В Ирак климатичната криза е крах за човешките права

По всички показатели околната среда в Ирак е подложена на сериозен натиск. Езерата, реките и блатата намаляват, а в някои случаи напълно изчезват. Пясъчните бури зачестяват и стават все по-силни, което води до хоспитализации и спиране на полети. Десетилетията на замърсяване, свързано с конфликти, премахването на приоритетите на политиката в областта на околната среда, слабата защита на околната среда и лошото управление на природните ресурси са унищожили иракския пейзаж, съобщава Хюман Райтс Уоч.

Вредните последици от изменението на климата в Ирак са неоспорими и ще се увеличават през следващите десетилетия. Ирак вече изпитва по-чести и по-тежки екстремни горещини и селскостопанска суша, причинени от срива на глобалния климат.  Има причина ООН да класира Ирак като петата най-уязвима страна от глобалното затопляне.

В своята съвкупност тези екологични предизвикателства създават несигурна ситуация за милиони иракчани, много от които вече са изправени пред социално-икономически трудности. Нашето здраве и благосъстояние са неразривно свързани със здравето и благосъстоянието на околната среда, в която живеем. А когато околната среда страда, страдаме и ние.

Например през 2018 г. водната криза в Басра доведе до хоспитализирането на близо 120 000 души и накара хиляди граждани да се включат в масови протести срещу местните и федералните държавни органи. В отговор властите спряха интернет и социалните медии в Ирак; използваха прекомерна сила срещу протестиращите, като убиха най-малко девет души и раниха стотици; и извършиха произволни арести, преди в крайна сметка да освободят протестиращите без обвинения.

Днес недостигът на вода, екстремните температури и опустиняването застрашават 92 % от земеделските земи в Ирак, което води до все по-чести провали на реколтата. В проучване на Норвежкия съвет за бежанците от 2023 г. 60 % от интервюираните земеделски стопани заявяват, че обработват по-малко земя или им се налага да използват по-малко вода поради екстремната суша. През 2023 г. Ирак отчита спад в реколтата на 8 от 10-те основни култури, включително зеленчуци и бобови растения.

Неуспехът на реколтата повишава цената на фуражите за добитъка, а дребните земеделски производители и номадските общности са най-малко способни да поемат сътресенията в доходите си, които това създава. Те често се оказват и най-силно засегнати и уязвими към бедността.

Тъй като обработваемата земя за земеделие намалява, а водните пътища за риболов се изпаряват, наред с други икономически фактори, все повече иракчани се преместват в градовете в търсене на работа. Към март 2024 г. Международната организация по миграция (МОМ) регистрира над 140 000 иракчани, които остават разселени в контекста на сушата и деградацията на земята. Ако нуждите на мигрантите и вътрешно разселените лица не бъдат посрещнати по подходящ начин, това може да увеличи натиска върху услугите, да повиши цените на храните и да изостри социалното напрежение, което да доведе до протести и дори до насилие.

Въпреки това, дори когато Ирак се бори с влошаващите се последици от климатичната криза, той продължава да допринася за нейното възникване. Ирак е шестият по големина производител на петрол в света, но е на второ място след Русия по изгаряне на газ – разточителен процес на изгаряне на метан по време на добива на петрол. При изгарянето на газ в атмосферата се отделят СО2 и метан, а иракското горене на газове представлява близо 10 % от емисиите на парникови газове, отделяни при изгарянето на газ в световен мащаб. Въпреки дългогодишния правителствен подход да не се говори за каквито и да било въздействия върху здравето от петролната индустрия на страната, през 2022 г. (тогавашният) министър на околната среда на Ирак публично признава, че замърсяването от добива на петрол е основната причина за увеличаване на броя на раковите заболявания в близките населени места.

За да се предотвратят най-тежките последици от изменението на климата и да се запази планетата, на която може да се живее, глобалното затопляне трябва да бъде ограничено възможно най-много – в идеалния случай до 1,5 градуса спрямо средните стойности от прединдустриалната епоха. В световен мащаб това изисква незабавен и справедлив отказ от изкопаемите горива. Но какво означава това за страна като Ирак, в която изкопаемите горива осигуряват по-голямата част от държавните приходи?

С приходите от изкопаеми горива се плащат заплатите на държавните служители, услуги като образование, здравеопазване и електричество, както и инвестиции в инфраструктурни проекти. Заместването на тези приходи и на енергията, която изкопаемите горива осигуряват, ще изисква мащабна икономическа диверсификация и инвестиции във възобновяема енергия. Този преход може да има огромни ползи за иракския пазар на труда. Въпреки че индустрията на изкопаемите горива доминира в иракската икономика, тя представлява само 1 % от общата заетост в страната. Съществува път за бърз и справедлив преход, който ще изгради по-справедлива икономика без изкопаеми горива, която ще подобри правата на всички иракчани.

В същото време Ирак трябва да започне да поправя съществуващото влошаване на околната среда и да се адаптира към очакваните вреди от изменението на климата. Това е трудна програма, но може да включва инвестиции в инфраструктура, съобразена с климата; справедливи системи и политики за управление на земята и водите; устойчиви и разнообразни възможности за поминък; както и системи за ранно предупреждение и готовност за бедствия. Тези усилия са от решаващо значение за намаляване на уязвимостта и изграждане на устойчивост както на местно, така и на национално равнище. Въпреки че ситуацията изглежда тежка, има причини за надежда.

През последните години правителството на Ирак дава все по-голям приоритет на околната среда. През март 2023 г. министър-председателят Мохамед Шиа ал-Судани обеща мащабни мерки за справяне с изменението на климата, включително планове за задоволяване на една трета от нуждите от електроенергия чрез използване на възобновяема енергия, а през септември 2024 г. правителството стартира нова Национална стратегия за опазване и подобряване на околната среда в Ирак. Правителството обеща да премахне изгарянето на газ до 2027 г.; засиленият обществен контрол върху въпроса може да помогне да се гарантира, че този път обещанието действително ще намали емисиите от изгарянето.

В световен мащаб кризата с климата е и криза с правата на човека. Справянето с деградацията на околната среда и климатичната криза в Ирак е херкулесова задача, но Ирак просто не може да си позволи да бездейства. От това зависят благосъстоянието и човешките права на хората в страната.