АкцентАнализСрещи с Конкордия

Там, в махалата Беляновец

Споделете статията:

Бояна е млада жена, едва на 19 години, а вече с две деца – Мария, на 2 години и половина, и Кристиян, на 7 месеца. Тя е притеснителна, тиха, с големи, черни очи и тъжен поглед, въпреки усмивката си, която не я напуска през цялото време от лицето ѝ. Загрижена е за Кристиян, който е роден преждевременно, в 7-ми месец

Майката и сина, по-тихи от тревата, толкова крехки като възраст, имат сериозни трудности, които трябва да преодоляват.

За първи път тази година идвах в Малки Искър и в махала Беляновец. Нямах никакви очаквания, но все пак бях с новия мениджър на центъра ни Йорданка Иванова, което само по себе си привнасяше нещо ново.

Реалностите в махалата бяха променени. Първото, което видях пред себе си, навлизайки в махалата бяха скупчени на улицата мъже, които правеха нещо заедно. Като ги приближихме с колата видях, че колят прасе – по необичайно време, защото прасетата се колят обикновено за Коледа, но от друга страна докато е зима все още е нормално. Гледката ме втрещи, защото ми се видя, че това се случва директно на улицата. Прасето бе сложена на нещо като дървена скара. На връщане мъжете дружелюбно ни предложиха да опитаме от кожата му. Без да се замислим, поръсихме кожата със сол и опитахме с наслада.

Тази случка на пръв поглед няма нищо общо с историята на Бояна, но всъщност не е така. Такава е историята на всички хора, които живеят в изолирани общности, като нейната. Тя е

показател за това, от колко малко човекът там има нужда. Как се радва на това, което има, там, където са. Как дори потънали надълбоко в нищетата на своя живот, могат да се усмихват, да си осигуряват това, което им е нужно днес и да са щастливи.

 

Както винаги става, в момента в който пристъпихме в махалата, отвсякъде наизскачаха хора, които ни наобиколиха. Докато разбера, влязохме в къщата на Бояна – в една стая, в която бяха майката с нейното бебе. Но тя не остана дълго сама, веднага след нас в стаята влязоха и всички други, които ни видяха, че идваме. За мен беше нереално как тази малка стая побра толкова много хора… Всички ни гледаха хем усмихнато, хем в очакване. Всеки беше дошъл за да ни види, да чуе какво ще кажем, в очакване как ще го подкрепим.

В стаята беше чисто, подредено, топло и някак уютно. Момичето също беше много чисто и добре облечено. Беше се погрижила и за бебето си Кристиян. Изглеждаха чисти на външен вид и по душа. Бояна стоеше в единия край на стаята и скромно се усмихваше. Държеше бебето си на ръце, като силно го притискаше към себе си. Йорданка помоли всички да излязат, за да можем да поговорим с младата майка. Тя гледаше толкова притеснено, че аз се зачудих как да започна, за да не я притесня. Сподели ми, че единствено майка ѝ ѝ помага. Свекърва й не й помагала изобщо. Тя също имала малко дете, но и да няма, нямало да помага… Сама се грижи за бебето, мъжът ѝ ходи да работи от време на време. Майката се присъедини към нас. Разказа, че на дъщеря й е много трудно. „И, разбира се, че ще разчита на мен да й помагам! На кой друг?“ потвърди тя. И двете ми заразказваха, че бебето се е родило по-рано, в 7- ми месец, заради някакава инфекиция. Лежало в кувьоз, от което получило и някаква инфекция на очите. Наложила се операция и сега трябва да ходи на контролни прегледи всеки месец, за да следят състоянието му. Освен това Кристиян е наследил анемия от майка си, която също предполага допълнително внимание към неговото състояние. Детето трудно диша, което се забелязва веднага, след като постоиш в една стая с него.

„Вашата помощт ми е необходима, защото нямам с какво да храня бебето, давам му кисело мляко, вместо нужната за възрастта му храна. Мъжът ми няма постоянна работа, аз не мога да работя и парите не ни стига“, споделя с мен Бояна и благодари с усмивка за количката и играчките, които ѝ подарихме.

Стремим се да включваме родителите на децата, които подкрепяме в различни дейности, за да се социализират, да попълнят пропуските си в образованието и да са по- спокойни и уверени, че могат да се грижат добре за децата си. Така става и с Бояна. Тя се включи в проекта, който осъществяваме за предоставяне на базова грамотност на хора от уязвими групи. Учила е само до 7 клас.

Хората в района на с. Малки Искър са изключително изолирани в много по-голяма степен от хората в махалите в София. Заради отдалечеността им от градовете, липсата на работа, бедността и предубедеността на другите към тях. Тук живеят 80% са роми. Подкрепата, която осъществява екипът на Семеен център „Конкордия“ вече две години е изключително важна и жизнено необходима за повечето деца и семейства там. Освен на чисто битова основа, тя е необходима и във всички други области – медицинска и психологическа подкрепа, образование, социални умения.

снимки: авторът

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Зорница Симеонова

Зорница Сименова e eксперт Комуникации и Storyteller във Фондация КОНКОРДИЯ България, където работи от края на 2020 г. Тя представя фондацията пред външните публики, заинтересовани от дейностите, програмите и проектите, по които работи. В рамките на своята дейност пише истории за потребителите на социалните услуги на организацията, които показват добри практики в работата на КОНКОРДИЯ.