Войната в Украйна е битка за свят без империи
Украйна днес, на 24 август 2026, отбелязва 35-тата годишнина от възстановяването на своята независимост на фона на хиляда шестстотин четиридесет и третия ден от началото на пълномащабната война. Европейските лидери от „Коалицията на желаещите“ са в Киев, за да покажат, че независимостта на Украйна е вече европейски въпрос. Какво е значението на тази 35 годишнина от възстановяването на независимостта на Украйна? Защо светът е трудно разпознава руския империализъм? Защо украинците имат различно отношение към писателите Булгаков и Гогол? И как една война променя представата за нация, история и свобода?Чуйте ексклузивното интервю на Ирина Недева с Володимир Йермоленко
Ирина Недева: Г-н Йермоленко, Вие не сте политик, не говорите от името на украинското правителство, но сте един от хората, които участват в интелектуалния разказ за Украйна както за самите украинци, така и за света. Днес се навършват 35 години от възстановяването на независимостта на Украйна. Когато гледате назад към 24 август 1991 г., какво беше независимостта тогава — административен резултат от разпадането на СССР или вече съществуващ политически избор на украинското общество?
Володимир Йермоленко: Това беше политически избор, след дълга история на борба за независимост. Първата независимост беше постигната след Първата световна война. Опитът за Втора независимост се случи по време на Втората световна война. Беше въпрос на време, защото сред хората, които бяха покорени и колонизирани от Руската империя, се засилваше националното съзнание. Но бих казал, че независимата Украйна от 1991 г. се появи в голяма степен като постсъветска държава, в която много неща бяха развити от съветските и постсъветските институции. А Русия, от своя страна, беше слаба и дезориентирана. През 1991 г. имаше надежда, че Русия ще се демократизира. Но към края на 90-те години Русия реши да се върне към имперската си идентичност. Виждаме това още в края на периода на Елцин и, разбира се, по времето на Путин. Затова много хора в Украйна разглеждат настоящата война, започната от Русия през 2014 г., като война за нашата независимост, за да спрем опитите на Русия да си възвърне старите колонии, и ние, разбира се, се опитваме да се защитим от това.
Ирина Недева: През 1991 г. Украйна гласува за независимост, а през декември същата година над 92% потвърждават този избор на референдум. Какво не разбра Русия тогава — и какво продължава да не разбира Путин днес от Украйна?
Володимир Йермоленко: Е, вижте, преди този референдум имаше друг, мисля, че през 1990 г., и украинците гласуваха за запазването на Съветския съюз. Това беше период, в който мненията се променяха много бързо. Разделителната линия беше августовският пуч в Москва. Той ясно показа, че в Москва, в Русия, има тенденции, които искат да я превърнат в сталинистка и авторитарна, и това подтикна украинците да кажат: „Не, не искаме да останем в рамките на тази държава“. Парадоксално, но през 1991 г. Украйна беше политически доста по-пасивна от други части на Съветския съюз – балтийските държави, Кавказ, Грузия, Литва и в определен момент в Москва.
В Украйна имахме президентски избори и тогава имаше двама кандидати: единият символизираше приемствеността със съветската система, макар и с по-силно национално съзнание – това беше Леонид Кравчук. А другият представляваше дисидентското движение – истинското украинско демократично антисъветско дисидентско движение, представлявано от Вячеслав Чорновил. И той получи едва една четвърт от гласовете. Русия тогава изтълкува това като: „Е, дори и в Украйна да има такива хора, които искат независимост, те винаги ще бъдат малцинство“, защото Русия положи големи усилия да унищожи онези, които биха изразили идеята за украинска независимост.
Моята теза е, че Съветският съюз всъщност не се разпадна през 1991 г. Просто придоби друга по-феодална форма. Вместо империя – хегемония.
Имаше отношения между сюзерен и васал, в които Украйна, Беларус, Казахстан, държавите от Кавказ, както и държавите от Централна Азия, се считаха за васали и бяха повече или по-малко съюзници на Москва. Някои постепенно се отдалечаваха от нея. Грузия, например, в началото на 2000-те години, се ориентираше към Запада, Украйна също се ориентираше към Запада, а държавите от Централна Азия се ориентираха по-скоро към Китай, а някои от тях – към Иран. И Русия усещаше това. И реши, че спешно трябва да започне повторно завладяване, превземане, връщане към империята.
И Русия си мислеше: „Добре, нека започнем с Украйна“, защото в Украйна се говори източнославянски език и има, както знаете, общи исторически моменти, а руснаците налагаха идеята, че всъщност украинците и беларусите са просто елементи на руската идентичност.
