90 деца съществуват само по документи: Кой гарантира правото им на образование?
Случаят с училището в село Бояново поставя въпроса не само за контрола върху публичните средства и отговорността на училищното ръководство, но и за неизпълненото задължение на държавата да гарантира реален достъп до образование на всяко дете, съобщи Дарикнюз.
В училището в село Бояново по документи се обучават 130 ученици, но при проверка на място заместник-министърът на образованието Таня Панчева е установила присъствието на едва 40 деца. Случаят стана публичен след репортажи на NOVA и DarikNews, показали празни класни стаи, заключено общежитие и модерно оборудване, което практически не се използва.
„Там присъстват 40 ученици, което означава, че има тенденция за трайно непосещаващи ученици в училище“, заяви Панчева.
МОН е започнало цялостна проверка с участието на представители на МВР, социалните служби, отделите за закрила на детето, местната власт и областната администрация. Ще бъдат проверявани както организацията на учебния процес, така и действията на отговорните длъжностни лица, включително през предходни години. При установени нарушения са възможни административни санкции и сигнали до прокуратурата.
Според заместник-министъра предстои да се избере между два варианта – закриване на училището или възстановяване на нормалната му дейност. Тя подчерта, че трябва да бъдат установени индивидуалните причини за отсъствието на всяко дете – икономически, социални или други, за да се потърси подкрепа за връщането му в образователната система.
Именно тук се намира и същинският правозащитен проблем. Правото на образование не се гарантира с формалното записване на едно дете в училищен регистър, нито с наличието на ремонтирана сграда, учители и модерна техника. То изисква реален достъп до качествено образование и мерки срещу социалните и икономическите бариери, които могат да изтласкат децата извън образователната система.
Член 28 от Конвенцията на ООН за правата на детето задължава държавите да признават правото на образование, а член 3 изисква висшият интерес на детето да бъде първостепенно съображение при всички действия, които го засягат.
Затова евентуалното закриване на училището не може да бъде разглеждано единствено като административна мярка. Преди подобно решение трябва да е ясно дали всяко от засегнатите деца ще има реална възможност да продължи образованието си, включително дали ще бъдат осигурени транспорт и необходимата социална подкрепа. В противен случай последиците от институционалния провал ще бъдат понесени именно от децата.
Училището в Бояново е получило близо 720 000 евро за започване на учебната година, допълнително финансиране за ремонт на общежитието и около 90 000 евро за оборудване на STEM кабинет. Случаят поставя и въпроса за ефективността на институционалния контрол върху публичните инвестиции: как е било допуснато училището да функционира при подобно разминаване между документите и действителността?
Панчева обърна внимание и на необходимостта от промяна на модела за финансиране на училищата. Според нея действащият механизъм може да е сред факторите, допринасящи за подобни проблеми. Работата по нова формула продължава, но промяната няма да бъде отразена в следващия бюджет.
Въпросът обаче остава: колко време институциите са допускали десетки деца да присъстват в образователната система само по документи и кой е гарантирал правата им през това време?

