Променя ли се България според един емигрант?

Благодарение на проекта ни „Диаспората: Свързване на гласовете“, осъществен с подкрепата на Фондация „Томсън“, десетки българи разказват своята история като емигранти и членове на българската диаспора в Северна Америка. В този материал от кореспондента ни в Лос Анджелис, САЩ – Антъни Джоуид, Ви запознаваме с Владимир Николов, който заминава за Америка, след като печели зелена карта. Сега той е на 54 години и работи като православен свещеник в калифорнийския град.

Владимир Николов е на 54 години. Пристига в САЩ, след като става един от спечелилите зелена карта от лотарията на Американското посолство, за която негов приятел му помага да се запише. „Аз дадох само снимка, но той попълни документите“, разказва Владимир. Сега той живее и работи като православен свещеник в Лос Анджелис. През годините той се старае да се прибира веднъж годишно в България, макар че признава, че има периоди от няколко години, в които не успява да се прибере. От пътуванията си до родината обаче, той остава разочарован. Твърди, че вече почти не изпитва носталгия по родината си. „Носталгия има, ако не си интегриран, ако си нереализиран, неразбран, когато не можеш да разбереш другите култури“, смята Владимир и споделя, че следи политиката и в родината, и в страната си приемник.

Макар и в САЩ да има много приятели, които идват от балкански страни, той не търси приятелство с други българи, част от диаспората в Америка. „Не контактувам много с българи. С годините приятелите намаляват, всичко, което е излишно, отпада“, споделя той и признава също, че не смята да се върне, за да живее в България – нито в близкото, нито в далечното бъдеще. Защо Владимир не е доволен от развитието на родината си, след като я напусне, както и какви са впечатленията му, вижте в неговото интервю от кореспондента ни Антъни Джоуид:

Всички материали от поредицата „Диаспората: Свързване на гласовете“, осъществена с подкрепата на Фондация „Томсън“, можете да разгледате в сайта ни, както и в плейлист в нашия YouTube канал.