Това показва, че Русия не разбира украинската история, защото украинската история не е история на империя. Това е история на съпротивата срещу империята, срещу различните части на империите. Украйна е много по-хоризонтална, демократична, републиканска и анархистична от Русия. Но Русия, просто не го разбра.
Ирина Недева: Русия твърди, че войната засяга и “историческите руски земи”. Вие говорите за руския империализъм. В една от вашите статии, а именно „Защо не трябва да бъдем наивни по отношение на руската култура“, вие заемате критична позиция спрямо романтичното възприемане на руската култура. Защо? Често, особено в България, чуваме: „Да не смесваме руската култура с руския империализъм“. Как отговаряте?
Володимир Йермоленко: В идеалния случай културата е независима от политиката и представлява своеобразен израз на творческия човешки дух. В реалния свят обаче това никога не е така, защото, както е казал Едуард Саид, културата е поле на борба. Аз съм против прекомерното политизиране на културата, но също така съм против възприемането на културата просто като “изкуство заради самото изкуство”, както казват французите.
Не знам как е в България, но в западния свят, например във Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Италия или в Полша, съществува идеята, че, разбира се, руската политика е лоша. Но онези, които я критикуват, казват: „Добре, руската политика е лоша, това е авторитаризъм, тирания, империализъм и т.н.“ Но винаги имаме и другата Русия, а другата Русия е великата руска литература, музика и всичко подобно. Е, проблемът с този подход е двоен.
Първо, ако се вгледаме по-задълбочено в руската литература, например, ще видим много елементи, които оправдават империята и създават интелектуалната основа за този империализъм. И аз съм писал за това многократно – за Пушкин, Лермонтов или Достоевски, за Толстой и всичко останало.
Ирина Недева: Впечатли ме статията ви във „Foreign Policy“ „От Пушкин до Путин: имперската идеология в руската литература“ и ако например при Пушкин, в „Медният конник“, е наистина очевиден руският имперски контекст, то хората се объркват обаче, когато става дума, например за Михаил Булгаков, роден в Киев, влиятелен антисъветски писател с великолепна сатира срещу авторитарната държава. Като Гогол! Но защо и по какво за украинците Гогол се различава от Булгаков, който беше официално обявен през 2024 от Украинския институт за национална памет за символ на руската имперска политика? Защо това не се случи с Гогол, а с Булгаков, като и двамата са родени на територията на Украйна, Булгаков даже в центъра, в Киев?
Володимир Йермоленко: Това е чудесен въпрос. Упреците на украинците към Булгаков са два.
Първо Булгаков е от Киев, но изглежда, че мрази Киев. Той карикатуризира и се подиграва на усилията за първата украинска независимост.
Второ, Булгаков е написал едно много про-сталинско произведение – „Батум“, за младия Сталин, в което го героизира. Отношението на Сталин към Булгаков е било предимно положително. Той не беше ликвидиран като много други украински писатели. Не беше убит. Да, не се публикуваше особено често. Той беше някъде по средата. Той се намираше някъде между официалната литература и нейната противоположност, която беше почти изцяло унищожена.
Но има и друг подход – философски, което не означава, че отхвърлям Булгаков или нещо подобно. Лично аз съм против всякакъв вид „дискурс на отхвърлянето“ /култура на канселирането/. Смятам, че трябва да подхождаме критично, да анализираме и да разберем откъде произтичат определени модели на мислене.
Но, ако вземем „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, разбира се това е шедьовър, но същевременно е метафизика на злото, която намирам за много тревожна и която по същество казва, че доброто не съществува в този свят, и този свят е доминиран от малки злини – всички тези герои, които Булгаков описва. И излиза, че единственият начин да се отървем от тези малки злини е да потърсим помощта на …голямото зло.
В „Майстора и Маргарита“ това е Волант, дяволът. Но може да се каже, че в света на Булгаков това вероятно е бил някой велик диктатор като Сталин.
Тази метафизика ми се струва много опасна. Въпреки че, разбира се, творческият подход в писането на Булгаков е интересен.
Гогол е съвсем друг случай. Първо, при Гогол Украйна наистина се усеща. При Булгаков Украйна не присъства, освен като карикатура. При Гогол Украйна присъства по приказен начин.
Гогол е човек, който създава приказен образ на Украйна, което също е проблематично, защото ако създаваш приказен образ на Украйна, може да излезе, че истинската Украйна не е толкова интересна или че Украйна е само приказка, или история от миналото. Първите произведения на Гогол бяха именно такива и затова бяха силно критикувани от украинската интелигенция по онова време. Но Гогол се опита да запази тази идентичност и се грижеше за нея.
