитуса й хуманизъм.Правозащитници я контрираха: при изнасилване трябва ли да бъдат чути и жертвата и изнасилвача!
Огромна част от българските евреи нямат вече нищо общо с ценностите и етиката на Ювел Ноа Харари, тяхната гордост. Не само аз получавам публични съвети да ида в проспериращия икономически Израел, а после да видим дали ще пиша милостиво за хората от Газа. Или най-добре да си призная как ми плаща Хамас да го оправдавам*. Някои дори не се церемонят, а ругаят както им дойде на езика. Простият им дискурс „платена, поръчкова“ статия, или фейсбук статус, съвпада с психологията на масовия човек от социалните мрежи. За него всеки несъгласен с позицията на мнозинството, отхвърлящо геноцида в Газа извършван 22 месеца вече, e „полезен идиот“. Защо ли? Защото без да разбира нищо от терористичната им същност на арабите ги подкрепя сляпо(освен ако не му плащат специални среди, виж по-горе). Тази гледна точка странно и срамно съвпада с правителствената, президентската и тази на парламентарната комисия по външна политика позиция. Известно е, че на предложени резолюции на ООН за незабавно прекратяване на огъня в анклава, българските представители свиват рамене. Масовата ислямофобия в нета има и „култови“ носители. Наскоро нашумя български писател, живеещ в емиграция. Расист до мозъка на костите си, той пише в профила си как не може да си представи да живее в една стая с палестинци. Защото са втора ръка хора.
„Никога Израел не е бил изправен пред катастрофа като тази, с която се сблъскваме в момента. Тя е духовна катастрофа на самия юдаизъм. Това, което се случва в момента в Израел, може да унищожи, да обезсмисли културата ни съществуваща от хилядолетия“, казва Харари. В анализа си пред лондонските журналисти той адресира днешния израелски естаблишмент, който превърна еврейската държава от аутсайдер в регионален тиранин, масов убиец на деца, жени. Клетвата „никога повече Холокост!“се превърна в мощен пропаганден ресурс за антипалестински действия. Политиците в Тел Авив и местните им слуги в България само за две години от клането на онези 1200 жени и деца на фестивала „Нова“ от Хамас, посяха отвратителните семена на племенен дух и нечувана отмъстителност към всеки, който оспори историческите основания на израелците да прочистват Палестина от арабите. Те взривяват навякъде нетърпимост към всичко не-еврейско. „След 2000 г. юдейско мислене, култура и съществуване, се сбъдва най-лошият сценарий“, заключава Ювел Ноа Харари.
*В Годишния доклад за правата на човека(2024) на САЩ съм описана като „системно демонизираща държавата Израел и оправдаваща насилието на Хамас“, поради което ми е отнета наградата Шофар за борба с антисемитизма.
