Събирането на данни за изнасилване не е воайорство
„Гледаха на нас като на военна плячка- – разказва пред израелските медии спасената от заложничество при Хамас Нили Марг. Малцина от момичета, а и момчетата, които терористите успяха да хванат на музикалния фестивал в утрото на 7 октомври 2023 г, бяха изнасилвани. Някои по няколко пъти. Главорезите задължително снимаха какво правят с нас. Явно, не бе само за удоволствие, а и им трябваше, за да се отчитат някъде. Във виртуалното пространство публикуваха ужасяващите кадри от погрома.

След гаврата с тях много от жените биваха убити и разчленявани. Мене ме метнаха върху пикапа както бях полугола, а дрехите ми висяха разкъсани. Когато минахме през центъра на селище в Газа, минувачите ме ругаеха и заплюваха. Стигнахме до къщата на похитителя ми. Дадоха ми хиджаб и през 52-та дни на похищението ми, той отчасти ме пазеше. Не бях в тунелите, а в мезето на дома на похитителя ми. Делеше ме само един таван от жена му и децата му. Чувах всяка тяхна стъпка , Знаех какво правят. Мисля, че и те ме чуваха. Предполагам, че това ме пазеше от по-нататъшни изнасилвания.
Не искам да си представя какво се случва с пленените войнички, които са в тунелите. Поканихме Ефат Битон, професор по право и президентка на колежа „Ахва“, намиращ се недалеч от ивицата Газа, член на гражданския съвет за анализ на военни престъпления, да коментира не само деня на погрома, а и случващото се до сега с държаните в плен жени. Погромът на 7.10.2023 г. беше едностранно, масово, организирано, въоръжено настъпление на територията на Израел. Целта му бяха не само военни обекти, но и селища с мирно население, ферми, където освен израелци се трудят и чуждестранни работници.

Терористите масово убиваха, измъчваха, изнасилваха, отвличаха заложници, палеха, мародерстваха. Не действаха „на сляпо“. Личеше сериозна разузнавателна подготовка: Разполагаха с карти на селищата и знаеха къде кой живее. Най-големите зверства и отвличания са от семействата на интелигенцията. Бих окачествила действията им като военни престъпления над гражданско население. Загиналите не са били край военни или стратегически обекти. Били са по домовете си. Някои още са спели. Секли са ги с брадви , измъчвали са ги и са издевателствали над тях, палили са живи хора и животни, отвличали са и са се гаврили с жени, деца, старци и болни.
Затова настоявам, че според международното право и международните конвенции, Хамас и съпътстващите го групи са извършили тежки военни престъпления над беззащитни и невъоръжени жертви. Жените( независимо от възрастта им), преди или след убиването или отвличането им, са били изнасилвани. Отрязвали са гърдите или крайниците им. Записите на камерите и показанията от очевидци свидетелстват, че терористите използват сексуалните издевателства като оръжие.

Има много организации, които са специализирани да защитават човешките права и най-вече, тези на жените и децата. На 20.11.2023 г. бе, според ООН Международния ден на защитата на децата. Не чувстваме, че УНИЦЕФ, особено се е загрижил за убитите и отвлечени еврейски деца. Не сме чули да са заклеймили убийците. Наблюдаваме пристрастност в международните организации и държавите членуващи в тях , въпреки че в уставите им пише, че са независими и защитаващи общочовешките ценности. Има макар и малко, международни сдружения, които действат справедливо. Опитваме се да си сътрудничим с тях. Лошото е, че и международните феминистични движения мълчат или се занимават с други проблеми.
Неразбирането, че това, което се случи на 7.10.2023г. не е изолиран частен случай, а посегателство към световната демокрация, част от която е феминизмът. Организациите искат от оцелелите жертви още и още показания. Опитваме се да ги съберем. Лекарите, които помагат на освободените жени и деца, събират и такива данни. При гражданското право, занимаващо се с насилие, не се поставят толкова много пречки, за доказване на сексуални престъпления, както в трибуналите разглеждащи престъпленията по време на война.
Като правист съм изгледала много километри видеоматериали и изслушала множество показания на очевидци от този ден. Най-много ме разтърси разказа на парамедици от „Бърза помощ“, които разказаха, че пристигнали в къща в един от кибуците. Там намират мъртви, вързани баща, майка, син и дъщеря. Всеки един от тях е бил насилван групово, пред очите на останалите членове на семейството, безсилни да помогнат. Накрая отрязват гърдите на майката.
Светът трябва да заклейми варварството. То е от арсенала на действие на ИДИЛ и други терористични организации. Ако не бъде заклеймено сега от западната демокрация, не е далече денят, когато може да достигне и до нея. За свобода на словото съм, но намирам за необходимо, ако не да бъдат закривани, то да се ограничи разпространението на тези сайтове и апликации, които пропагандират действията на Хамас, или дори я подкрепят. Очевидно е, че трябва да им се опонира и да се разяснява, че Израел има право да защити жителите си , да унищожи Хамас на бойното поле.
Що се отнася до деликатната тема за изнасилванията, искаме разбиране. Международните трибунали не са място за вид воайорство от съдебната скамейка. Призоваваме към категорично осъждане на този начин на водене на война или каквито и да е нападения, независимо къде са по света.
Като президентка на колеж, наблюдавам със загриженост случващото се в университетите на Запад и по-специално в САЩ, Канада и Великобритания. Там, пропалестинската идеология е успяла да проникне в студентски и всякакви леви организации. Те осъждат Израел не за едни или други негови действия. Те отричат правото на Израел да съществува. Ръководствата на университетите не се намесват в тяхната дейност, която понякога е доста брутална. Под мантрата, че трябва да се защити свободата на словото и студентската инициатива, няма кой да се застъпи за студентите и преподавателите -евреи. Става въпрос за едностранен диктат, а не за култура на дискутирането.
На студентската скамейка младите хора трябва да бъдат обучени и на толерантност , на мутикултурализъм: може да се критикуват инакомислещите, но общочовешките ценности са над всичко. Линчове и бойкот са недопустими в университетските кампуси. Преподавателите не бива да преподават само научни знания, но и норми за поведение. Ръководството на канадския университет „Алберта“ е отстранило студентка -активистка, която е заявила, че подкрепя сексуалните престъпления срещу жени на Израел по време на погрома. В други университети студенти-евреи са подали иск за дискриминация“.
Феня и Искра Декало са коресподенти на БНР в Израел