А „Мъртви души“ е една от основните диагнози на руското общество, в която метафората за Русия е сбор от тела без души.
Ирина Недева: Вярно ли е, че всъщност Гогол е забранен в окупираните територии, в териториите, контролирани от Русия в момента?
Володимир Йермоленко: Не знам, но за Булгаков мога да кажа какво чухме – аз го чух със собствените си уши – когато за първи път отидохме в Херсон след осемте месеца окупация през 2022 г. Отидохме в Херсон един месец след освобождението, и директорът на известния Херсонски театър ни каза, че, ъъъ, всъщност никой, с някои малки изключения, не е искал да сътрудничи с руските окупационни власти. Имало е актьори, идващи дори от Москва. И когато обмисляли какъв репертоар ще представят, човекът от ФСБ им казал: „Добре, нямате ли в репертоара нещо от Булгаков?” Така че, ето – явно руснаците считат Булгаков за част от своята идентичност.
Ирина Недева: А имате ли обяснение защо концепцията за руския империализъм е трудна за разбиране в страни като България, но и в Латинска Америка, Близкия Изток, Африка и даже някои западноевропейски постколониални държави? Дали защото Съветска Русия дълго заклеймяваше западния империализъм и капитализма? Кога точно болшевишка Русия или Съветският съюз направиха крачката от авторитаризъм към империализъм?
Володимир Йермоленко: Да, трудно се разбира, защото както в западния постколониален, пост-имперски свят, така и в пост-колониалния свят на Глобалния Юг, империализмът се идентифицира със западните морски империи. Има обаче „евразийски империи“. Току-що записах един много интересен подкаст с американския историк, роден в Киев, на име Майкъл Ходарковски. Не го бъркайте с руския политик! Та, Майкъл има книга, озаглавена „Степта и нейните империи“, публикувана тази година. Той сравнява евразийските империи от същия период с западния експанзионизъм, започващ от XV век. Разказва за персийската империя на Сефевидите , Османската империя, Московската империя, китайската империя и империята на моголите – династията, която завладява Индия. И той открива много прилики.
Защо Русия не се счита за империя? Защото хората смятат, че империята е, когато се качиш на кораб, отплаваш някъде в морето и след това завладяваш други култури, докато Русия завладява други култури по суша. И затова никога не е имало ясна граница между метрополията и колонията, тъй като е имало практики на промяна на имена, асимилация и депортиране на население. И хората поглеждат картата на Русия и си казват: „Добре, това е Русия.“ Но, хората не виждат на картата на Русия 190-те националности, които са били колонизирани, депортирани и подложени на геноцид, нали?
Ето, това е първата разлика.
Ирина Недева: Морето обяснява разликата между западноевропейските империи и евразийските, който превземат по суша. Има ли друго?
Володимир Йермоленко: Втората разлика е отношението към капитализма, защото левият подход към империите доминира и този ляв разказ тръгва от Маркс, Енгелс и Ленин, който е писал за “империализма като най-висшата фаза на капитализма”. Имаш капиталист, който иска да спечели много пари и отива някъде, за да вземе ресурси оттам и т.н. Е, това е вярно, но има и други видове империализъм, които не се движат от капитала, а от държавата, държавната бюрокрация и военните интереси. И от идеята за завоевание – не заради ресурсите, а заради самото завоевание! Това е логиката на повечето от тези евразийски империи, и най-вече на московската. Трябва да подходите към това с напълно различна логика. В противен случай няма да разберете. Ако имате само лява визия, няма да разберете как е възможно съществуването на комунистическа империя и комунистически империализъм.
Ирина Недева: Но, като говорим за деколонизация – нещо, което иска Украйна, а именно деколонизацията на украинската история – възможно ли е това да се направи без прекалено опростяване и без да се твърди, че “абсолютно всичко руско е зло”? Казахте, че не сте привърженик на културата на „отхвърлянето“, но какъв би могъл да бъде един не отхвърлящ подход?
Володимир Йермоленко: Не знам дали ние, украинците, можем да говорим за някакъв позитивен подход в момента!
Може би трябва да сложим край на войната при украински условия или поне, като запазим украинския суверенитет, териториалната цялост и може би след едно или две поколения ще можем да разгледаме въпроса по-задълбочено и с повече нюанси. Това е нормално, знаете нали, има твърде много натрупано страдание.
