Вирусът – аватар на необичаната държава
Репортаж на национална телевизия показва варненския квартал „Максуда“. Темата е защо ромите не се ваксинират. Пред микрофоните Орхан, Ата и Асен отговарят различно. Масовият отговор е защото се страхуват. Чували са обаче и лекари, които говорели колко опасни са новите ваксини. Това силно им е повлияло. Исторически, ромите винаги са имали специфично отношение към имунизациите[1]. Освен това, те боледуват много, затова възприятието им за заразата с Ковид-19 е някак рутинно. Болест като болест.
Представената картина в този репортаж е типична. Над 90% от малцинственото население в страната не са ваксинирани, сочат резултатите от изследването „Ковид-19, медии, уязвими групи“[2]. Причините са три. Първата произтича от „привилегироваността“ на етническата идентичност – „ромите вирусът не ги лови“. Втората е недоверието в медиите и в институциите – „Всички лъжат, не ни е страх от вируса, страх ни е от глада“. Третата причина е сякаш най-неизследваната. Тя е изразена от един пастор в софийския квартал „Факултета“: „Ние, ромите, сме заразени с вируса на Исус“.
В същото предаване репортерката пита местните хора на какво се дължи този упорит отказ от ваксиниране сред жителите на „Максуда“. Пълноценни отговори й дават здравните медиатори (здравните медиатори са предимно от малцинството и познават отлично настроенията в квартала): Неграмотни са. Няма как да прочетат колко опасен е новият вирус, каквито и брошури да им се дават. Не ги интересуват политиците какво им говорят. Затворени са като общност, не следят новините. Гледат предимно турска телевизия, а не българските медии[3].
В социологическите анкети на най-големите агенции изследване на отношението – вяра в бог-доверие във ваксините почти не се отразява. Публичен дебат по този въпрос практически отсъства. В този текст ще се опитаме да сложим началото му.
Кой е Сулю Метков и защо евангелските пастори са ключови фигури
В книжарницата на втория етаж на Евангелската църква на ул. „Солунска“ може да се закупи Новия Завет на ромски език. Цената му е 1 лев. Преводът е направен през атеистичните времена на комунизма. Преводачът му почина съвсем наскоро. Казва се Сулю (Сюлюман) Метков. Ако потърсите името му в гугъл, няма да намерите кой знае какво. В редките текстове посветени на циганите в България Сулю Метков стои редом до Мануш Романов. И двамата са интелектуалци от „онова“ време. През демократичните години едно от най-професионално списваните ромски издания „Дром Дромендар“ връчи награда на 90 годишния Метков за „превода на Библията“. По-точно казано, преведен е Новият завет. Но за ромската общност тази прецизност е излишна. Те вече притежаваха свещеното писание, а това изглежда е достатъчно да бъдат интериоризирани десетте божи заповеди. Религиозното образование минава основно през майчиния език. Наскоро евангелието се преведе и на турски език[4]. Разпространението му засега е твърде скромно.
През последните години от време навреме избухва медиен шум около присъствието на пасторите в махалите. Веднъж ролята им е откроена около скандала с изтеглянето на 3000 деца от училище в Сливенския квартал „Надежда“. Тогава майките бяха послушали пастора си, че „норвежците идват да вземат децата“ и извършиха безпрецедентен акт на гражданско неподчинение като прибраха децата си вкъщи. Не по-малко шумен е и скандалът с блудството над 10 годишни момченца. Телевизионните репортажи показваха ужасените лица на майки и коментарите на съседите им. Според несъвсем доказани факти става ясно, че чуждоезичен пастор в един недалеч от столицата ромски квартал е посягал на малолетни деца. Прокуратурата започва да изяснява има ли престъпление, или не.
Медиите канят различни психолози и социолози да обяснят колко е голяма опасността от пасторите – местни и чужди. Спекулира се по различен начин, в зависимост от степента на познание за ромската общност и ролята на протестантските църкви сред тях. Едни социолози се застъпват за пасторите: „голяма част от ромите се чувстват абсолютно загубени в този свят, абсолютно без никаква помощ отникъде, пасторите им дават някаква надежда, някаква вяра и някаква помощ, някакъв смисъл в този свят“[5]. Други са по-предпазливи. За тях намесата на пасторите в живота на семействата и децата е крайно деликатна, особено при липсата на сексуално образование и невежество като цяло: „Това е типичен начин на зарибяване, на действие, на прикоткване“[6]. Трети подчертават незаменимата роля на евангелската църква за справяне с проституцията, кражбите, наркотиците и за повишаване на ръста на образованието. Такъв е случаят в Долни Цибър[7], наричан „Кеймбридж“ заради високия дял роми, завършили средно образование, както и немалък процент с висше образование.
Каква е връзката между преведения Нов Завет и евангелистите днес?
