Върховният касационен съд обезсили решенията, с които беше открито производство по ликвидация и заличаване на Българската православна старостилна църква, и върна делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Решението на тричленния състав е от 1 октомври 2026 г. и е окончателно.

Според върховните съдии религиозна институция не може да бъде прекратена автоматично по силата на закона, без да има възможност да защити правата си пред съда. В предишното производство Старостилната църква не е участвала като страна, срещу която са предявени исканията за прекратяване.

ВКС приема, че Софийският градски и Софийският апелативен съд са разгледали спора по неправилен процесуален ред. Апелативният съд е определил производството като охранително, в което участват прокуратурата и Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, но не и самата религиозна институция.

Върховният съд постановява, че прекратяването трябва да бъде разгледано в исково производство. В него Българската православна старостилна църква трябва да участва като ответник и да има възможност да оспорва твърденията срещу нея, да представя доказателства и да обжалва съдебните решения.

ВКС подчертава, че евентуалното прекратяване засяга не само статута на религиозната институция като юридическо лице, но и възможността ѝ да съществува като самостоятелен носител на граждански права. Засегнато е и конституционно гарантираното право на вероизповедание на нейните членове. Поради това защитата на тези права трябва да бъде осигурена в състезателно производство при равнопоставеност на страните.

Спорът възникна след промени в Закона за вероизповеданията, влезли в сила на 4 февруари 2025 г. Те определиха Българската православна църква – Българска патриаршия като единствен изразител и представител на традиционното за България източноправославно вероизповедание. Законът забрани и на други вероизповедания да използват в наименованията си думата „православна“, както и производни или сходни думи със същия смисъл.

На вече регистрираните религиозни институции беше даден двумесечен срок да приведат имената и уставите си в съответствие с новите изисквания. Срокът изтече на 4 април 2025 г., без Българската православна старостилна църква да промени наименованието си.

След това Софийската градска прокуратура и Дирекция „Вероизповедания“ поискаха прекратяване на институцията и откриване на производство по ликвидация и заличаване. Софийският градски съд първоначално отказа. Софийската градска прокуратура обжалва, а през октомври 2025 г. Софийският апелативен съд отмени отказа.

Апелативният съд прие, че след като църквата не е променила името си в законовия срок, тя е прекратена по силата на самия закон и трябва да бъде ликвидирана и заличена от регистъра на вероизповеданията.

ВКС не приема този процесуален подход. Според върховните съдии законовите промени действително създават ново основание за прекратяване на религиозна институция, но не уреждат изрично процедурата, по която това трябва да стане. Затова следва да се приложи общият ред по чл. 20а от Закона за вероизповеданията – чрез иск, предявен от прокурора или от Дирекция „Вероизповедания“ срещу съответната религиозна институция.

Сегашното решение на ВКС не означава, че Старостилната църква окончателно е защитена от прекратяване. Върховният съд не се произнася по основателността на исканията за ликвидация и заличаване, а приема, че те трябва да бъдат разгледани в производство, в което религиозната институция има пълно право на защита.

Случаят има и по-широк правозащитен контекст. Предисторията му включва решение на Европейския съд по правата на човека, с което България е осъдена заради отказа на националните съдилища да регистрират Старостилната църква поради сходството на нейното наименование с това на Българската православна църква. ЕСПЧ установява нарушение на свободата на вероизповедание, разгледана във връзка със свободата на сдружаване.

На 16 декември 2024 г. ВКС постанови регистрацията на Българската православна старостилна църква. Последваха законовите промени, внесени от депутати от ГЕРБ-СДС, „Възраждане“ и БСП.

Сега Софийският градски съд трябва да разгледа исковете за прекратяване при участието на Старостилната църква като ответник. Този път въпросът няма да бъде само какво предвижда законът, а и дали държавата е осигурила на една религиозна общност реална възможност да защити правото си да съществува.