Колонка на редактора

Ще позволим ли бюджетна гилотина за Комисията по досиетата?

Споделете статията:

В първите часове днес БНР, Медиапул, Дневник, Офнюз, Lex.bg, Desebg, Фактор и Marginalia публикуваха тревожни заглавия за намеренията да се закрие Комисията по досиета през току що внесения бюджет от Прогресивна България. Останалият мейнстрийм вероятно се е разминал с новината. Действията на Румен Радев са тихи, като котешки крачки.

 

Вдъхновен от съпартийците си, като цяло и от социалистическо-комунистическото минало на политическото си семейство(и от Възраждане), премиерът използва впечатляващо ловко бюджетната процедура за 2026 г. като политически инструмент. Идеята е да се закрие единствената институция, която установява и публично огласява зависимости, които продължават да имат значение и днес за българския обществен и политически живот. Тази идея не е записана в отделен законопроект, който да бъде подложен на самостоятелен обществен и парламентарен дебат. Не. Тя е „забутана“ в преходните и заключителните разпоредби на проекта за Закон за държавния бюджет за 2026.

 

Може да сте забравили, но живеем в посткомунистическо общество. Също както Германия(бивша ГДР),Унгария, Румъния, Чехия(бивша Чехословакия), Словакия, Сърбия(бивща Югославия), Словения, Полша. Всичките страни бяха оплетени от долнопробните мрежи на ченгетата и доносниците на ДС, в мракобесните Удба, Щази, Секуритате и прочее абревиатури на тайните служби, обслужвали комунистическия режим. От 2007 досега Комисията по досиета е осветила над 18 000 сътрудници. Реалният обхват на проверените категории по чл. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност към ДС включи досега стотици хиляди ловки ченгета и доверени лица на репресивната система на тайните служби. Само през 2025 г. тя е проверила над 20 000 лица, а 368 са били установени като сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Това е българската реалност! Интересното е, че предстои да бъдат извадени на показ зависимостите на депутатите от ПБ, НПО, дружества с държавно участие и участници в приватизационните процеси.

Има още една подробност пред намерението на държавата на Прогресивна България, да прибере на топло архивите вместо да бъдат четени.

Дейността на независимия държавен орган ще бъде прехвърлена към Държавна агенция „Архиви“. В кабинета на Румен Радев това е ресор на вицепремиера Иво Христов. Персоналната драматургия на предстоящото посичане на Комисията по досиета изглежда шизофренно. Ако се случат нещата, естествено.

Вицепремиерът Иво Христов ще установи политическо съдружие с доц. Mihail Gruev, шеф на ДА „Архиви“! Докато първият е верен пропагандист и усърден пиар на Румен Радев през цялото време на президентската му битност, то доц. Михаил Груев е заклет демократ. Един от малцината изследователи на „възродителния процес“, личност със силен граждански рефлекс. Когато обществото залитна в любовни чествания на Тодор Живков, с него направихме кръгла маса срещу опасността от забрава на комунистическото ни минало, както и да бъде „изпрана“ историята за това печално за свободите ни време.

Какво означава решението на ПБ?Комисията по досиетата е уникална, защото не е архивен орган. По смисъла на чл. 3 от Закона за разкриване на принадлежност към мръсните тайни служби, тя не е само регистър, а орган за публично установяване на принадлежност! Ако архивите на ченгетата и доносниците отидат в ДА „Архиви“, да, архивът ще остане, но изчезва активната функция по публично разкриване !Иначе казано, това силно ще намали прозрачността като „процес“, не като архив. Защото Комисията произвежда несравнима публичност, която подлежи на съдебен и конституционен контрол! Тя не може да скрие никого, дори най-митологизираната личност от света на науката, театъра, изкуството. Нейната работа се гледа под лупа включително от Европейския съд по правата на човека. Ако не беше така, нямаше да стигнем до катарзисна дискусия в Овалната зала на Софийския университет, където бяха оповестени филмовите режисьори-ченгета. Всъщност, Комисията не успя да разкрие всички доносници, съсипали кариерите на десетки таланти по Живково време. Има още много…

Кому е изгодно превръщането на Комдос в част от ДА „Архиви“? Досещате се кой. Изгодно е за онези, за които прозрачността е най-неудобната форма на памет. Без нея Държавна сигурност постепенно ще се превръща в история без институционализирана отговорност. Дали са съгласни жертвите й?

Публикацията във фейсбук(12 ч.) има 150 лайквания и 13 574 посещения

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).