АнализКолонка на редактораКоментар

Провинциализмът – ДНК на българското кино

Споделете статията:

Като подгряващо вълнение около предстоящите награди на Филмовата академия Оскар е прессъобщението на Майкъл Мур. Той е известен със заядливостта си и заедно с Оливър Стоун спада към тежките критици на колониална и корпоративна Америка. В писмото си до медиите Мур се хвали, че в късия списък(shortlist) за игрален филм е класиран „ От кота Нула“, на който той е изпълнителен продуцент.

Не съм съвсем патриот на българското кино, но все пак имам на сърцето си заглавия за чудо и приказ. Веднага погледнах на страницата на филмовата Академия. Да, на 17 декември 2024 са обявени 15 заглавия за десетте категории! И да, в него са освен „От кота нула“ заглавия на филми произведени в Латвия, Сенегал, Чехия и т.н. Особено ме просълзи сенегалския филм „Дахомей“. Пак ли ще получи награда африканско кино, след като Дидиe Коуи с неговата „Фатима“ събра овациите в Кан преди няколко години само! Ами сигурно е защото има потенциал. Борбата за идентичност е супер тема! Това го казвам в скоби.

В късия списък липсва българското заглавие „Триумф“ на Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Защо ли, питах се засегната. Да не би латвийското кино да е по-добро от нашето? Вярно, през съветската епоха филмът им „Земя на синовете“ получи Златен лъв на Венецианския филмов фестивал. Но пък и нашият „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров беше номиниран за берлинската „Златна мечка“! А пък „Авантаж“ ни осигури „Сребърна мечка“, но, това беше в миналото. В средата на годините на свободно и демократично кино Стефан Командарев, Мина Милева и Весела Казаковао поне бяха в шортлиствани за чуждоезичен Оскар, но нататък не стана нищо.

Какви са причините палестинският филм „От кота нула“да намери място като кандидат за прочутия „Оскар“?

Според прессъобщението на Майкъл Мур, в „От кота нула“ има 22 разказвача на онова, което се случва в Газа. Разказите им запълвали „празното място от мощната пропагандна кампания, предназначена да дехуманизира 5-те милиона човешки същества във всички окупирани палестински територии, които са принудени да живеят затворени зад стени и бодлива тел, принудени да гладуват, почти всяка болница и училище в Газа са бомбардирани развалини, половината домове в страната превърнати в развалини“.

Е, Мур е американски документалист, и от космоса му личи, че е левичар. Но днес Шпигел пише за същата хуманитарна катастрофа. Как много от мъртвите в Газа лежат без изобщо да са погребани. А десетки тела, лежат под развалините и често са изяждани от кучета…

Българският филм „Триумф“ разказва как през 90 те години в посткомунистическа България секретна работна група от високопоставени офицери от българската армия, ръководена от ясновидка, започва да копае дупката в Царичина в търсене на мистериозен артефакт. Много смешни филмови ситуации, наистина правят „Триумф“ нещо средно между сатира и трагедия. На Варненския кинофестивал предизвика радост и строгите професионалисти от журито му дадоха награда. После пък тържествeно обявиха историята с екстрасенсите и гламавите офицери за българската номинация за Оскар. Разни хора, разни идеали, пък и провинциализмът на изкуството ни е като родно ДНК, нали така!

Като оставим патриотичната обида, че сме изпаднали от списъка за надпреварата и пак няма да ни има на церемонията на Филмовата академия в Долби Тиатър през март, оставя следното питане. Добре де, идиотщините на нашия посткомунизъм са тема за изобразяване на националната ни склонност да ходим по врачки, както и на още по-тъпите военни, които харчат парите ни за безмислиците на същите тези врачки, обаче…Дали не изпадаме от друг списък?

Дали пък не е неприлично да сме мераклии за чуждоезичен Оскар когато световното кино се измерва с мощни рефлексии върху необратимото обезчовечаване на Изтока и Запада! Когато в произведенията си големите режисьори тъгуват над пролятата и проливана кръв на старци, жени и деца! И когато тази невинна кръв натрупва грехове след грехове на демокрациите, а войните се превръщат в нещо нормално!

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).