Всеки убит днес не е просто един убит човек или един разрушен град, а цяла верига от събития, простираща се назад във времето с векове.
Но да се върнем към въпроса дали можем да разглеждаме колониализма по-нюансирано – разбира се. Има някои неща, обаче които правят случая с Украйна различен и не е типичен колониален случай.
Русия твърди, че много векове от украинската история всъщност са част от руската история. Така че, Русия не може да си представи себе си без Украйна, защото нейната история започва от Киев, от Украйна. За Путин основният символичен момент в тази история е, когато киевският княз Владимир отишъл в Крим и в Херсон, и бил кръстен като християнин.
Това започва през 10-ти век, но държавността на Московското княжество идва едва през XV век. Така че, Русия се нуждае от пет века, за да започне да се възприема като държава с 1000-годишна история. А знаете, че руснаците обожават това число „хиляда“, а освен това искат да имат и Средновековие, защото руската историческа представа, както и много други исторически представи на европейските държави, се е формирала през 19-ти век по времето на романтизма, а по онова време е трябвало задължително да имаш Средновековие. Ако няма Средновековие, няма и национална история, нали?! Така че, всички си искаха Средновековието.
А руснаците искаха да запазят за себе си своята „среда“ – това Средновековие, фокусирано върху Киев и съсредоточено около Киев.
Ирина Недева: Виждаме, че Киев често е под балистичен руски обстрел, и знам, че живеете там със семейството си, въпреки че със сигурност бихте могли да си осигурите академични добри позиции навсякъде в големите културни столици в Европа. Как се променя човек след четири години, прекарани в бягане към бомбени убежища и стоене, според правилото на двете стени в коридорите на апартаментите ви? И защо оставате в Киев под ракетен обстрел и постоянен терор?
Волидимир Йермоленко: Докато съм в Киев, този въпрос никога не ми хрумва по този начин. Все пак това е нашият град, нашата земя. Защо да я напускаме? Затова никога не сме го обмисляли сериозно. Как се е променил животът? Има повече напрежение, повече несигурност.
Разбираме, че всеки момент можем да бъдем убити, и това ни е напълно ясно. Но в същото време се опитваме да продължим работата си. Извършваме много културна и интелектуална дейност. Животът ни също се промени. Помагаме на армията. Купуваме коли за войниците. Отиваме в районите на фронта. Носим книги в зоната на военните действия. Организираме културни събития там.
Ето защо мисля, и това е основната идея на книгата, която написахме с жена ми Тeтяна Огаркова, „Живот на ръба“ – че когато живееш в близост до смъртта, всъщност започваш да цениш и да обичаш живота още повече.
Ирина Недева: Какво е значението на такива събития като 35-тата годишнината от Деня на независимостта в понеделник, на 24 август, и на неделната Национална молитвена закуска в Украйна, която е в неделя? Колко са важни те? Освен факта, че вероятно руските ракети замлъкнат за малко по време на пристигането на международния елит в Киев.
Володимир Йермоленко: Не съм сигурен, че ракетите млъкват, защото руската тактика обикновено се състои в нанасяне на удари по Киев, когато там има високопоставени европейски гости, тъй като целта им е да уплашат Европа, а не да я уважават.
Ударите спират, когато американските преговарящи са тук, защото Русия иска да води преговори с американците, за да си поделят Европа. Затова Русия уважава американците. За съжаление, това е проява на неуважение към европейците.
Ирина Недева: Но в неделя, на Националната молитвена закуска в Украйна, видях, че има поканени много консервативни лидери, както и американски гости и сенатори.
Володимир Йермоленко: Да, но това не означава, че руснаците ще нанесат удари по тях. Удрят в предградията на Киев, така че гостите да чуят шума, да видят дима, или, да се скрият в подземните убежища…Но тези събития, мисля, са важни, много важни, защото на Украйна ще ѝ бъде много по-трудно да оцелее сама.
В момента Украйна успява да продължи тези отбранителни усилия благодарение на собствената си смелост, но и благодарение на подкрепата от другита страни и най-вече от Европа; така че, както нямахме европейска подкрепа в началото на 20-ти век, когато никой не знаеше за Украйна и тогава за съжаление загубихме своята независимост; сега обаче има шанс да я запазим, да я поддържаме, и европейската подкрепа е от решаващо значение в този случай.
