Упи Голдбърг е наполовина права, но това, което е сбъркала, е важно
Упи Голдбърг знае малко за Холокоста и по-малко за нацисткия расизъм, но разбра половината от историята.
Противно на нацистката идеология, евреите не са раса, те са народ и религия. Има много цветни евреи, черни евреи, испански евреи, азиатски евреи, а не само евреи, които са бели. Равинът на централната синагога погрешно смята, че осъденият терорист от ИДИЛ лежащ в тексаски затвор, е избирал да вземе заложници азиатско-американски евреин. Човек може да приеме юдаизма, може да избере, както мнозина в това поколение, да стане евреин.
При нацистката идеология германците бяха на върха на расова пирамида, те са господстващата раса. Тези на запад от Германия в Европа се справяха по-добре и бяха по-уважавани от тези на Изток. Нацистите смятаха хората на Запад за по-висши. Датчаните бяха смятани от тях за свои братя. Не е така със славяните на изток. Хайнрих Химлер, ръководителят на СС и архитектът на Холокоста, пише: „За негерманското население на Изтока не трябва да има висше училище от четвърти клас на основното училище. Единствената цел на това обучение е да ги научи на проста аритметика, нищо повече от числото 500, да изписват нечие име и доктрината, че божественият закон е да се подчиняват на германците. Не мисля, че четенето е желателно.”
Германците дори се обърнаха към собствените си германци със специални нужди – казано обидно, „умствено изостанали, физически увредени, умствено разстроени и вродено болни германци“ . Техният живот, нацистите смятаха за „недостоен за живеене“, те бяха „разхитители на храна“, използващи оскъдните ресурси на истинските германци, които биха могли да подобрят живота на своите началници. Те, а не евреите, бяха първите, които бяха обгазени в програмата Tiergarten 4 (T-4), кръстена на сградата, където бяха извършени убийствата. Нацистите се насочиха към афро-германци, така наречените „копелета от Рейнланд“, потомството на северноафриканските войски, които бяха част от нахлуващата френска армия, сключваха брак с германки. „Копелетата“ просто бяха деца на забременяли от французи германки.
В нацистката идеология — и след септември 1935 г. в германското законодателство — евреите са раса, дефинирана не от идентичността, която изповядват ,не от религията,която са възприели, или традициите, които смятат за свещени. Не, според нюрнбергските закони евреите се определяха от кръвта на техните баби и дядовци.
Дори свещеници и монахини, протестантски пастори също, чиито предци са се обърнали в друга вяра, пак се считат за евреи, защото са определени от кръвта на тези предци, макар и да са избрали различна вяра. Едит Щайн, католическа монахиня беше убита в Аушвиц; Юджин Розенсток Хюси, великият протестантски теолог, трябваше да избяга в Съединените щати. Тяхното „престъпление“ не беше тяхната вяра или религия, а кръвта на техните баби и дядовци. Единствената сграда, останала във Варшавското гето след въстанието в гетото, е римокатолическата църква, която обслужва енориаши, които изповядват католическата вяра, но са определени от германските разпоредби като евреи. Нацистката идеология смяташе евреите за рак, заплаха за благосъстоянието на главната раса.
Първоначално евреите бяха подложени на елиминиране чрез принудителна емиграция от германското общество, култура и земя, а след това, когато Холокостът започна своята фаза на убийството им, евреите трябваше да бъдат това, което нацистите наричаха „унищожени“, в систематично спонсорирано от държавата убийство. Сол Фридлендър от UCLA, който сам оцеля, чиито родители бяха убити в Холокоста, го нарече изкупителен антисемитизъм – в нацистката идеология убийството на евреите е от съществено значение за спасяването на германската нация.
Г-жа Голдбърг, която изглежда знае малко от тази история, вижда расизма като черно-бял феномен, но разбира, че евреите не са раса, а мултирасов народ, който приветства новопокръстените. Така, че тя не можеше да разбере, че в нацистката вселена крайният израз на нейната расистка политика е убийството на евреите. Голямата актриса Голдбърг вижда евреите като бели и следователно въпросът за расата не може да се приложи. Тя забравя, че фалшивият расизъм и геноцид са позволили на черните хуту да извършат геноцид върху своите съседи черни тутси в Руанда или на западните пакистанци, за да извършат геноцид над своите съседи от Източен Пакистан/Бенгладеш.
Въпросът за расата несъмнено се отнася за Холокоста. Немската наука, германските университети, немските лекари, много от тях, брилянтно обучени в годините преди Хитлер – често от евреи – се опитваха да покажат, че евреите са раса, раса, която заплашва самото оцеляване на германската нация. Те изкривиха науката си и нарушиха клетвата на професията си. Лекарите ръководеха селекциите в Аушвиц-Биркенау. Те може да не са прилагали директно отровния газ Циклон B (който пристига в камиони на Червения кръст) в газовите камери, но са присъствали на обгазяването, за да обявят мъртвите мъртви.
Трябва да поканим Упи Голдбърг да научи малко и да види, че в други културни контексти въпросът за расата не може да се разгледа като черно-бял феномен. Въпреки че политическите, социалните, идеологическите и правният контекст са толкова различни, отровата е една и съща. Може би трябва да й простим, защото тя не знае за какво говори. Разбира се, трябва да се образова, за да научи повече. Невежеството може да бъде покана за обучение, възможност за израстване. Всички трябва да се стремим да бъдем по-умни утре, отколкото бяхме вчера.
Майкъл Беренбаум е американски учен, професор, равин, писател и режисьор, специализиран в изучаването на Холокост. От 1997 до 1999 г. той е президент и главен изпълнителен директор на оцелелите от фондацията за визуална история на Шоа, а впоследствие (и в момента) като директор на института Sigi Ziering: Проучване на етичните и религиозни последици от Холокоста, намиращ се в американския еврейски Университет (по-рано известен като Университет по юдаизъм), в Лос Анджелис, Калифорния.
