Кой ще бъде американският посланик в София и какво готвят старите приятели на Европа за Путин?
На 18 ноември предстои разглеждане на кандидатурата за американски посланик в София. Междувременно шестима стари познайници на Европа се готвят да поемат ключови комисии в новия Сенат.
От София към Вашингтон
На 18 ноември Комисията по външни отношения на американския Сенат се очаква да разгледа кандидатурата на Дъглас Холдър, предложен от Доналд Тръмп за посланик в България.
Холдър премина през изслушване на 30 септември. Предстои комисията да реши дали да придвижи номинацията му към гласуване в Сената. Ако процедурата не приключи до края на настоящия Конгрес и кандидатурата бъде върната на Белия дом, през 2027 г. Тръмп ще трябва да я внесе отново или да предложи друг кандидат.
След изборите на 3 ноември обаче политическата ситуация във Вашингтон се промени.
Демократите спечелиха мнозинство в двете камари на Конгреса. От януари 2027 г. те ще могат да определят ръководствата на сенатските комисии и да упражняват по-силен контрол върху администрацията на Тръмп.
Сред политиците, които могат да оглавят шест от най-влиятелните комисии, са имена, добре познати в Европа.
Шестима стари познайници на Европа
Крис Кунс – външната политика. Сенаторът от Делауеър е защитник на трансатлантическите отношения и американската подкрепа за Украйна. През февруари 2026 г. посещава Одеса. Сред възможните му бъдещи отговорности е председателството на Комисията по външни отношения, която разглежда дипломатическите назначения и международните договори.
Джак Рийд – Пентагонът и НАТО. Възпитаник на Уест Пойнт и бивш офицер, Рийд е сред най-опитните американски законодатели по отбраната. Подкрепя разширяването на НАТО, американското военно присъствие в Европа и военната помощ за Украйна. Очаква се да оглави Комисията по въоръжените сили, която подготвя ежегодния закон за националната отбрана – NDAA.
Пати Мъри – военните бюджети. Сенаторката от Вашингтон е сред влиятелните демократи по бюджетните въпроси. Подкрепяла е финансирането на американската помощ за Украйна. Като възможен председател на Комисията по бюджетните ассигнования ще има важна роля при отпускането на средства за Пентагона и международните програми.
Марк Уорнър – разузнаването. Сенаторът от Вирджиния има дългогодишен опит в контрола върху американските разузнавателни служби. Работил е по въпросите на руската намеса, киберсигурността и сътрудничеството с европейските съюзници. Очаква се да поеме Специалната комисия по разузнаването.
Елизабет Уорън – банките и санкциите. Сенаторката от Масачузетс е известна с работата си по банковото регулиране, финансовата прозрачност и контрола върху големите финансови институции. Тя е сред възможните ръководители на Комисията по банково дело, която има отношение към законодателството за финансовите санкции. Окончателният избор на председател предстои.
Шелдън Уайтхаус – правосъдието и корупцията. Сенаторът от Роуд Айлънд работи по въпросите на върховенството на закона, незаконните финансови потоци и руската агресия. Участва в американската Хелзинкска комисия. През февруари 2026 г. посещава Одеса и подкрепя засилването на натиска върху руския сенчест танкерен флот. Той е сред възможните бъдещи председатели на Съдебната комисия.
Дали Путин се е зарадвал точно на тези шестима?
На 21 ноември 2025 г. петима от тях – Кунс, Рийд, Мъри, Уорнър и Елизабет Уорън – заедно с Брайън Шац подписват обща декларация срещу предложените от администрацията на Тръмп условия за мир в Украйна.
Според сенаторите предложеният план би принудил Украйна и съюзниците от НАТО да направят сериозни отстъпки, би оставил Украйна уязвима и би дал на Русия време да възстанови военните си сили.
Те настояват, че Украйна трябва да остане суверенна държава, способна да се защитава, и че агресията не бива да бъде възнаграждавана.
Шестият – Шелдън Уайтхаус – също е привърженик на по-силен натиск върху Москва.
На 11 ноември 2026 г., преди съобщените разговори на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър с Владимир Путин на 12 ноември, сенатор Джак Рийд и конгресмените Грегъри Мийкс и Адам Смит публикуват общо изявление, в което критикуват подхода на американските преговарящи. Тримата ги обвиняват, че оказват натиск върху Киев за териториални отстъпки и възприемат руски искания за европейската сигурност. Това са твърдения на законодателите, а не независимо установени факти. Изявлението показва публичната позиция на Рийд по преговорите.