Защо въпреки военното положение украинците не се отказват от демократична си култура и свободата на протест и как украинската история се свързва с непозната част от българската, през една изненадваща нишка? През 1991 когато Украйна възвръща своята независимост по време на разпада на Съветския съюз Володимир Йермоленко е на 11 години. Днес е един от най-четените и известни украински писатели, преизбран за председател на украинския ПЕН клуб, международното сдружение на Писатели, Поети и Новелисти, създадено през 20-те години на ХХ век.
Ирина Недева: В Украйна наблюдаваме нещо необичайно. Масови антиправителствени протести по време на военно положение. Първо срещу опитите да се отслабят антикорупционните институции, после – и в подкрепа на уволнения министър на отбраната Михайло Федоров. Някои хора се питат: възможно ли е технологичните консерватори в САЩ като Елон Мъск или Питър Тийл да подкрепят идеята за нов лидер на Украйна или нещо подобно? Ако уволненият министър на отбраната Федоров казва, цитирам: „Демокрацията не може да бъде държана като заложник от Русия и трябва да има избори“, докато Зеленски отговаря: „Избори по време на война биха могли да бъдат използвани от Русия срещу Украйна“, кое от тези две опасения е по-основателно?
Волидимир Йермоленко: В момента изборите, за съжаление, биха означавали възобновяване на политическата борба в Украйна, както и фрагментация и поляризация на страната. И точно това иска Русия. Затова съм против изборите, срещу провеждането на избори в момента. А това е сложно за казване и за разбиране, защото аз НЕ съм привърженик на Зеленски, никога не съм гласувал за него. Но мисля, че за съжаление по време на войната трябва да запазим единството си колкото се може повече.
Украйна обаче наистина е истинско демократично общество. При нас съществува това, което френският философ Алексис дьо Токвил описва като „демокрация като социално състояние“, начинът, по който живее обществото, нагласите на обществото.
Затова имаме разследвания за корупция, силни органи за борба с корупцията, критична журналистика, хора, които протестират…В момента сме стигнали до етап на войната, в който и двете държави са изправени пред риска от вътрешен колапс. Така че, който се срине отвътре, ще загуби войната.
Ето защо украинците също трябва да бъдат много внимателни по този въпрос. Именно затова изявлението на Федоров относно изборите беше критикувано предимно от хора, които го подкрепяха. Това е парадокс.
Ирина Недева: Може ли Европа да гарантира сигурността на Украйна без Съединените щати?
Володимир Йермоленко: В момента това не е възможно, но би трябвало да стане в бъдеще. Няма друг начин, и тук не става въпрос за Украйна, а за Европа. Америка вече не е такъв гарант за стратегическата сигурност, какъвто беше. Може би следващият президент ще я върне на този терен в НАТО, но виждаме – Америка се фокусира повече върху Тихия океан, и вече разглежда своето глобално лидерство като бреме, а не като възможност. Затова Европа трябва да развие своите въоръжени сили, военната си доктрина и обединеното военно производство, което ще има унифицирани стандарти.
Европа трябва да разполага със собствена спътникова програма, защото войната вече се води във въздуха – война с дронове, но такава война не е възможна без спътници.
Въпросът е в интернет връзката, изкуствения интелект, способностите за разузнаване и всичко подобно.
Затова Европа трябва да разработи свой собствен вариант на „Starlink“, например, като използва собствените си възможности. Има много неща за вършене. А за съжаление, не виждам много от този начин на мислене и действие в Европа.
Европа е силно разделена.
Ирина Недева: Има ли нещо, което Европа и САЩ всъщност са в състояние да направят в момента, но все още не са направили, за да помогнат на Украйна и какво е то?
Володимир Йермоленко: Ключовият въпрос е, разбира се, противоракетната отбрана, защото в момента Украйна е незащитена срещу балистични ракети – тоест тези ракети, които излитат в космоса и след това се връщат с огромна скорост. Американците, за жалост, изразходваха голяма част от своите ракети-прехващачи за ПВО във войната срещу Иран. За съжаление и монархиите от Персийския залив също ги използваха, тъй като не бяха подготвени за иранската атака с дронове.
Те не проучиха и не се поучиха от опита на Украйна как да отблъскват иранските атаки с дронове от типа „Шахид“, които Русия използва срещу Украйна от 2022 г. Насам, а можеха да дойдат в Украйна и да се запознаят с украинския опит. Вместо това използваха огромно количество изключително скъпи ракети-прехващачи „Patriot“ срещу много по-евтини ирански дронове. И сега виждаме този глобален недостиг на ракети-прехващачи за ПВО.
