Силата на гражданите написали „Нахалник!!!“
Наскоро тротоарът около блока беше поправен. Този ремонт сам по себе си беше преживяване, защото беше в периода, в който не се излизаше много-много и аз, поддържайки завидна спортна форма, бях решил да правя по 20 обиколки около блока. Това срещаше леката подигравка на майсторите, които тъкмо пиеха кафето си, докато аз обикалях. Подвикваха ми на следващото завъртане да им взема сметанка и вафли от денонощното.
Така че бидейки всекидневна жертва на шеги и закачки от ремонтиращите, аз приех работата им присърце. Нямах търпение трототарът да е готов, да мога да се разхождам и да правя своите 20 обиколки по нещо, хубаво и ново. И в крайна сметка след според мен, повече от необходимото време за слагане на нови плочки, пред нас грейна чисто нов, бял красив тротоар.
Представях си как в есенните вечери ще мога да се разхождам по него – от вход Г до вход А и обратно, наблюдавайки преминаващите автомобили и разсъждавайки над живота и всичко останало.
И не бях само аз. Сякаш и съседите ми възприеха кварталното нововъведение като нещо прекрасно и всички заедно започнахме да се грижим за нашия си тротоар. Един ще избута с крак падналите листенца от дърветата, друг ще се развика на детето си да не си мята дъвката на новото, а в кофата; трети ще поцъка с език и ще каже – ейй, много е хубаво.
Но най-важното дори без да се разбираме, се наложи правилото, че никой няма да си паркира колата на новия тротоар. Защото за разлика от хубавото ново бяло нещо – навсякъде другаде около блока е паркинг – в обособения паркинг, в градинката, зад кофите, вместо кофите, зад блока на поляната и т.н. Но откакто грейна новият тротоар – той стана зона забранена за автомобили. И без да е написано или казано от някой – сякаш всеки се съобразяваше с това.
До понеделник, когато първата кола беше паркирана с гуми върху паркинга. И тамън да се разгневя и да напиша ядосан статус в социалните мрежи (и така да оправя нещата), някой се беше погрижил – под чистачката, на лист от тетрадка, с химикалка беше написано една дума – НАХАЛНИК.
Отдъхнах си – гражданското общество на блока ми ще се погрижи и бях сигурен, че шофьорът ще си вземе поука и утре колата няма да е паркирана на тротоара.
Но не би – на следващия ден – отново колата беше паркирана точно там и отново имаше бележка – този път написана на компютър със същия текст – НАХАЛНИК.
Колата остана и на следващия ден, а табелката отново се смени. Отново пишеше Нахалник и отново на компютър, но този път беше удебелено и подчертано. НАХАЛНИК
Но човекът беше упорит, а аз усещах как се повдига социалното напрежение в блока. Вече не се поздравявахме, а само с глава кимахме към колата и цъкахме с език. Време беше за най-тежката мярка, на която бяхме способни.
И така на четвъртия ден колата се сдоби с нова табелка – НАХАЛНИК!!! удебелено, подчертано и най-важното с три удивителни.
И стана чудо. Още същия ден шофьорът премести колата на съседната поляна, за радост на всички нас.
Не знам дали Съединението прави силата и как и дали работи гражданското неподчинение, но вярвам в силата на трите удивителни на принтиран лист хартия. Те носят в себе си едновременно заплаха и увереност в каузата, която защитават.
Тротоарът ни отново е свободен, но по важното е, че всички ние сякаш осъзнахме какво могъщо оръжие имаме в себе си. И най-вероятно всеки си е принтирал един лист с НАХАЛНИК!!! – подчертано и удебелено с три удивителни. За всеки случай – защото не знаеш кога ще ти потрябва.
