Успешното установяване не е гаранция за интеграция
За проекта „Диаспората: свързване на гласовете“, кореспондентът ни от Лайпциг, Германия Аглая Калафатова представя интервюто си с Звезделин Кацаров.
Звезделин се установява в Лайпциг, Германия, заедно със семейството си през 2019-та година. Успява да се устрои добре професионално, но все още му е трудно да се впише в немската среда. Доволен е от живота си в страната и споделя, че синът му също харесва промяната, която родителите му правят, когато се преместват там. Не инвестира в България, но не отлага напълно възможността да се върна в родината си след пенсиониране.
Макар и да има приятели и от немските си колеги, и от българската диаспора в Лайпциг, една от големите бариери за него продължава да е е езикът. Въпреки това, първите му контакти след установяването му в града са именно с местните и той е канен на гости от свои приятели немци, но се оказва, че те са слабо заинтересовани от българската култура.
Здравей, ще те помоля да се представиш с две думи!
Звезделин: Здравей, казвам се Звезделин Кацаров и съм роден в София. От четири години живея в Лайпциг.
Кога напусна България?
Звезделин: През 2019-та, май месец. Юни месец тази година бяхме на почивка в България. Не, не ми липсва.
А как избра Германия? Имаше оферта за работа? Роднини?
Звезделин: Ами може би, защото я усетих близка по някакъв начин. Беше абсолютно на късмет. Намерих си работа и така стана. Първо дойдох аз, а на следващата година семейството ми. Трябваше да се устроя, да намеря квартира. Имам едно дете и му харесва тази промяна.
А ходил ли си, живял ли си и в други държави?
Звезделин: Като турист само. Като гастарбайтер, не.
А как поддържаш връзка с роднините си в България?
Звезделин: Ами по скайп, по вайбър…
Когато дойде, намери ли нова среда сред местните – колеги, съседи или по-скоро със сънародници?
Звезделин: В началото имах контакт предимно с колегите ми немци. По-нататък се сближих с други българи според различни интереси като спорт и такива неща.
Колегите ти немци канили ли са те на гости?
Звезделин: Да, един колега ме покани на барбекю в градината и беше много хубаво. Разговорът се въртеше около кухнята. Аз приготвих български неща. Например много им хареса шопската салата. Направих и айрян, който също одобриха.
Чувстваш ли се вписан в средата тук?
Звезделин: Ами не, за съжаление. Най-вече заради езиковата бариера, която е сериозен проблем. Свободното общуване ми е трудно.
А какво правите с българите? Спомена спорт.
Звезделин: Да, преди футбол, но сега играем волейбол. Караме колела.
А интересуваш ли се от политиката в Германия? Следиш ли медиите? А от българската?
Звезделин: Следя, редовно гледам телевизия, следя новините, но от немската политика въобще не се вълнувам. Е, да, следя [и българската]. Не мога да кажа, че не се вълнувам и не се интересувам. Здравната им система е добра, харесвам я. Единственият проблем е, че много трябва да се чака за преглед. Но в случаите, когато съм им нуждал от медицинска помощ, главно за Филип, сина ми, съм оставал доволен.
А инвестираш ли някакви пари в България? Къща, имот?
Звезделин: Не, нищо.
А планираш ли да се върнеш някога?
Звезделин: Ами в близките 25 години, не. До пенсия. След това може, може и да не. Ще видим.
Много ти благодаря за интервюто!
Всички материали от поредицата ни за Диаспората по проекта с подкрепата на Фондация „Томсън“ можете да разгледате в сайта ни, както и в плейлист в нашия YouTube канал.