Украйна страда най-много, защото не можем да свалим нито една от балистичните ракети, които Русия изстрелва срещу нас. А ако продължим да сме под техния обстрел в продължение на няколко месеца, може да се окажем с напълно разрушена икономика, разрушена енергийна система, без ток, без енергия, без отопление, без нищо.
Така че, в момента приоритетът на Украйна е да намери изход, примерно за доставки от партньорите, но изглежда, че запасите са почти изчерпани, така че решение би било да се увеличи производството. Например в Германия, която притежава лиценза за тези ракети „Patriot“. Друга възможност е да развием собствени капацитети, но това може да стане само съвместно с европейците.
Затова всички трябва да ускорят темпото, така че до края на тази година или в началото на следващата да разполагаме поне с капацитета да ги спрем.
Важна е и технологичната интеграция, тъй като в момента Украйна е много по-напреднала технологично от Русия. Украйна отбеляза огромен напредък и значителни постижения, но и Европа трябва също така да ускори процесът, защото европейските доктрини на НАТО и военните доктрини са остарели.
Всяка нова война бързо превръща предишните доктрини в напълно остарели.
В Европа това не се разбира особено добре, така че Европа трябва да проучи украинския опит и да се поучи от Украйна много повече, отколкото обратното, ако говорим за военните усилия и за технологиите.
Можем да победим Русия само с помощта на технологиите. А за Европа това е шанс, защото тя изостава значително от Америка и Китай в областта на технологиите – по отношение на безпилотните системи, изкуствения интелект, спътниковите и космическите технологии и т.н.
За Европа това е шанс да навакса с технологичния влак, който се движи с много висока скорост и се отдалечава от нея. Европа беше технологичен център през 19-ти век. Донякъде беше такъв и през 20-ти век. Сега обаче изостава.
Ако Европа се възползва от този шанс, тя ще оцелее. Ако не се възползва от него, тогава Европа постепенно ще се превърне в провинция на глобалния свят. А това би означавало много предизвикателства.
Ирина Недева: Виждаме, че в момента Русия е окупирала около една пета от украинската територия. Какво може да доведе до спиране на войната според вас – връщането към границите от 1991 г. ли? И какви са реалистичните днес условия за истинско прекратяване на войната?
Володимир Йермоленко: Е, това е имперска война. Русия иска да запази империята си. Въпросът е дали ще успее. А ако успее, това ще изпрати послание към всички други държави по света, които искат да бъдат империи като Китай или Америка, че това е начинът, по който трябва да се действа.
И рискуваме отново да се върнем към света, доминиран от Велики сили – към света на империите. Затова не съм особено оптимистичен по отношение на това кога Русия ще прекрати военните си действия. Трезво погледнато, сме зависими от биологията, от живота на Путин.
И все пак НЕ мисля, че елитите след Путин ще искат да продължат с това.
Ще има опит да се нормализират отношенията със Запада или нещо подобно. Но това не означава дълъг мир, защото най-вероятно в Русия ще се появи отново поколение, което ще си каже: „Хайде пак!”, освен ако не настъпи пълна промяна в нагласите на руснаците и не се формира ново мислене, според което империализмът е вреден за самата Русия и за руските граждани.
Това означава да се появят граждани, които да мислят, че по-скоро биха живели в държава с ясно очертани граници, в която цари законност, дори и да е по-малка държава, отколкото в империя, която харчи всичките им спечелени пари за война, в която няма никакъв смисъл. Без да има такива граждани от другата страна, нищо няма да постигнем. Ето защо това, което Украйна прави в момента – и вероятно това звучи много странно – е, че се опитва да повиши донякъде осведомеността за войната сред руската средна класа.
И затова сега Украйна удря именно онези складове на онлайн магазини, които всъщност са в основата на икономиката на малките и средни предприятия, съставляващи средната класа.
Макар руската голяма икономика да се контролира от Кремъл и олигарсите, между руските елити съществува нещо като съглашение: „Ние ви позволяваме да си вършите малкия и средния бизнес, но не се месете в политиката.“
С ударите се опитваме да покажем на тези хора, че политиката се завръща и че трябва да се интересуват от нея, че войната е вредна за тях, а поражението – военното поражение – ще им донесе полза.
Ако не постигнем това, за съжаление не мисля, че Русия ще спре.
Ирина Недева: Тоест, смятате, че тази 40-дневна украинска кампания на масирани удари в Русия ще продължи?
Володимир Йермоленко:
Да, разбира се, продължава.