Ромската интелигенция по правило се конструира трудно, а в годините на прехода пък проличават сериозните антагонизми в нейните среди. В различните периоди тя има различни модуси. Участието й е видимо най-вече в неправителствения сектор. Създадени след падането на комунизма НПО се посвещават предимно на борба с расизма, дискриминацията, десегрегацията на училищното образование, здравното ограмотяване на населението в гетата. Някои от активистите от тези НПО, макар и трудно, завършват университетски специалности по право или политология. С помощта на различни донори не малка част от тях придобиват юридическа квалификация в чужбина, стават част от мрежата Roma Initiative на Отворено общество, получават позиции в ERRC, Будапеща. Към ЕП пък работят неколцина силно изявени ромски експерти като Иван Иванов и други.
Лидерското присъствие на ромската интелигенция е динамично и вътрешно противоречиво. Първите години след падането на комунизма поети като Васил Чапразов и създадените от него издания като „О, Рома“ (рома означава „човек“ на ромски) и споменатият вече „Дром Дромендар“, писателят и преводач Савчо Савчев, Георги Парушев, както и споменатите вече Сулю Метков, Мануш Романов, са типична илюстрация. Васил Чапразов е едновременно поет, журналист, но и лидерът на кратко съществуващата ромска партия ОРС. Езиковедът Христо Кючуков е активист за лингвистичните права на ромите и същевременно преподавател във Великотърновския университет. След сериозни расистки реакции на дейността му, Кючуков емигрира и днес е преподавател в германски университет.
В първата четвърт на XXI в. израстват нови имена. Огнян Исаев е изключителен публичен застъпник за правата на ромите. Работи за Ромския образователен фонд и в Тръст за социална инициатива. Заедно с един от най-дълголетните „проектаджии“ Румян Русинов участват в конфликтните дебати за интеграцията на малцинства. И двамата са автори на Отворени писма до най-високите държавни институции, организират протести и конференции. Деян Колев създава успешната културно-образователна организация „Амалипе“, като успява да привлече сериозен брой свои последователи сред директори и учители. Орхан Тахир последователно се бори за отменяне на сегрегацията в образованието, съставя „онтология“ на гетоизацията в България, датираща още от XIX в., а в последно време е създател и лидер на новата партия ГЛАС – Граждани за либерална алтернатива и солидарност. Заедно с тях са известните активистки, учители и поетеси Лили Ковачева, Лилия Макавеева, Теодора Крумова, Светла Василева, Калина Василева, Мария Методиева. Висок рейтинг сред младите политолози отбелязва Михаил Мишев от набиращата все по-висок рейтинг Постоянна ромска конференция (ПРК). Заедно с ПРК са и асоциациите „Интелект“, „Интегро“. Има и още.
Въпросът, който основно ни занимава в настоящата статия, е защо влиянието на старата и по-млада ромска интелигенция е несравнимо по-малко от това на пасторите? Отговорите могат да бъдат потърсени преди всичко в контекста на образованието. Но като че ли най-вече в типичния за новото време нихилизъм към държавата и нейните институции.
За разлика от егоцентризма на българина, който е самобитен анархист, не уважава държавата и нейния основен атрибут – законността, ромският човек преживява себе си като жертва на държавата преди демокрацията и сега. Себевиктимизацията му се увеличава в пандемичните времена. Него „искат да го ваксинират“, да го „чипират“, което е „много лошо“[8]. Но не само това. Кривата на недоверие расте стремително от година на година. Отношението роми-държава предполага поведение на самоотбрана, капсулация, враждебност към всяко правителствено действие. Трябва да отбележим, че повече от век етническото малцинство се е чувствало така. Жертва на расизма, на презрението, на дискриминацията, която няма политически цвят. Икономическите и здравни кризи само усилват виктимизаторските нагласи.
Отговор на въпроса „защо пасторите“ може да се потърси и на друго равнище – да го наречем метафизично.
В десетките интервюта, проведени в цитираното изследване, участват роми, които имат някакво образование. Голям процент не са завършили основно училище. По-образованите четат и пишат в социалните мрежи. Роднините им от възрастната генерация слушат какво разказват младите за вируса, заразата и произхода на новия „грип“. Вярват им. Най-малките изобщо нехаят какво е ковид, играят с маските си на своите игри[9], а още по време на първите карантинни мерки и затварянето на кварталите, напр. в Нова Загора, но и в София, и за секунда не се отказват да се събират на тумби. Играта си е игра.
