Радев, Райдовски и логиката на прехода
Когато в изборния ден литнаха към висинитe процентите на Румен Радев, бивш член на БКП до 1990(факт, който той упорито минимизира, а инициативният му комитет дори отрича, сякаш е можел да бъде офицер от ВВС и да не е комунист), си казах не, не, не е възможно! Няма как толкова много хора да са забравили 45-те години и отвратителния член първи на Конституцията на НРБ, превърнал обществото в унизителен сбор от единици, безропотни функции на еднопартийната власт. Как така ще го изберат! Е, избраха го.
Денят след изборите увенчан с абсолютната победа на Радев, почина бившият началник на кабинета на последния комунистически премиер Жан Виденов. Красимир Райдовски, мир на праха му, беше и говорител на преждевременно сваления заради пълен провал кабинет на Виденов(1995-1977). Виденов бе издигнат за премиер от БСП като мениджърската му експертиза беше нула(също както и на Сергей Станишев). За личността на Райдовски, офицер от Първо Главно управление на Държавна сигурност, се изписаха куп славословия. Колко бил готин, макар външно да го давал цинично, колко образован и прочие. Подобни любовни обяснения публикуваха включително редактори на антикомунистически издания. Жанрът „за мъртвия или добро, или нищо“ потопи в захарен памук ролята на сивия кардинал на четвъртото комунистическо правителство. Неприлично възторжените спомени бяха посветени на лице, обучавано в разузнавателната школа в СССР!
Запознах се с Красимир Райдовски 2 години преди Жан Виденов да катастрофира икономически българското общество. С писателя Иван Кулеков търсихме като луди пари за вестника, посветил се на подкрепа на декомунизацията в лицето на президента Желю Желев. На срещата с евентуален спонсор бяхме изпратени от благосклонния към нас Венцел Райчев, който искрено симпатизираше на Желев. Озовахме се в едно тайнствено мазе на печално известния Ангел Василев, свързан година по-късно с убийството на Андрей Луканов. Василев беше собственик на фирма „Колонел“, имаше общ бизнес с мътния и почти криминален бизнес кръг „Орион“. На миндерче до Василев, стоеше приседнал Райдовски. Още не започнали с Иван да разказваме мъката си как да спасим 25 млади журналисти, които ни чакаха да им платим заплатите, той ни заля с хладния си цинизъм „Знам всичко за вас, за вестника ви от първия момент“. И даде да се разбере, че не бяхме перспективни за инвестиции. Службите намираха свободната нова преса за контрапродуктивна. Късно осъзнахме това.
Думите на Райдовски сложиха още един детайл в пъзела на злощастното съществуване на „1000 дни“. Едва привършили 3-тата си планьорка как да отразим августовския пуч в Москва и опитите на превратаджиите да свалят президента Михаил Горбачов, се случи следното. На другия ден, млада колега ме извика навън, почти под дърветата до сегашния Гьоте институт, някогашен първи дом на вестника. Доста разтреперена сподели „няма да ти кажа от кого разбрах, но са ви подслушвали!Всичко знаеха, какво сте казали за преврата, какви са политическите ви разбирания, каква журналистика искате да правите“.
Когато търсихме отговор кой е наредил да ни подслушват, отидохме при вътрешнополитическия съветник на д-р Желев. Той се разстрои, защото правилно заподозря наличието на мощен обръч от ченгета не само около журналистите, но и около самия президент. Още са живи повечето от съветниците на Желю Желев, в мемоарите им се разказва за злокобната дълга ръка на ДС през целия му президентски мандат.
Красимир Райдовски, описан post mortem като отличен комуникационен експерт, притежаващ безброй чудесни качества, показва ясно едно. И то е, пълна липса на всякакво разделение между професионализъм и политико-морална отговорност. В чия услуга правеше подлите си разузнавания сред медиите и с какви последици? Защо си играем на сляпа баба, че личността му беше продължение на мрежи и практики от комунистическия режим, които никога не са били прекъснати!
Всъщност, докога българското публично пространство ще рециклира биографии без да ги осмисля докрай? Дали нормализацията на житието и битието на лица от прехода, свързани с Държавна сигурност какъвто е Красимир Райдовски, не е един от отговорите защо се гласува така масово за о.з. генерал Румен Радев, излъчен за президент от БСП?
Ако е така, ясно е, че сме си притъпили докрай критичните рефлексии за комунистическото минало на родителите ни. Това минало не само, че не е оценено и преодоляно, но е станало направо банално.
