Законът за българския език: къде свършва езиковата политика и започват ограниченията

Проектът въвежда държавен стандарт за кирилицата, ограничения за чуждоезичните надписи и изисквания към администрацията, медиите и международните събития. Правозащитният въпрос е как тези правила ще се отразят върху публичната видимост на майчините езици.

На 4 ноември Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за българския език, внесен от „Възраждане“. Той получи подкрепата на 153 народни представители. За него гласуваха управляващите от „Прогресивна България“, вносителите от „Възраждане“, както и депутати от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Законопроектът № 52-654-01-50 е внесен на 28 май 2026 г. от Костадин Костадинов и група народни представители. Той предлага цялостна правна рамка за държавна езикова политика и задължителна употреба на българския книжовен език в публичната сфера.

Българският книжовен език е определен като официален език в страната, а графичната му система – като българската форма на кирилицата. Предвижда се въвеждането на държавен стандарт за нейното изписване.

Българският език в публичната сфера

Законопроектът задължава органите на държавната власт, местното самоуправление и публичноправните организации да използват българския книжовен език при изпълнение на функциите си. Изискването обхваща дейности в областта на правосъдието, администрацията, образованието, здравеопазването, националната сигурност, обществения ред и отбраната.

Всички устни и писмени изрази, съобщения, обозначения и надписи в публичното пространство трябва да бъдат на български книжовен език. Това се отнася и до надписите върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица.

Допуска се текстът да бъде изписан и на латиница под този на кирилица, както и да се използва чужд език в определени от законопроекта случаи. Изключения са предвидени за търговската и туристическата дейност, за публични прояви с рекламна, образователна, научна, културна или развлекателна цел, както и в случаите, уредени със специален закон. При публични съобщения и обозначения чужд език може да бъде използван и като втори език.

Вносителите посочват, че проектът не ограничава употребата на други езици в личната, неофициалната и частната комуникация.

Това обаче не изчерпва въпроса за езиковите права. Правилата за публичните надписи и съобщения имат значение и за видимостта на езиците, използвани от различни общности в обществения живот. Как предложените ограничения ще се отразят върху правото на хората да използват и развиват своя майчин език? Този въпрос трябва да бъде част от обсъждането на законопроекта преди окончателното му приемане.

Държавен стандарт за кирилицата и изисквания към устройствата

Предвижда се официален държавен стандарт за българската форма на кирилицата. Държавната и общинската администрация ще трябва да използва шрифтове, съобразени с него.

Електронните и мобилните устройства, внасяни в България, ще трябва да отговарят на технически и програмни изисквания за правилното поддържане и изобразяване на символите на българската кирилица. Държавата ще финансира разработването и свободното публично разпространение на наборни шрифтове по стандарта.

Международните събития – на български с превод

Според проекта събитията и дейностите с международно участие, провеждани в България, трябва да се организират на български език с осигурен превод. Изключение се допуска, когато това е обективно неприложимо поради характера на участието.

Употребата на чужд език е регламентирана и при сключването на международни договори, официалните международни отношения и международното признаване или защита на авторски права. Изискванията няма да се прилагат за официалната кореспонденция и документооборота при комуникация на държавата с чужди страни.

Обществените доставчици на медийни услуги ще бъдат задължени да излъчват програмите си на български книжовен език, с изключенията, предвидени в Закона за радиото и телевизията.

Консултативен съвет без контролни функции

Към Министерския съвет се предлага създаването на Консултативен съвет за българския език с петгодишен мандат. Председател по право ще бъде директорът на Института за български език при БАН. В състава му ще влязат още учен от БАН, двама университетски преподаватели, двама учители по български език и литература и представител на Съвета за нематериално културно наследство.

Съветът ще има експертно-консултативни функции. Той ще изготвя годишен доклад за състоянието на българския език, ще предлага препоръки за езиковите правила и ще дава становища по учебни планове и стандарти. Няма да упражнява контролни функции, да издава задължителни предписания или да съставя наказателни постановления.

Предвидени са санкции за нарушения

В глава седма са уредени административнонаказателните разпоредби. Нарушенията на закона, доколкото не подлежат на по-тежка отговорност, ще се третират като административни и ще се санкционират по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Не се предвижда създаването на нова контролна администрация. Контролът и налагането на санкции трябва да се осъществяват от съществуващите органи според компетентността им. Министерският съвет ще трябва да приеме подзаконов нормативен акт за прилагането на закона.

Законопроектът предстои да бъде разгледан на второ четене. Предвиденият срок за влизане в сила е три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.