Ученик да е „Будител на годината“: „ДА“!(обновена)
Трудно можем да си представим будител да бъде ученик. Свързваме понятието предимно с учители, книжовници, духовни лица, изтъкнати артисти с дългогодишна кариера. Но 18-годишно момче не се вписва в стереотипа.
На 14 септември, ден преди Николай Попов и семейството му да преживеят поредния празник без присъствието на непрежалимата Сияна, несломимият баща призова за „Будител на годината“, инициатива на БНР, да бъде избран не той, а Мартин Атанасов, 18-годишният ученик, създал интерактивната карта на най-опасните пътища в България, „Черна писта“. Защо напълно подкрепям призива на г-н Попов да гласуваме за Мартин, въпреки че самият той напълно заслужава подобно признание, изстрадвано във всеки ден от 31.03.2025г. досега?
С изпълнението на проекта си, отнел му два месеца усилена работа и проучване, трудна комуникация с МВР, скоростно придобиване на нови способности, Мартин Атанасов едновременно осмисля битието си на ученик и това на гражданин, създавайки интелектуален продукт с огромен потенциал за благото на обществото. Защо това е толкова важно?
В разгорещените дебати около реформите в образованието, подобряването на нивото на практично знание от учениците и достигането на нравственост, която да ги направи адекватни и етични личности, някак липсва техният глас. Тяхната роля в подобрението на ситуацията, която пряко ги засяга. Дълбоко съмнително е, че промените ще имат добър резултат, ако текат еднопосочно от страна на Министерството на образованието и науката, без отговорното участие и фийдбек от страна на адресатите и потребителите им – самите учащи. Ученици като Мартин Атанасов изпращат един много ясен, важен и полезен сигнал към всички, заети с образованието и оптимизирането му. С изпълнението на своя мащабен проект той отговаря на един от основните въпроси, свързани с училищното обучение – за какво е нужно и как да се прилага при главоломното напредване на Изкуствения интелект и присъствието му във всички сфери на човешкия живот? Прагматичният отговор е, за да дава конкретни решения на конкретни проблеми, по възможност със знания и умения, получени в училище.
В случая на Мартин те са придобити извън него, но нищо не пречи да бъдат използвани като добър пример какъв практически опит и способности е нужно да се развиват в учебна среда. Същността на постижението при изготвянето на картата е, че в свръх наситената с информация интернет среда, Мартин е всъщност е трябвало да селектира, допълва и подрежда данни, които в някои случаи са уж налични, но в действителност са труднодостъпни или изкуствено поставени в такъв режим на съществуване. Днес този ученик показва как се работи с МВР и предполагаемата му прозрачност.
Много граждани на негово място биха се отказали заради неохотата за сътрудничество от страна на министерството, но целта е точно обратната: повече хора да искат и да могат да ползват правото си на достъп до информация. Утре друг ученик би могъл да изготви интерактивна карта на наличните линейки в съответните населени райони, за да се подобри координацията между екипите от парамедици, които в определени райони на България са крайно недостатъчни. В този случай ще трябва да се работи с Министерството на здравеопазването и вероятно с изпълнителна агенция „Медицински надзор“, което предполага друг тип предизвикателства. Подкрепата и помощта на училището на всяко ниво би могло да окуражи и подпомогне учениците в комуникацията с държавата и нейните представители, за да се получат правилните сведения от правилното място.
Във Великобритания, в опита да се определят типовете обучение и да се търсят всички възможности за гъвкаво и адекватно преподаване и организиране на смислен учебен процес, през 2017 г. методикът Том Шерингтън в изследването си „The Learning Rainforest” извежда два модуса на преподаване – А и Б. Той прави своето разделение, за да разграничи инструктиращото преподаване (модус А) от по-творческите и независими дейности в клас (модус Б). По-голямата част от часа се посвещава на модус А, особено когато учениците са начинаещи по предмета или темата на съответния урок, тъй като е важно да се запознаят с основните парадигми, взаимовръзки, фактология и т.н., както и да добият увереност.
Но модус Б е важна част от мотивирането и ангажирането на учениците, както и развиването на по-широк кръг от умения. Там се дават задачите, които предизвикват ентусиазма, креативността и нуждата от заемане с изследователски процес, който да доведе до решението на даден проблем. Бихме развили изречението, като кажем, че времето за модус Б е моментът, когато ученето може да се персонализира; когато абстрактната и обща подготовка по даден предмет се съсредоточава в създаването на конкретен продукт с ясно приложение.
