Смъртта на Пикасо: време ли е да поставим господаря в нафталин?
Може ли огромната продукция на Пикасо – 14 000 картини и рисунки; 100 000 разпечатки; 24 000 илюстрации на книги; 300 модела и скулптури да бъдат критикувани? Дали неговите обидни възгледи надделяват над шедьоври като Герника? Безспорно ужасното отношение на Пикасо към жените означава ли, че можем да отхвърлим квантовия скок, който промени курса на изкуството?Алекс Нийдам от Гардиън пита критици, художници, колекционери и куратори за техните присъди.
„Той превърна влюбените в карикатури на страдание“казва Адриан Сърл, арт критик на Guardian. Пикасо може да се разглежда като чудовищен, по-голям от живота герой в роман, който обхваща почти век. Неговата привлекателност е като пикареска, оставила диря от разрушение след себе си: изоставяния, предателства, самоубийства. Имаме вампир, андалуски мачо, харизматичен манипулатор, социопат, нарцисист. След това има минотавър, който грабва млади момичета, изнасилвачът от апартамента на Волард, крадецът на маски от африканско племе, кубистът, който разби стаята и я закърпи отново. Виждаме Пикасо, който опустошава жените, който захранваше изкуството си с части от тела и превръщаше любовниците в пародийни и пневматични играчки, карикатури на страданието.
Ако не беше изкуството му, той просто щеше да е поредното чудовище, което се отнасяше ужасно към жените. Всичко лошо, което чуете за Пикасо, може да е истина. Но какво да кажем за постоянните иновации, формални и стилистични? Смайващата сложност на работата му? Трудността, както и удоволствието, са заложени в неговото изкуство.
За някои това никога не може да бъде достатъчно. Той е свидетел на вълненията на 20-ти век. Пикасо беше сантиментален комунист, едновременно модерен и суеверен. Роден в Малага през 1881 г., той е дете на провинциална Испания от 19-ти век и носи възпитанието със себе си. Неговата неоспорима ужасност като човешко същество е част от тази сложност. Няма връщане назад към трудностите. Не можете да имате Пикасо без Пикасо.
„Той носи въображението си в ръкава“, казва Арън Сми. Художникът Пикасо все още вдъхновява младите художници, защото е работил в толкова много стилове. Той е учебник по свобода: „Хей, можете да опитате всички тези неща. Използвайте въображението си – и преместете границите.“ Което е добре, защото в училището по изкуства много неща се преподават през призмата на Дюшан: тази идея, че всичко може да бъде изкуство, стига ти, като художник, да го кажеш. Докато Пикасо носи въображението си в своя ръкав. Можете да го видите в работата.
Много се заинтересувах от творбите от 1915 до 1917 г. Тогава той създаде невероятната си творба: има едно парче дърво, окачи го на стената с друго парче дърво и това скулптура ли е – или картина? Намерих ги за вълнуващи, когато започнах да преминавам от рисуване към скулптура. Не е нужно да вземете камък и да го издълбаете, или да моделирате нещо от глина. Можете просто да вземете неща из студиото и да ги сглобите.
Що се отнася до културното „присвояване“, мисля, че работата на един артист е да вземе културата и да направи нещо от нея. Наша работа е да присвояваме. Не смятам, че трябва да има правила, казващи: „Има само определен вид материал, който можете да използвате.“ Не е това, което правят артистите. Те не са политици. След като нещо е направено, то е там, за да могат хората да отговорят. „Безмислено пренебрежение към жените, които е рисувал и с които е спал“, каза критичката Елиза Гудпастър.
Марката на величието на Пикасо се характеризира с гръмкост, мащабност, издръжливост, оригиналност, знаменитост и цялостна шокираща и благоговейна стойност. Отличава се и с мъжествена, похотлива мъжественост. Неговата прословута жестокост и мизогиния са може би толкова известни, колкото и картините му. Животът и изкуството на Пикасо станаха възможни благодарение на работата на жените: неговите съпруги и любовници, които се грижеха за него и организираха живота му, и разбира се моделите и музите, които изпълват картините му. Тези жени не биха могли да стоят там, където той стоеше зад платното, в бордеи и барове и на бойните полета, не мислейки за нищо друго освен за работа. Зловещата радикалност на неговото изкуство се основава на безсмислено пренебрежение към човечеството на жените, които рисува и с които е спал.
Дори когато на други „велики художници“ започва да се търси сметка, Пикасо се придържа към статуса си на най-важния и най-известния художник на 20-ти век. Очевидно геният надхвърля мизогинията. Невъзможно е да се отдели работата на Пикасо от живота му и също толкова невъзможно да се избяга от наследството на огромното му творчество. Но можем да избягаме от тясното определение на „велик“, което ограничава историята на изкуството до хора като Пикасо. Канонът не е фиксиран и непроменим: той постоянно се преоценява. Ами ако голямото изкуство включва работа, която е фина, нюансирана, тиха, малка, предизвикателна и сложна? Представете си, че един велик артист може да бъде от всеки пол, всяка раса – или дори човек, който цени човечността на другите. Кой друг може да бъде известно име?