Днес, за да ви опиша как прекарвам нощта си, например, живея със семейството ми в предградието Бровари, което в момента е подложено на руски обстрел практически всеки ден, защото и тук имаме складове, руснаците решиха да копират огледално нашите удари и ги удрят, но това е лудост, защото те, всъщност не разбират нашата украинска мотивация да правим това, което правим.
Ако искат да разубедят украинската средна класа да не подкрепя украинската армия, това няма да помогне, защото украинската средна класа е напълно наясно с необходимостта да се защити от Русия.
Всяка нощ от 1 часа през нощта, в предградията се чуват огромни експлозии и виждаме как летят ракети и/или дронове с реактивни двигатели.
Естествено, не спим добре. Но сутринта виждаме, че Украйна е нанесла удар по поредния голям склад в Русия. Унищожихме складовете на Wildberries, а сега се насочваме към други.
Да, това е война с дълбоки удари, война срещу икономически модели в момента. Защото през 2022–2023 г. войната беше срещу предимно военни цели, като, разбира се, руснаците продължаваха да убиват украински цивилни – на тях не им пука, и от руска страна това беше война срещу украинската инфраструктура, за да накарат украинците да измрат на студа през зимата, без ток и топлина. Но и това не проработи. И тогава украинците започнаха да нанасят удари по руската икономика, тъй като логиката е, че ако Русия няма пари да продължи войната, тогава тя ще спре.
Това е логично. Първо бяха атаките срещу нефтопреработвателните заводи и пристанищата, а сега са атаките срещу складовете. Но Русия прави същото. И всъщност украинската икономика в момента страда много, защото на практика не можем да изнасяме зърното и стоманата си.
И така, отново въпросът е: кой ще се окаже по-силен – кой ще бъде по-силен във финансово, политическо, икономическо и психологическо отношение? Това е същината на въпроса.
Ирина Недева: Тръмп, като че ли, винаги подкрепя този, който изглежда по-силен психологически. Смайваща смесица между мислене в термините на преговорите и мислене в термините на военните атаки. Имате ли същото усещане, че Украйна трябва да показва, че е психологически силна, за да получи помощ, особено от САЩ?
Володимир Йермоленко: Всъщност Тръмп подходи към световната политика с напълно неприложима визия. Той смяташе, че става въпрос за сделки, тоест за игра при възможност и двете страни нещо да спечелят (win-win). Докато световната политика се основава изцяло на съвсем различни критерии. Става въпрос за култура, за памет, за чувство на сигурност, за много неща, така че когато се сблъска с трудни конфликти – като Израел-Газа-Иран или Русия-Украйна, подходът на Тръмп се проваля навсякъде, защото това не е начинът, по който може да се разрешат конфликтите… Ние разчитаме много на американците, разбира се, що се отнася до сателитите, разузнаването, някои видове въоръжение, но според мен Европа трябва да осъзнае, че сега основната ѝ задача е да гарантира собствената си сигурност – вероятно с помощта на американците, но това не означава, че Америка ще реши европейските проблеми.
Всички европейски столици са в обсега на руските ракети.
Не знам дали хората в Португалия или Испания са наясно с това, но разстоянието е доста малко. Спомням си разговори във Франция, когато хората ме питаха: „Добре, но наистина ли вярваш, че руски танкове ще навлязат в Париж?“
А аз казам: Не става въпрос за танкове. Става въпрос за толкова много различни неща. Могат да управляват камион с помощта на дронове и да извършат терористичен акт. Могат да изстрелят ракета. Могат да правят каквото си искат. Да организират кибератака, която ще прекъсне електрозахранването на вашите болници. Да нарушат работата на френските атомни електроцентрали…И не съм сигурен, че Европа разбира това. Смятам, че трябва да се направи повече в тази област.
Ирина Недева: Виждаме, че Украйна защитава своята идентичност, своя народ, своята територия, своя език. Но какъв вид държава и какъв вид свят защитава заедно с тях?
Володимир Йермоленко: Свят, в който няма империя. Това е именно европейският свят.
Това е идеята, че светът трябва да бъде организиран като република на републиките. Именно затова украинците подкрепят толкова силно Европейския съюз, а идеята за конфедерация от народи заема важно място в украинското политическо мислене още от епохата на романтизма.
Не знам как стоят нещата в България, но един от най-важните мислители в тази област, украински мислител, който разработи идеята за федерация на нациите, макар че той смяташе, че ще превърнем Руската империя във федерация на нациите, но се е заблуждавал, Михайло Драгоманов, е прекарал последните си дни в България, в София, като професор в Софийския университет.
Съществува тази много интересна връзка между Украйна и България, тъй като Драгоманов е най-значимият политически мислител на Украйна от XIX век.
