Снимка за торта на автобусен шофьор

Не знам дали когато пътувате в обществен транспорт, си избирате мястото за сядане. То, истината е, че не винаги е възможно, защото обикновено просто сядаш на което е свободно, но ако имаш този рядък шанс да се качиш на транспорт от първата му възможна спирка – както на мен ми се случи преди няколко дни с един прекрасен автобус, то пред теб има много възможности.

И първото нещо, което всеки място-търсач знае е, че най-добре да е по посока на движението. Не мога да го обясня с физическа формула, но просто е така и знам, че в момента кимате с глава за съгласие – това всеки го знае. Е, сега е сложното. Второто най-добро нещо е да е единична седалка – така че реално никой да не седне до теб. И ако можеш да избереш онази единична седалка, която е най-отпред – по диагонал на шофьора – ето това е златното място. Хем си по посока на движение, хем си сам, а и имаш прекрасната гледка, която шофьорът има.

Воден от тази мисъл, както вече ви казах, се качих от първата спирка на рейса и директно се насочих към тази „златна седалка“. Другите хора – очевидно не познаваха моята система и нямаха богатия ми опит и размишление по темата – се втурнаха към всички други места, така че пътят ми към най-отпред беше открит. Затова и не бързах, а бавно се насочих към седалката, сваляйки и раницата от гърба си, за да мога да се настаня спокойно и да се настроя за прекрасната гледка, която ме чакаше.

И точно тогава бях изненадан. В гръб един младеж ме изпревари и с плонж се настани на свободното място за моя изненада. Вече бях свалил раницата си в ръка и бях сигурен в успеха си, когато изведнъж видях как това място се запълва. Добре че бях с маска, че така стоях с отворена уста, че най-вероятно можех да глътна слон.

Поех си въздух и се примирих със съдбата си на правостоящ. Но само след секунда-две момчето, което беше взело мястото ми се обърна към шофьора:

–        Шефе, ще ми дадеш ли да те снимам за торта?

–        Какво? – попита шофьорът, а моята уста отново се отвори широко от изумление.

–        Ще те снимам за торта. Имам рожден ден в събота.

–        Я не ме занимавай с глупости – отвърна шофьорът и засили радиото в кабината. Вече можехме да чуем и ние най-добрите сръбски хитове.

Момчето се изправи и се приближи към кабината, освобождавайки любимото ми място. Аз вече бях в дилема – дали да проследя разговора и да разбера – каква е тази торта и защо иска да снима шофьора, или да се настаня на мястото, за което така бленувах само преди минути. Избрах разговора.

–        Шефе, ти не разбираш – момчето се опитваше да надвика сръбската певица – ТИ НЕ РАЗБИРАШ. МНОГО Е ВАЖНО. ВСЯКА ГОДИНА ИМАМ СПЕЦИАЛНА ТОРТА СЪС СПЕЦИАЛНИ ХОРА!

На шофьорът взе да му става интересно и намали радиото и отново каза:

–        Какво?

–        Да, всяка година, на рождения ми ден си правя снимка и после отивам да ми я направят на торта. Миналата година беше на шофьор на линейка, защото те са специални хора и правят добро. Тази година искам да е на шофьор на автобус, защото вие сте специални хора и всеки ден ме карате на работа и вкъщи.

Шофьорът сви рамене и продължи по пътя си, а момчето извади малък дигитален фотоапарат (честно – не бях виждал от години) и започна да прави множество снимки. След което доволен прибра апаратчето и седна на мястото.

Малко съжалявах, че не се възползвах, докато той снимаше шофьора на автобуса, за да седна, но от друга страна изпитвах някакво странно възхищение към това момче.

Отворих си телефона и почнах да търся торти със снимки. Имаше много възможности – с ферарита, с корейски поп-звезди, с герои от детски анимационни филми. Най-вероятно има и със сръбски фолк-певици, аз не успях да намеря. Нямаше с доктори от линейка. И с автобусен шофьор все още нямаше. Чудех се как ли ще реагират в сладкарницата, когато момчето дойде с фотоапарата и им каже – ето – искам торта с шофьор на автобус…

А всъщност може би е прекрасно именно в най-специалните ни дни да отбелязваме тези истински герои, които са около нас. И с които животът ни може би не е най-героичен и невероятен, но пък се случва. Шофьорите на рейсове, продавачите в магазина, съседите от долния етаж.

И да осъзнавам колко странно би било на рождения ви ден, на тортата да има снимка на съседа отдолу или на продавачката в супера – нека сме честни – това момче му имаше нещо (а и ми взе най-прекрасната седалка в целия рейс, нека не забравяме този факт); но пък следващия път като празнуваме и решим да отдадем благодарност и почит, може би трябва да започнем не от измислените герои, а от тези реалните – около нас, които най-вероятно и не забелязваме.

Не ми беше удобно да заснема шофьора, моят рожден ден е чак през май, така че нямах добро извинение, за да го помоля – нито него, нито момчето, което ми седна на мястото. Но пък ако ги срещна бих ги почерпил с парче торта. Заради това, че ги има.

А ти, момко, който ми взе мястото, честит рожден ден, още много години да правиш снимки на герои и да ги изяждаш с радост. А на нас, всички останали, ни пожелавам в следващата година да сме така героични, и така обикновени, че да попаднем в твоя обектив. И в твоята торта.

Шабат Шалом.