Социалното дистанциране като цяло е невъзможно за ромския начин на живот. В този смисъл, въвеждането на КПП в няколко ромски квартала е лишено от разум. Въпреки умереното носене на маски, за ромите е невъзможно да спазват протокола на РЗИ за социална дистанция и да не се събират на едно място многолюдните фамилии. Още при първите съобщения за наличие на ваксини, те обръщат гръб на науката. Трябва да отбележим, че мнението на ромите за несигурността в произведените „твърде бързо“ ваксини не е по-различно от това на лекари, учители, градски и селски антиваксъри. Социологическият профил на антиваксърите е почти еднакъв за ромски и за не-ромски жени. Според данните[10], и едните, и другите изпитват недоверие към медицината и игнорират ролята й на единствена защита на децата им при пандемичните заболявания.
Ето обаче, че в отговорите на изследователския въпрос[11] „защо не се ваксинирате“ се изказва типична позиция за тази етническа група. Тя гласи „Бог ме пази“. И в добавка, цитират казаното за Апокалипсиса в Библията, че Бог наказва грешните хора. Позовават се на „знаците“ за свършека на света: природни бедствия, гигантски болести. Има и още една много типична разлика. Тя е ролята на пастора. Той им казва, че всичко е „предопределено“, цитира им пасажи от светото Евангелие, иска от тях вяра и упование в Исус. Дори когато по време на пиковите измерения на корона вирусната зараза умират няколко пастори, отишли на евангелска сбирка, нищо не се променя. По правило, вярата е мощен ресурс за понасяне на несгодите на живота. И примирение. Каквото трябва да се случи, се случва.
Въпросът за пасторите до голяма степен е въпрос за авторитетите на ромската общност. Без да генерализираме, за Асенка и Рангел от варненския квартал „Максуда“, сливенския „Надежда“ или софийския „Факултета“ не само държавата на абстрактно равнище, но и персонални авторитети просто няма. И дума да не става да се позовеш пред тях, че министърът на здравеопазването е издал заповед за спазване на мерките. Министърът е никой за тях. Премиерът Борисов? Той само плаши хората, всичко се прави за пари. Национален оперативен щаб, лекарите, джипито? И дума да не става, вкарват в болницата здрави хора, после им пишат в епикризата, че са с ковид[12]. Пандемията за голяма част от ромите е измислена от правителството, в най-добрия случай е внесена отвън.
Конспиративните теории за чипирането и Бил Гейтс вървят от ухо на ухо в махалите. Както споменахме вече, младите са активни в социалните медии. Бабите им ги слушат със зяпнала уста. Инфодемията[13] в столичните и провинциални квартали, махали и гета е с размера на цунами. Иначе казано, пандемията от ковид е родила през медиите равно противодействие на тотална дезинформация, манипулации, жълта пропаганда, сензации. В статията подчертаваме неведнъж: ромският човек не е доверчив, но… има изключение. Както разпространява слухове и не носи маски, не иска да се ваксинира и прави масови сватби дори по време на пикови стойности на заразата от ковид, така и ходи по всеки въпрос при пастора! Слуша го с изострен слух. В него съзира гаранцията за възнаграждение на доброто поведение. Трябва да се спазват християнските правила, чети евангелието! Общуването с пастора е лице в лице. Това е по-силно е всяка медия или правителствена фигура.
В ромските квартали всеки се старае да живее според тези правила колкото може и въпреки немотията. Повечето „църкви“ приличат на съборетини или на бедни къщи. Вътре обаче богомолците са облечени чисто и погледите им светят. Пасторът има думи да съчетае несъчетаеми неща: така разказва за смъртта и загубата на близки и роднини, че остава надежда. Надеждата е в това, душата на праведния ще отиде в рая и някога майка и починалият й син ще се срещнат на небето! Общите молитви извършват чудо. Ромите не боледуват от коронавируса. Частните случаи не променят картина. През лятото на 2020 г. в Асеновград се прави голяма обща молитва. Ромски лидери от Постоянна ромска конференция, заедно с пастори от методическите църкви, се опитват да окуражат паството и съгражданите си. Успяват.
Когато Сулю Метков превежда Новия Завет, времето е на комунизъм. Само протестантските църкви за ромите-християни са убежище. В ниски къщи, приспособени за свещен храм, се събират жени и мъже. Комунистическата държава не гледа с добро око на малцинствата. През годините ги насилва да се „побългарят“[14]. Третира ги като втора ръка хора. Но не е така с Бога. От евангелска гледна точка, за Бог всеки е достоен, всеки е божие чедо. Колкото и да не знаят да четат, дори само да сричат, достатъчно е, че държат в ръка книжицата с десетте божи заповеди, преведени на ромски език. С волята си на преводач и с високото съзнание за изключително дело, Сулю Метков е извършил дългоочакван акт: „интегрирал“ е ромските протестанти от България с германските и холандските евангелски деноминации. Не е правено изследване колко роми са били изпращани в Германия да се „изучат“ в Светото писание. Не се знае и точно колко са били в САЩ.
