Адв. Деница Любенова: В защита правата на човека няма различни гледни точки!

Здравейте, Деница! Заварвам ви в Брюксел където навярно имате преговори с различни правозащитни и други среди. Какво постигнахте в тези разговори?

Деница Любенова: Основните разговори предстоят утре. Имаме срещи с евродепутати от ЕП и от Европейската комисия, както и с Директората по правосъдие.

Високо ниво…

Д.Л. Надяваме се да привлечем повече международно внимание към България, така че да можем да предотвратим това, което нашият парламент ни готви, а именно да ни откара далеч от демокрацията, обратно в едни тъмни времена.

Какви са според Вас шансовете да бъдете чути? Предполагате ли и въздействие върху българските законодатели?

Д.Л. Честно казано, аз вече не съм толкова оптимистично настроена, виждайки в последните няколко години как българското правителство и администрация игнорират решения на Големия състав на Европейския съд по правата на човека по делото с Бебе Сара, как съдът игнорира решения на ЕСПЧ за правото на джендърно самоопределение на трансхората, смяната на пола на джендърния маркер, както и решението срещу България на Коилова и Бабулкова за признаване на граждански брак, в случая на лица от един и същи пол. Не съм особено голям оптимист, че българското правителство и администрация ще се съобразят с каквато и да е препоръка идваща от чужбина. Разбира се, това не означава, че ние не трябва да опитаме!

Предстои голяма международна конференция организирана от БХК, която ще постави във фокуса на вниманието доклад, систематизиращ през годините престъпленията от омраза в национален мащаб, нека да Ви попитам така: ставаме свидетели как ЛГТБ хората станаха новите мишени на предразсъдъците. Какви са според Вас причините?

Д.Л. На първо място образованието. Липсата на образованието, както в училище, така и в университета за правозащитните проблеми, които стоят пред ЛГТБ и общността. Второто и най-голямо значение за този упадък, за това че на ЛГТБ е насаждането на омраза, речта на омраза, идващи от най-високата трибуна на България – Народното събрание. На трето място, което е и допълващо към речта на омраза, произнасяна в Парламента, е липсата на санкция. От десетилетие вече наблюдаваме, че при реч на омраза, при явно подстрекаване към дискриминация, към нападение на групи, към политическо говорене, към нападения на и от ЛГТБ общността събития, ние наблюдаваме, че няма санкция! Има бездействие на МВР, бездействие на прокуратурата, бездействие на съда. И когато речта на омраза остава несанкционирана, по този начин се дава знак, че това говорено е нормално.

Бих припомнила агресивната хомофобска кампания на Ангел Джамбазки в бурно противоречие със Закона за защита от дискриминация и текстовете, закрилящи хората с различна сексуална ориентация. Да прибавя и нападенията на Боян Расате над Рейнбоу хъб. Можете ли да добавите и други примери?

Д.Л. Да, бих добавила билбордовете на Волен Сидеров на кметските избори 2019, където той обещава да забрани София Прайд ако стане кмет. Ще добавя и 2021 година когато ПП ВМРО призова в социалните си мрежи да бъде нападната прожекция на късометражни филми, която ЛГТБ сдружението Действие беше организирала. Тогава преди прожекцията, в рамките на два часа се събраха между 500-700 крайнодесни привърженици на ВМРО и хората след събитието трябваше да бъдат евакуирани от полицията!Всички тези прояви останаха ненаказани.

Медиите също не можаха да обяснят хомофобските нападения, които стресираха общността на ЛГТБ, предпоставиха нейната допълнителна изолация. Как мислите, защо издания и телевизии отбелязват някакси фоново сблъсъците, не се обяснява контекста през който издевателствата на Расате или ВМРО ще се схванат от публиката като фашистки прояви?

Д.Л. Не мога да кажа, че медиите не отразяват. Те обширно отразяват проблемите, свързани с проблемите на ЛГТБ и общността. Работата обаче е в това, че много малка част от медиите го правят и особено някои големи телевизионни медии търсят сензацията, търсят противопоставяне с оправдание да представят всички гледни точки! В защита правата на човека няма различни гледни точки!Има една гледна точка и тя е правозащитната. Това е, което всъщност когато бивам поканена да давам интервюта, винаги отказвам да влизам в полемика! И отказвам интервюта, в която има „за“ и „против“ ЛГТБ общността. Не можем да си позволим като общност да влизаме в такава полемика.

Но, приемате ли,че хомофобията не е медийно разпозната като явление, подбуждащо към престъпление от омраза?

Д.Л. Не е разпозната, разбира се. В промените на НК от миналия юли 2023 г, ние пускаме искане за справки в районните прокуратури и се оказва, че няма нито едно досъдебно производство, в което да бъде отчетен джендър ориентацията на жертвата!

Това вероятно се дължи и на повишеното говорене в обществото след измисления дебат около Истанбулската конвенция?

Д.Л. Аз също смятам, че всичко започна около т.нар. дебат за ратификация на Истанбулската конвенция. Тогава се поляризира страшно много българското общество, тогава ЛГТБ започна да бъде използвана като плашило! Това е нещото, за което алармирахме много медии и полиция,и прокуратура, но нямаше никакъв резултат. А именно, че всяко събитие от 2019 до 2021 г. края, всяко събитие организирано от ЛГТБ и активистите беше нападано от крайнодесните.

Може ли дадете максимално реалистична представа за размера на антигей мисленето. Моля да коментирате надпис с анти-гей текст, поставен като реклама на мечове по време на празник в един балкански град, архитектурно богат и славещ се с културни събития.  Между другото, посетителите гледаха плаката със съгласяваща се усмивка „народната мъдрост“.

Д.Л. Давам си сметка на анти-ЛГТБ нагласите! Искам да подчертая, че през няколко години са правени изследвания на нагласите към сексуално различните, поръчани от ЛГТБ. В тях се отчиташе напредък в тези нагласи. Но аз смятам, че това не е вярно. Смятам, че българинът става все по-краен в омразата си към различността. Без значение дали тя е на сексуална основа, или етническа, или е насочена към бежанците, все повече се поляризира, все повече личи това разединение, все по-голяма става тази омраза. Това може да се установи и ако се разходите по улиците в централната част на София. Ще видите, че биват нападани всички, които изглеждат различно – с различна коса, с различен цвят на кожата, или са очевидни бежанци или роми. Полицията вместо да действа срещу тези организирани групички от младежи по бул. Витоша, тя организира хайки, при които се спират и им искат документите ако са бежанци или роми. Подавали сме сигнали до полицията, но… нищо.

Споменавате няколко пъти, че през образованието може да се променят нагласите към повече толерантност към ЛГТБ и общността. Какво да разбираме под това?

Д.Л. Смятам, че образователната система, училището, е това, което създава възможности ние като общество да живеем заедно в разбирателство. Училище е това, което ни учи на история, на философия, то ни учи на хуманитарни науки. Литературата, която се чете в образователните програми тя трябва да бъде много по-разнообразна и богата, да се проследява историческото развитие и че такива крайни виждания, които в момента се създават и дори развихрят не само в България, в целия свят, са довели човечеството до мракобесни режими, човеконенавистни режими, които са довели до избиването на милиони хора. Единствено през образование, през това да се научим от историята, бихме могли…ако не е късно, да преодолеем.

Деница Любенова е адвокат по дела, свързани с правата на гей двойките в България, един от създателите на младежка ЛГБТ организация „Действие“. Деен организатор на София Прайд. Помага на гей двойки в опитите им да имат деца. Съосновател на Rainbow Hub – мястото на ЛГБТ общността. Работи за каузата на гей хората в България.