АкцентАнализКолонка на редактора

Цената на човешкия живот в Арсенал

Споделете статията:

Смъртта се случва отново в Казанлъшки оръжеен завод. И отново се задава въпроса как така! Как така се отнема живота на относително млади мъже и жени!Били на смяна, работили в цеховете както винаги и внезапно нещо покосило живота им… От 1993-та година насам! Това е двадесет и вторият трагичен инцидент в „Арсенал“АД.

 

За разследване на трагедията в Казанлък отиде специализиран екип на отряд за борба с тероризма. В действията на държавните органи има нещо абсурдно и глупаво. За какъв тероризъм става дума! Ами ако трагичният инцидент е резултат просто и отново на човешка грешка? Тези човешки грешки са страховито оръжие срещу живота на беззащитните работници в Казънлъшката оръжейница толкова отдавна, че вече не са новина. Действат по-смъртоносно от руските и американски ракети. И децата знаят това.

 

Какво е да работиш в оръжейните заводи Арсенал? В момента там на заплата са около 6500 души, а собствениците планират броят им да достигне до 8000 работници. Само преди месеци се търсеха 300 работници! Бягство, текучество или нещо друго са характеристиките на тези превърнали се в своеобразна казанлъшка гробница?

Пожелали анонимност работещи там разказват:

„Собствениците на завода са абсолютни феодали – имат стотици милиони оборот, десетки милиони печалба годишно, а заплатите гравитират около и под 1000 лв. Ръководители на отдели със страхотни опит, образование и умения взимат малко над 1000 лв. Не се влагат почти никакви пари в нови технологии, поддръжка и сигурност в завода, не се развиват нови оръжия и боеприпаси – само старите съветски модели. Отношението към служителите е точно като към крепостни селяни – всяка година заводът организира празненство и концерт по случай рождения си ден. Обявява се само половината ден за работен, през останалото време черпи с кебапчета и бира служителите – но им забранява да напускат пределите на завода до края на работния ден“.

Всеки взрив в заводите Арсенал разкъсва душата. Вярно, известието за загиналите работници е първа новина, но информацията за смъртта им звучи служебно. Дано не ви се случвало да чакате известие за опериран от тежко нараняване или болест ваш близък. Белите престилки съобщават за леталния му край, като го придружават с рутинно съболезнование. Бързат да ви оставят насаме със скръбта. Няма как да е друго. Някъде по света в болничните коридори със страдащия е католически свещеник или монахиня. Те говорят за отвъдния свят където починалият се е преселил, уверяват,че онзи свят е по-добрият. Не пресушават сълзите, но посяват в човешкото сърце надежда за смисъл. Животът си отива, да. Смъртта идва, да, болезнено е. Възможно е обаче да има надежда отвъд биологичния хоризонт. Не е съвсем сигурно, но е възможно.

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).