Съчки за Ян Хусовата клада
Образованият човек за щастие, няма нищо общо с онази старица от народа, която първа слага съчки в кладата на Ян Хус, през 34та в Германия гласува за Хитлер, а в София маха със знаменца на Орлов мост на нацистките войници, после дава хляб и сол на съветските танкове и накрая 45 години се просълзява на парадите пред Партийния дом. Народът е „вечният малолетен“, дето все се мъкне подир някакъв настойник, пастир, цар, фюрер или генерал.
Прочетох определението за народа като „вечният малолетен“ в една от студиите на Асен Игнатов. Тия дни група философи извадиха на светло неговата прочута „Психология на комунизма“. Философско-политологичните анализи на университетския преподавател, изгонен от СУ заради книгата си „Тъга и порив на епохата“ и работил дълги години в Кьолн, са живо доказателство за научна прогностика. Текстът обаче, дал основание и за заглавието на книгата, е наистина събитие! Тази студия е свидетелство за това как Игнатов е прогнозирал зараждането на азиатския диктатор от Кремъл! Хайде, не е възможно, чак пък толкова, казаха скептиците когато чуха, че българският философ пръв е обявил Путин за обществено опасен!
Възможно е. Игнатов е открил имперския потенциал и стръвната експанзионистична захапка на Владимир Владимирович още през времето когато той е бил само един невзрачен министър-председател на Елциновата държава. Дисидентът Асен Игнатов предупреждава в статиите си, че Путин е „червеят в ябълката“. Този червей се е впил в младата Руска федерация, опитваща да се либерализира. Владимир Владимирович, с неговото посткомунистическо мислене и тяга към тоталитарната държава, добре познавал руския народ. Достатъчно е да му се пробутва пропагандата, че хладилниците са пълни, а Западът е изначално лош, за да го включва в антихуманните си хрумвания. Путин мечтае за тотална държава, където човекът е винтче. Такива държави изпращат на фронта синовете на онази старица от народа, която първа мята съчките в кладата на Ян Хус.
Защо философът Асен Игнатов толкова се е тревожил, че от народа е произтичал и произтича разнолико зло? Защото исторически демокрациите правят точно това. Политиците се умилкват на народа по време на избори. Вричат му се в любов, наричат го с лъстиво електорат, в името на който държавата ще управлява. В днешната му версия у нас, електоратът не иска санкции за Русия, безразличен е какво прави Путин с украинските земи и човеци. Дронове и ракети ли им изпраща, опожарява ли къщите им, или ги докарва до гладна смърт както стори в Мариопул, няма значение. Народът свива рамене когато руският диктатор разбива необратимо мостовете и пътищата на Украйна, или пък когато трета година вече депортира украинските деца. Така сляп и глух остава при последните пристъпи на имперските мании на Владимир Владимирович да заплашва с ядрения си арсенал Европа. Вечното непълнолетие на народа е идеалната среда за който и да е луд, който яхва държавата и хвърля нашето щастие на кладата.
Когато през 2023 г. Съветът на Европа обяви Путин, че е превърнал Русия в диктатура, а самият той – в диктатор, все едно че са препрочели прозренията и предупрежденията на Асен Игнатов. Крайно приятно да му стане на човек, как един изгнаник от режима на Тодор Живков е съумял да види две неща. Колко опасен потенциал се крие в „народа“ и как диктаторите никога не идват без избори на власт.