Това не са просто шестима демократи, които се противопоставят на републикански президент. Това са политици с публично заявени позиции по конкретни руски искания и с дългогодишен опит в законодателството за националната сигурност.
А сега могат да получат и председателските места в комисиите, през които минават важни решения за отбраната, бюджета, разузнаването и санкциите.
Санкционните списъци и съдбата на „Лукойл“
Един от най-съществените въпроси пред новия Конгрес ще бъде бъдещето на американските санкции срещу Русия.
Сенатските комисии могат да инициират законодателни промени, да провеждат изслушвания, да изискват информация от Министерството на финансите и да упражняват контрол върху OFAC – службата, която администрира американските финансови санкции.
Те не съставят лично санкционните списъци и не издават лицензите за сделки със санкционирани активи. Но могат да оказват значително влияние върху законовата рамка и политическите условия, при които тези решения се вземат.
От работата на тези комисии може да зависи не само бъдещето на санкционната политика срещу Русия, но и съдбата на рафинерията на „Лукойл“ в България.
Въпросите за санкционния режим, възможните изключения, разрешените сделки и бъдещата собственост на руските активи в Европа ще бъдат сред темите, по които решенията на администрацията могат да срещнат подкрепа или съпротива в Конгреса.
Какво могат да променят шестимата?
Американският президент ръководи дипломацията и е главнокомандващ на въоръжените сили. Но Конгресът приема законите, разрешава разходите и отпуска средствата, необходими за изпълнението на голяма част от държавната политика.
Новото демократическо мнозинство ще може да поставя условия, да променя законодателството и да упражнява контрол върху администрацията.
Това е особено важно за американската военна помощ за Украйна, присъствието на САЩ в Европа и икономическия натиск върху Русия.
Председателите на комисии не могат самостоятелно да диктуват решенията на президента. Законодателството изисква мнозинства, а Тръмп запазва правото си на вето.
Но когато изпълнението на едно международно споразумение изисква пари, промяна на закони или одобрение на Сената, Белият дом не може да пренебрегне Конгреса.
Путин и новият Конгрес
През декември 2021 г. Русия поиска нова архитектура на европейската сигурност, включително ограничения върху военното присъствие на НАТО в държавите, присъединили се след 1997 г.
Тези искания означаваха не просто преразглеждане на военни договорености, а опит Москва да получи решаващо влияние върху сигурността на част от Европа.
Възможно е Путин да се надява на договорености с Тръмп, които да удовлетворят част от руските стратегически цели.
Но договореност между двама президенти не означава автоматично съгласие на американския Конгрес, на европейските съюзници или на Украйна.
Ако шестимата сенатори получат очакваните председателства, те ще имат възможност да влияят върху законите, финансирането и парламентарния контрол, от които зависи осъществяването на американската политика.
Петима от тях вече са заявили съвместно, че няма да подкрепят мир, който възнаграждава руската агресия. Шестият също е сред активните защитници на по-силния натиск върху Москва.
Дали Путин се е зарадвал на тези шест имена, знае само той. Но ако Кремъл очаква лесни отстъпки от Вашингтон, именно тези стари приятели на Европа могат да се окажат сред най-сериозните му препятствия.
Източници и документи
- Заседания на Комисията по външни отношения на Сената – 18 ноември 2026 г.
Официален график за заседанията и разглеждането на дипломатически номинации.
https://www.foreign.senate.gov/hearings
- Изслушване на Дъглас Холдър – 30 септември 2026 г.
Официално съобщение на председателя на комисията Джим Риш за изслушването на петимата кандидати за посланици, включително Холдър.
https://www.foreign.senate.gov/press/rep/release/chairman-risch-opening-remarks-at-nominations-hearing-on-september-30
- Обща декларация на шестима сенатори – 21 ноември 2025 г.
Оригиналният документ, публикуван на официалния сайт на Крис Кунс. Подписан е от Крис Кунс, Пати Мъри, Джак Рийд, Марк Уорнър, Брайън Шац и Елизабет Уорън.
https://www.coons.senate.gov/news/press-releases/ranking-members-coons-murray-reed-warner-schatz-warren-statement-on-president-trumps-ultimatum-to-ukraine
- Съвместно изявление на Джак Рийд, Грегъри Мийкс и Адам Смит – 11 ноември 2026 г.
Оригинално изявление на законодателите, публикувано на официалния сайт на демократите в Комисията по външни отношения на Камарата на представителите. Рийд е сенатор; Мийкс и Смит са конгресмени.
Meeks, Smith and Reed Condemn Kushner and Witkoff Efforts to Undermine Ukraine and NATO

