Журнализъм или подхранване на омраза?

Като излезли не много отдавна от авторитарен режим, българите би трябвало да знаем колко е важно медиите да бъдат безпристрастни и да отразяват събитията уравновесено, на основата на факти. Вместо това, сякаш напук, често виждаме точно обратното. Новинарство, журналистика, развлечение, манипулация, шоу – границите като че ли са размити. Един топъл казус, който може да бъде разгледан, е отразяването на сбиването между тийнейджъри на булевард „Витоша“, през вечерта на 08.03.

Преди всички факти да са изяснени или съд да се е произнесъл, вече има издадени присъди в медийното пространство, и то по начин несъвместим с принципите на журналистическата етика. Нека погледнем по-задълбочено пример от конкретна медия  – просто защото разглеждането на всички случаи, от различни медии, би изисквало цяло едно научно изследване. България Он Еър започва своя публикация от 08.03 със заглавието „Над 10 мигранти от арабски произход биха ученици в центъра на София“.* Дори да оставим настрана споменаването на предполагаемия произход, въпреки, че той няма значение за случилото се (новината е сбиването, а не произходът на участниците), “над 10” изкуствено увеличава мащаба на ситуацията, създава сензация… “Над 10” може да означава 15, 20 или 40. Втора неточност, или манипулация, още в заглавието е споменаването на жертвите като “ученици”, а предполагаемите нападатели като “мигранти”, разбираме възрастни, не деца, тийнейджъри като тези, които се твърди, че са били.

Така поставени нещата, те не само се отдалечават значително от истината, но и настройват обществото срещу определена група хора, насаждат гняв и омраза. Картината, която възниква в съзнанието на читателя е множество възрастни чужденци нападащи нищо подозиращи български деца. Тази “песен на сирените” не свършва тук. Под заглавието имаме снимка, не на тийнейджъри като тези участвали в боя, но на възрастни хора. Ето трета манипулация. На следващия ден, самата България Он Еър публикува подробности за случая, споделени от СДВР, и уточнява, че става дума за тийнейджъри. И да, на видеозаписа точно такива се виждат. В действителност, става дума за деца – видно е. Разбираме, че в случая на първата публикация, все още са липсвали детайли и е било трудно да се сглоби пълна и точна картина. Но това е по-скоро причина журналистът да внимава и да не прибързва. Вместо това, от публикацията на 08.03, се разказва случилото се само от една гледна точка, в която хора (деца, ученици, момче, момиче, което плаче, т.н.) са само едни, а другите са “мигранти” (анонимна маса, побегнала “групово” след боя).

Отразяването на случая на бой между бежанци от центъра за настаняване в кв. “Овча купел” заслужава изследване сам по себе си. Според Юлиана Методиева, медиите са имали два възможни подхода към казуса. Най-често срещаният подход предоставя “информация без факти, но с неприятни намеци за етнически различните извършили мелето с тръби и пръти”. Другият възможен медиен подход би дал информация с факти за контекста, в който живеят настанените в центъра. Докато първият подход е първичен и сензационен, вторият би дал на обществото съвсем друго, задълбочено, разбиране на случилото се и на замесените хора.

Начинът на отразяване на сбиването между деца на бул. “Витоша”, особено що се отнася до участниците, е способно също коренно да промени отношението на читателя към ситуацията. Бой между тийнейджъри, деца все още, и то за тривиални неща, е нещо съвсем различно от нападение от възрастни чужденци върху беззащитни деца, едва ли не “сблъсък на цивилизациите”, който, съзнателно или не, се внушава дни наред в медиите. Да, типично е за тийнейджърите, макар и неоправдано, да правят глупави неща, да имат изблици на агресия, да не знаят по-добър начин за решаване на конфликти – и това няма нищо общо с националност или със статут на пребиваване. Всеки работил с деца знае това. Тук няма нищо политическо. За опиянените от омраза, за търсещите и най-малкото оправдание за гняв срещу чужденци или бежанци, за жадните за въглища за политическите им влакове, имаме тази “лоша” новина – няма теле под този вол.

Какво хубаво може да постигне една медия когато се хваща за бой между деца и го вкарва в по-голям политически контекст, придавайки му сензация и допринасяйки за изкуственото внушение, че има напрежение с мигрантите у нас? В статията на България Он Еър от 09.03, в която се дава информация за случилото се с тийнейджърите на бул. “Витоша”, се споменават и случаят на сбиване между бежанци от центъра за бежанци в “Овча купел”, както и случаят на пострадали в побой студенти по медицина. Други медии също подходиха по този начин. Този ефект на “натрупване” в изложението на казуси има своята журналистическа логика когато действително има връзка между отделните случаи, и когато искаме публиката да бъде по-добре запозната с определени събития, с по-голямата картина.

За каква връзка може да говорим, обаче, или за каква по-голяма картина, когато единият случай е на сбиване между деца, другият на сбиване между възрастни покрай център за бежанци, според медията заради жена, и третият случай е на пострадали студенти? Ако критерият е, че има насилие, то тогава към списъка трябва да добавим всички случаи на сбивания за даден период от време, в цялата страна. И тогава какво ще видим? Ще видим, че произходът няма значение, и че мигрантите не конспирират срещу нас. Те са просто хора и като всеки един българин, също човек, един мигрант може да се озове в ситуация на конфликт или насилие. В София живеят приблизително милион и триста хиляди души – 98.5% от тях с българско гражданство. Наистина ли няколко сбивания включващи чужденци представляват някакво апокалиптично явление, заплаха за народа?

Напънът за изграждане на “теория”, на съзвездия от “факти”, за създаване на “жертви” и “насилници”, изглежда твърде силен. Така, макар и студентите да са “пострадали” и да не се споменават като активни участници в бой, се слагат в една група с други казуси. В един от тези други казуси, този на настанените в приемния център в “Овча купел”, няма данни замесени българи, а третият е между деца. Инатът на “монолитното” мислене, обаче, е много устойчив. Този тип мислене не приема, че реалността не е 1 или 0, и че има рационални числа. От този тип мислене се хранят немалко политици, а може би медии също. “Създайте страх и недоволство и го яхнете!” – тази формула не е никак нова. Ще е хубав този ден, в който политик се става, защото решаваш проблеми и лекуваш раните на обществото, а пък журналист се става за да информираш трезво, а не да подхранваш омразата… Но и ние като граждани носим отговорност – колкото и пленително да ни пеят сирените, не трябва да позволяваме корабът на разума да се разбива и да потъва в пяната на сензационното.

* В заглавия на други медии по случая, виждаме думи като “меле”, “млатене”, “екшън”, “масов бой”, “масово сбиване” – бихме могли да кажем, все хиперболи.