През първите месеци на 1990 г. „Българска божия църква“ наброява стотици последователи на Христа. Конкретни протестантски кръгове, адвентисти, конгрешани, методисти от цял свят, идват в България и строят храмове. Във видинската махала „Нов ден“ се гордеят с новата постройка. Почти във всяка махала на северо-запад от София има дребна или по-голяма постройка на евангелисти, финансирана от чужбина. В село Горни Цибър тъкмо в такава къщица-храм пасторът дава мотивация на децата да получават шестици, да изучават английски език и… да хванат пътя към чужбина. Първото поколение роми е заминало за Норвегия на гурбет в началото на XXI в. Днес се готвят да продължат пътя им и техните деца[15]. Цели ромски квартали пустеят, при това не само през сезоните на големия гурбет.
В скоби трябва да кажем. При тази засилваща се „инвазия“ на евангелизма, Българската православна църква (БПЦ) рядко стъпва в махалите. Конкуренцията на иноземните „ловци на хора“ не я безпокои.
Дали ромският човек избира да слуша пастора си, който му казва да не се ваксинира, защото е докрай „зомбиран“ от него? Или причината е в споменатата крайна изолация, капсулация, в живота му като аутсайдер на „бялото“ общество?
Отговорите са недвусмислени.
През май 2021 г. изследователи продължават отворените интервюта с лидери от ромската махала. В сравнение с миналата година, отговорите им са още повече „втвърдени“. Продължителността на корона кризата е обезкръвила и малкото воля да спазват изискванията на здравните власти. Цели семейства са останали още повече без работа. Децата им са „дигитално бедни“, нямат необходимия интернет ресурс да се включат в онлайн образованието. Към това се прибавя и без друго недоброто им здраве, дегенеративни заболявания.
Корона вирусът се преживява и мисли от ромите като „аватар“ на тази държава, която не се грижи за тях, която не им дава хляб и равен достъп до благата на мнозинството. В такава обстановка само пасторът не ги лъже. Той им дава „горната“ перспектива. Сатаната вършее на земята, а добрите отиват на небето. С пасторските проповеди гладът не отминава, но става по-поносим. Разломите между роми и не-роми са се сдобили с още една причина да стават повече и по-дълбоки. Корона кризата. Едните я преборват с медицина, другите…
През 2021 г. започва държавната кампания за ваксинация. Канят се известни хора, които да направят публичен акта на ваксинирането си. Определят се ромски изпълнители за доброволци – пиари на АстраЗенека и Пфайзър. Сред тях са Бони, Софи Маринова[16], както и по-слабо известни певци. Техните изпълнения по правило събират десетки и стотици роми. Гордостта от успехите на шоу звездите по света е споделяна безусловно. Но… ефектът от призивите им е незначителен. Под 10% от ромите остават ваксинираните.
[1] През 1995 г. президентът Желю Желев прави показно поставяне на полиомиелитна ваксина на няколко не-ромски деца, за да преодолее сериозната съпротива на семействата от кв. „Надежда“ в Сливен.
[2] Проектът „Ковид-19, медии, малцинства“ (2021) е подкрепен от Черноморски тръст. В изследователския екип участват Димитрина Петрова, Владимир Митев (БОЛД), Юлиана Методиева, Марта Методиева (Сдружение Маргиналия). За целите на настоящата статия са използвани цитати и данни от отворени интервюта и фокус групи в София, Белене, Сливен, Варна, Русе, Стара Загора, Бургас, Нова Загора.
[3] „Пред какви трудности са изправени здравните медиатори в гетата“, Нова телевизия, 19 септември, 2021.
[4] Преводът на турски език е осъществен от Менсур Халити, 2019 г.
[5] Проф. Майя Грекова в „За пасторите, клишетата и политиките срещу неграмотността“, Маргиналия, 2019.
[6] Доц. Алексей Пампоров в „За пасторите…“
[7] Елдора Трайкова, „Да отидеш в Харвард без да си ром“, Маргиналия, 2015.
[8] Изследване „Ковид-19, медии, уязвими малцинства“.
[9] Пак там, „Не ни е страх от вируса, а от глада“, интервю с активиста Ганчо Илиев, Сливен.
[10] Данни от Евробарометър, Дневник, септември, 20.
[11] Изследване „Ковид-19, медии, малцинства“.
[12] Пак там.
[13] Ралица Ковачева, Георги Лозанов „Инфодемията“, онлайн дискусия върху данните от изследването „Ковид-19, медии…“, юли, 2021.
[14] Доц. Михаил Иванов Като на празник. Преименуването на ромите, документален сборник за „възродителния процес“, 2012.
[15] Статистика за числеността на ромската имиграция от последните трийсет години няма.
[16] Монитор, „Ваксинират ромите с духовници и шоу звезди“, юни, 2021.
*Статията е препечатана от сборника в чест на 65 годишнината на проф. Петя Кабакчиева“Социологията като граждански ангажимент“, Университетско издателство, 2022