В България този подход може да се сравни с т.нар. „проектно обучение“, което набра голяма скорост през последните години. То води до изключителни постижения на учениците, когато целите са ясни, но и до голям разход на време, ресурси и ангажираност и от страна на родителите, когато проектите или презентации са дадени просто за отбиване на номера и за по-лесно получаване на висока оценка. Ученици като Мартин Атанасов изпращат отчетливо послание къде и как трябва да се усъвършенства, развива, адаптира и задълбочава тенденция, която вече присъства в българското образование. Те „събуждат“ „спящите“ или подминавани елементи на образователен процес, който от една страна бележи изключителни постижения на отделни ученици в олимпиади по математика и химия и все по-лошо масово представяне на НВО-та и изпита Пиза, от друга. Но Мартин не прави само това.
Като дългогодишен учител не мога да кажа дефинитивно, че телефоните трябва да се забранят напълно в училище за по-добра дисциплина или че трябва да се въведе избираемо религиозно образование, за да се популяризират добродетелите и ценностите сред децата. Това са крайни мерки, които няма как да имат сигурен успех. Мога само да потвърдя, че има огромен проблем с дисциплината в часовете, а общуването между учениците и между ученици и учители все повече се влошава, като се стига до невиждани крайности. В 90% от случаите обаче, родителите са тези, които при нужда от наказание за недопустимо поведение на даден ученик, започват да проявяват агресия към училището, да омаловажават нарушението, да преобръщат ситуацията, само и само отговорността да не бъде понесена от виновния. В този смисъл, какво като в училище се забранят телефоните и се учи религия, когато семейната среда не само, че не подпомага решаването на проблемите, довели до подобни мерки, а често ги поражда и задълбочава?!
Мартин Атанасов преобръща точно тази ситуация. В потрес, огромна скръб и съчувствие към болезнената смърт на 12-годишната Сияна, резултат от лошо управление на МПС и тежко състояние на пътната настилка, той помага за справянето с крайно сериозен проблем, но не защото училището му е дало тази задача в качеството му на ученик, а защото човечността му го е подбудила да го стори, без външен натиск. Този подтик не се учи, налага или изисква. Може само да се подпомага и развива при взаимно желание и готовност. Или, ученикът прави училището, а не само обратното.
Личността на Мартин напомня, че целта на образователните реформи не бива да са насочени самоцелно към подобряването на обучителния процес вътре в образователните институции за постигането на по-добри оценки, а да мерят резултатността си след напускането на училището от ученика. Какво реално може той и как то ще му помогне да постигне добър живот като добър гражданин, в добро общество. Тук се чува гласът на Аристотел, който в своята „Политика” въвежда основната роля на образованието и добродетелта за постигане на добър живот:
И тъй, колкото до съществуването на държавата бихме могли да решим, че е правилно да си съперничат всички тези качества или някои от тях, става ли дума обаче (за постигане на) добрия живот, както казахме и преди, с най-голямо основание биха си съперничили образованието и добродетелта.
Важно е да се отбележи, че повечето от възрожденските ни будители са знаели добре, че качественото образование е съчетанието между знанието и нравствеността, защото само в това единство резултатът е постигане на лично и общо благо. Възрожденският учител Райно Попович на много места говори директно или косвено за добродетелта като основното, което трябва да познават младите хора. Според него смисълът на учението е постигането на нравственост, а ако това се забрави, се намираме в голяма заблуда. Образоваме децата както за да живеят добре сами по себе си, така и в социума, който ги е породил. Разделим ли дискурса, ще отглеждаме предимно хакери и IT специалисти, които няма да създават интерактивни карти на опасните участъци с цел намаляване на трагедиите по пътищата, а ще продават уменията си на най-платежоспособния възложител, без оглед дали той ще ги използва за убийства и войни, или за подобряване на нечий живот.
Ще гласувам Мартин Атанасов да стане „Будител на годината“, защото личности като неговата носят надежда, че с вяра и труд любовта все пак може да победи, въпреки тежкото интелектуално и етично състояние на множество представители на обществото ни от всички възрасти.
На 28 септември на церемония за връчване на Годишните награди на Програма Достъп до информация Наградата „Златен ключ” се присъди на Мартин Атанасов – създател на картата „Черна писта“, която представлява ясна, структурирана и достъпна визуализация на 177 000 катастрофи от 2021 до 2025.
