Скритите знаци в два скандала
Снимката на онзи мъжага дето свали гръцкото знаме в Кавала с гордия крясък „тук е България“ съдържа криптознаци. На пръв поглед, свастиката като че е водещият символ по мощните му бицепси и гърди. Но ако се вгледа човек, може да открие и изрисувани знаци и на великия клуб Левски-Запад. Публично бе отбелязано някак срамежливо как той е добре познато лице, известно на гръцките и българските власти с екстремистките си дейности и връзките си с националистически групи.
На пръв поглед също така като казусът от Стара Загора и остриганото момиче с ужасяващите прободни рани, не си прилича по нищо с този със сваленото знаме от патриота в Кавала. Единият се зъби на гърците, защото е „националист“и счита за свой дълг да прави демонстрация в стил „България над всичко“. За ужасните рани нанесени с макетно ножче по тялото на 18 годишната Дебора се знае, че са дело на подобен мачо с татуирани „Свобода или смърт“. Но и в нейния случай има криптоистория, която обаче не става за народни бунтове и протести.
Общото и в двата случая е говоренето под сурдинка, заравянето на главата в пясъка.
Едва в неделя зам.министърът на правосъдието Емил Дечев намекна за „протекции“ в следствието и прокуратурата за казуса в Стара Загора и поиска внимателно проучване на зависимостите. Дни преди него обаче сайтове публикуваха и препубликуваха статията „Случаят „400 шева“ – касае се за трафик на хора, а не за домашно насилие“. Става ясно, че в Стара Загора момичета ги отмъкват по метода Lover boy – с ласкателства, подаръци, романтика, после ги изнудват за чужбина, където ги продават като проститутки. Ако се опънат, следва…остригване на косата и бой, чупене на кости и прочее. Става ясно, че в града на липите вилнее мафията на трафикантите, които подкупват служителите на закона.
Защо се говори под сурдинка за членуването на мъжагата от Кавала в крайно националистическа организация, а логото на Левски-Запад никой не пожела да я разчете? Колко се пише за истината какво представляват ултрасите от „Сектор Б“ на Герена? Едва-едва се продумва за връзката им с наркокартелите, с нарастващия расизъм? А потърпевши знаят, че тези хора представляват добре смазана машина, обединени от фанатична страст към отбора си. Те са „подивяла човешка маса, дишаща като общ организъм“, писаха в Lentata. Дай на тази маса патриотизъм ала Костадин Костадинов, или предходниците му, и тя ще скъса чуждото знаме от всякъде където им „мирише“ на България.
Защо Комисията по трафика на хора не заявява ясно какво е състоянието в малките и средно големи градове с бедността, податливостта на момичетата към лесен живот в чужбина, за проституирането и сводниците? За това как трафикантската мафия не само корумпира полицията и нагоре по веригата на справедливостта, но и процъфтяващият й бизнес все по-нагло се поставя над закона. Когато се случва побой над момиче, женските организации само вдигат плакати пред Парламента и Съдебната палата, а майки плачат по медиите как дъщерите им са изложени на ужасна опасност. Сякаш онези с татуираните бицепси, ултрасите, сводниците, ще изпитат срам и страх!
Да говорим за насилието над жени и да си затваряме очите за истинката картина е обществено мишкуване. Същото е и да се срамуваме от онзи в Кавала. Да не би учителите му по история да са невинни, като са му наляли в главата „България на три морета“! Като се прибавят Левски, футболът и свастиката, нещата започват да звучат безнадеждно.