„Да живееш с една картина означава да живееш с нейния художник“, смята Хели Нахмад, галерист и колекционер на произведения на Пикасо Картината на Пикасо е толкова безкрайна медитация, че са ви необходими години, за да я откриете. Всичко това в творба, която той направи за 15 минути.
В картините от 60-те години нататък той използва празните пространства, като платно. Той рисува много бързо – линията под брадичката, челюстта и шията, след това косата, слага после две петна. И все пак го гледате и си мислите: „Това е портрет.“ Действителните белези може да не са нищо наистина, по-скоро са абстрактни петна. И все пак чрез тях той ви дава портрет. Това е шокиращо. Това е умопомрачително. Да живееш с една картина означава да живееш с нейния художник – защото тя излага най-дълбоките му мисли. Така че вие усещате присъствието на неговата душа, все едно сте в неговия дом. Това е много силно! Преди много години продадох апартамента си, а изнесох картините шест месеца по-рано. Веднага след това къщата просто стана бетон.
„Обективизиране на жените? Беше дяволски добър в това!“, смятат Лиза Смол и Катрин Морис, куратори на It’s Pablo-matic в Бруклинския музей Лиза Смол: Не бих искала да съм омъжена за него
Катрин Морис: Хана Гадсби казва, че има много неща, които са лесни за мразене на Пикасо. Но ако целта беше да „отменим“ Пикасо, ние нямаше да правим това шоу и Хана нямаше да участва. Въпреки това бих казал, като куратор на феминисткото изкуство, че днес можете да погледнете Пикасо само през призмата на феминистката критика.
Луиза Смол добавя: Ние не го събаряме като безспорен гений. Не бихме поставили творбите му на стената, ако го отхвърляхме или казвахме, че е без значение. Влиянието му е толкова солидно в цялата култура, че би било глупаво да кажем, че няма да говорим повече за работата му. Беше интересно, по отношение на художниците феминистки, които съставляват по-голямата част от тази изложба. Да се поучим от тяхното мислене около Пикасо – и как той все още има ефект върху тях, не непременно отрицателен. Идеята за обективизиране на жената в изкуството и мъжкия поглед – това не е измислено от фантазията му.
Катрин добавя: Той беше адски добър в това!
Луиза: Той го доведе до завършен завършек. Произведението на изкуството е обект, който е отделен от човек – той е в света, отворен за интерпретация. Пикасо винаги е рисувал жените, с които е бил свързан. Той е говорил за това как личният му живот се пресича с неговото изкуство. Това не означава, че животът му ни ограничава за интерпретация. CM: Финалът на модерността след смъртта на Пикасо беше да се изключи биографията, но това става част от причината да се върнем към нея, защото е досадно. Жените художници, художниците с увреждания и цветнокожите художници винаги са били вписвани отново в историята чрез биографията си, а мъжете художници от модерния период някак си се поставят извън това. През 50-те години след смъртта на Пикасо художничките и историците на изкуството промениха света. Пикасо не би го разпознал – и той е част от този разговор, независимо дали иска или не.
Африканското изкуство и Пикасо
Пабло Пикасо е изобразен в парижкото си студио през 1908 г., заобиколен от африкански маски – не декоративно или дори благодарствено, а като обсебен колекционер, заинтригуван и вероятно презрителен към тях. Неговите историци настояват, че „африканският му период“ е бил краткотраен, продължавайки от 1907 до 09 г., но кога точно и как формално приключва влиянието?
През пролетта на 1907 г. етнографският музей Palais du Trocadéro в Париж се гордее с произведения на художници от Африка, индианци и Океания, които са били придобити по далеч не прост начин. Те са категоризирани като „примитивни изкуства“. Пикасо разбира, че няма нищо примитивно в нито едно от тях.След като вижда тази изложба, той признава: „Принудих се да остана, да разгледам тези маски, всички тези предмети, които хората са създали със свещена, магическа цел, да служат като посредници между тях и непознатите, враждебни сили, които ги заобикалят, опитвайки се да по този начин да преодолеят страховете си, като им придадат цвят и форма“.
Рисуването, смята художникът, не е естетически процес; това е форма на магия, която се намесва между нас и враждебната вселена, средство за завземане на власт чрез налагане на форма на нашите ужаси, както и на нашите желания. В деня, в който Пикасо разбира това, той вече е намерил пътя си.” Идоли с изобразителна красота, статуетки и маски са направени с помощта на множество перспективи, с луковични и обърнати форми, използвани за създаване на монументални и изразителни лица – всички тези отличителни белези на Пикасо са част от интуитивното африканско изкуство.
Той сочи към африканската култура, към истината, която е там. Казва: „Има друга гледна точка и език – те вече го имат.“ Така че аз съм ентусиаст. Въпреки биографията на Пикасо, някои от картините му показват жени, които понякога изглеждат сякаш гледат мъжа отвисоко, подкопавайки мъжкия поглед. Понякога погледът се променя и тялото вече не е сексуално – то е много динамично. Не мога да оставя това противоречие да изчезне, защото то информира работата ми, информира всичко.
със съкращения