През 1876 г. руският цар го е изгонил от Украйна. И той решил да не остане в Руската империя, а да емигрира. Мислел, че ще се установи в Хабсбургската империя – първо в Лвов, а след това във Виена. Но и там не му харесало. И заминал за Женева. Женева беше една от малкото републики в Европа по онова време, нали? Останал там, но през последните години от живота си, а той не живее дълго заминава за София като професор в Софийския университет в България, а децата му също прекараха известно време в България.
Но това е най-значимият политически мислител на Украйна от XIX век.
Ако ме попитате кой е най-добрият, бих казал, че това е Драгоманов.
Ирина Недева: Украинският професор Михайло Драгоманов* е бил гост преподавател в Софийския университет. Русия е искала депортирането му, но договорът му през 1893 г. е подновен, а Стефан Стаболов, тогава министър-председател, отказва да го депортира, въпреки руското искане.
Володимир Йермоленко: Драгоманов всъщност е човек, който твърди, че политиката започва от нивото на обикновените хора, а не от върха. В много отношения мисля, че той беше аристотелианец, затова разработи идеята за общността, „Рамада“. Той я наричаше „Рамада“. И твърдеше, че държавата е общност от общности. Организацията на народите трябва да бъде като общност от общности от общности.
Това е повече или по-малко идеята на Европейския съюз, която, според мен, подценяваме. Ние, източно-, южно- и централно-европейците, доколко всъщност тази НЕ имперска идея за Европа е била създадена в нашия регион, а не в Западна Европа.
Тя беше създадена от романтиците в Словакия, Чехия, Полша, Украйна, България и много други места, защото това бяха народи, които не притежаваха империи, а по-скоро бяха колонизирани, и затова мечтаеха за Европа, която да НЕ е Европа на империите, а Европа на републиките.
Мисля, че това е светът, за който се бори Украйна. Тя не иска да завладява други територии. Не харесва особено империите. Затова украинците се подиграват на модела на Тръмп. И това е парадоксът, защото някои хора представят цялата ситуация като борба между Америка и Русия чрез Украйна, но в Украйна също има голям скептицизъм по отношение на американската мощ.
Ирина Недева:Впрочем внукът на украинския мислител Михайло Драгоманов е известният български дипломат и политик Димитър Шишманов, син на прочутия филолог Иван Шишманов и на дъщерята на Михайло Драгоманов. Той е екзекутиран през 1945г. от така наречения „Народен съд“, трибуналът, действал в противоречия на Търновската конституция, създаден от Българската комунистическа партия съвместно със съветските окупатори с края на Втората световна война. Повод за сериозен размисъл!
Много благодаря за отделеното време и за възможността да разговаряме с вас Володимир Ермоленко по повод 35-ата годишнина от обявяването на независимостта на Украйна, в четвъртата година от пълномащабната война, която Русия води срещу вашата суверенна държава!
Владимир Ермоленко
Благодаря ви.
Ирина Недева: Следващия път ще говорим за мира. На български, за разлика от руския език, имаме две напълно различни думи: едната е „мир“, което това и означава, а съвсем различна е другата дума в нашия български език , която използваме за „свят“. На руски, същата дума „мир“ съвпада и със значението на думата „свят“, а руският мир означава руски свят, включително и в териториален смисъл. На български „мирът“ не е територия, а състояние без война. Следващият път ще говорим за мира – мирът по украински, и какво означава това.
Владимир Ермоленко: Да, разбира се. Това е още една важна тема за още по-дълъг разговор… —-
*Михайло Петрович Драгоманов е украински историк, фолклорист, философ, езиковед, писател и политик. Преподавател в Киевския, Женевския и Софийския университет. Роден е на 18 септември 1841 година в Хадяч (Гадяч), Руска империя, в семейството на небогат помешчик. Негова сестра е Олена Пчилка, а Леся Украинка му е племенница. Внук на Михаил Драгоманов от дъщеря му Лидия Шишманова е българският писател и дипломат Димитър Шишманов, който след Деветосептемврийския преврат е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и екзекутиран.В Софийския университет, във фоайето на Журналистическия факултет (най-старата сграда на университета) през 2022 г. е поставена паметна плоча
Източник БНР
https://bnrnews.bg/horizont/post/519166/voynata-v-ukrayna-e-bitka-za-svyat-bez-imperii-chast-1
https://bnrnews.bg/horizont/post/519667/koyto-se-srine-otvatre-shte-zagubi-voynata-chast-2
