Сред взривовете на врява и безумие…
Онзи ден се случиха две събития. На луксозната церемония на Академия Оскар етническият евреин Джонатан Глейзър получи златната статуетка за филма „Зона на интерес“. Другото събитие е как Българска народна банка пусна в обръщение възпоменателна монета „125 години от рождението на Панчо Владигеров“. Важен детайл за Холивудското шоу беше, че някои от знаменитостите в театър „Долби“носеха пропалестински значки на дрехите си, а други се бяха закичили с атрибути напомнящи на израелски заложници, държани в плен от Хамас. Изкуството си е изкуство, но сме във война.
Какво е общото между двете събития ли? Еврейският им контекст.
Юбилейната медна монета „125 години“ от рождението на Панчо Владигеров е като ключ към пещерата на Али Баба и 12-те разбойника. В пещерата има и срамни тайни от миналото, а разбойниците са продажните историци и политици. И не само те.
Само малцина са наясно с етническия произход на световноизвестния композитор Панчо Владигеров. Няма как и откъде да знаят. Историята е редактирала фактите за неговото семейство. В Музикалната академия носеща неговото име едва ли знаят и за дядото на композитора и историята на възхителния опус 47(Meditation hebraique)! Когато просвирил на пиано новата творба на учениците си Константин Илиев и Лазар Николов, те са във възторг, но не одобряват заглавието и предложили да я нарече просто Поема…С книговезкото си ножче Панчо Владигеров изчегъртва написаното с мастило „Meditation…“ и написва желаното.
Опус47 започва със старинната еврейска мелодия на молитвата кадиш, която дядото на композитора, Леон Пастернак, потомък на руски евреи, му пеел. Вещи в музиката отбелязват, че в опуса напълно се разпознават еврейските интонационни мотиви. Но…сред задължителните произведения на Владигеров е „Вардар“, която звучеше на всички конгреси на БКП. Въпреки че, за „Еврейска поема“ Димитрий Шостакович възкликнал: „Такова произведение се пише веднъж на сто години!”
Българските майстори на асимилационния подход си знаят работата. Все така пишат за Панчо Владигеров, че „ в душевно единение с еврейския му корен, народностното съзнание на твореца винаги е било дълбоко българско, родолюбиво“. Такива са времената, родолюбиви и националистически… Колко поколения още няма да знаят, че семейството му е ставало жертва на антисемитски гонения? Или, че столичен вестник е публикувал заглавието„Панчо Владигеров. Потомък на Юда. Свири на абисинска цигулка”. Биха узнали как името на Владигеров е записано в „Жълта книга”, издадена от Националсоциалистическата партия в Германия и озаглавена „Речник на евреите в музиката“, която пък била изложена публично през 1942-ра на витрината на немската книжарница в София – точно на страницата, която го посочва сред забранените автори!
Еврейският контекст поражда срамни, но и горди събития. Това в Холивуд е от вторите!
