Все повече смърт в Средиземно море
В ранните сутрешни часове на 26 февруари 2023 г. корабът „Summer Love“ претърпява корабокрушение край бреговете на Калабрия, Италия, припомня Хюман Райтс Уоч. Най-малко 94 души, включително 35 деца, загиват в това, което е известно като корабокрушението край Кутро. Според оцелелите, корабът е превозвал до 250 души, повечето от които от Афганистан, Сирия и Пакистан.
Годишнината настъпва след най-смъртоносния януари в Средиземно море от повече от десетилетие. Международната организация за миграция оценява, че само през януари в Средиземно море са загинали или са изчезнали най-малко 454 души, което е почти една трета от оценката за 1340 души за цялата 2025 г.
През последните дни 15 трупа са изхвърлени на брега на Калабрия и Сицилия, вероятно жертви на опустошителния циклон Хари в средата на януари, който вероятно е отнел стотици, ако не и хиляди човешки живота в морето.
През януари започна и процесът срещу двама офицери от италианската брегова охрана и четирима офицери от митническата полиция (Guardia di Finanza), всички обвинени в небрежност, довела до корабокрушение, и в множество случаи на непредумишлено убийство във връзка с корабокрушението при Кутро – рядка възможност за поемане на отговорност. Оцелелите и семействата на жертвите заслужават да видят, че правосъдието е възтържествувало.
Според ООН от 2014 г. насам най-малко 34 129 души са загинали или са изчезнали в Средиземно море. Смъртоносната гранична политика на ЕС, в съчетание с неспособността на Италия и други страни от ЕС да реагират адекватно на кораби с мигранти в беда – както се твърди, че е било в случая с корабокрушението в Кутро, корабокрушението през юни 2023 г. близо до Пилос, Гърция, и неотдавнашната корабна катастрофа близо до Хиос, Гърция – са допринесли за този шокиращ брой на жертвите.
ЕС се е отказал от отговорностите си за търсене и спасяване в морето, като е делегирал тези функции на страни с репресивни политики като Либия и Тунис. Правителствата на ЕС криминализират неправителствените спасителни групи и насилствено връщат хората обратно на границите на ЕС.
Можем само да предполагаме действителния брой на хората, които са загинали в Средиземно море. Дори най-ниските оценки разкриват несъразмерния брой на провалите на ЕС.
В момент, когато международният ред, основан на правата, е под заплаха и ксенофобията изглежда твърде разпространена, може да изглежда донкихотско да се призовава за хуманни и рационални миграционни политики. Но те са възможни и започват със спасяването на човешки животи.

