Сметките на Хамас

Палестинската групировка „Хамас“ е изстреляла още ракети към Тел Авив и Ерусалим рано тази сутрин, съобщи Би Би Си. Ударът е в отговор на въздушно нападение от страна на Израел, при което бяха убити високопоставени военни на ислямските радикали и беше съборена многоетажна сграда в Газа. Призивите за спокойствие от религиозните и  политическите лидери, по-голямото полицейското присъствие и масовите арести изглежда, че не постигат почти нищо за потушаване на насилието в градовете със смесено население. Специалният пратеник на Организацията на обединените нации (ООН) за Близкия изток Тор Уенсланд предупрежсава, че двете страни в конфликта вървят към „пълномащабна война“.

Предлагаме ви анализ на вероятните цели на Хамас с ескалацията на конфликта, публикуван днес в Дойче Веле.

Дали Хамас не ескалира конфликта с Израел, за да подобри собствените си позиции – както по отношение на „Фатах“ на Западния бряг на река Йордан, така и изобщо в очите на арабската общественост? За такова предположение има някои индикации.

Битката за джамията „Ал Акса“ навярно ще получи подкрепа дори в онези страни от Близкия изток, които вече не се вълнуват на първо място от съдбата на палестинците. Средствата, които използваха в случая бойните командири от Газа, са шокиращи. Единствено в главата на един ислямист може да се намери оправдание за решението да бъдат изстреляни толкова много ракети срещу територии с цивилно население, само да се изтеглят израелските части от Храмовия хълм. Чудно ли е тогава, че и ЕС обяви Хамас за терористична организация?

Какво цели Хамас?

Ръководството на Хамас положително е изчислило предварително каква ще бъде израелската реакция. Да, в Израел в момента се водят много трудни преговори за нова правителствена коалиция, но това изобщо не означава, че страната е недееспособна във военно отношение. Нетаняху се намира под силен политически и юридически натиск, а сегашната ситуация му дава възможност отново да влезе в коронната си роля на решителен лидер. Но израелските политици от целия спектър трябва все пак да се замислят и над факта, че протести имаше дори в арабски селища в самия Израел. Не че непременно трябва да се стигне до нова интифада, обаче този факт показва едно: през последните години израелската политика стана прекалено зависима от заселническия въпрос, а това нямаше как да не се отрази върху вътрешния мир в страната. Един от поводите за сегашната конфронтация беше именно заплахата от насилствени изселвания на хора от Източен Ерусалим.

Шанс за напредък

Вече от десетилетия Близкият изток е огнище на конфликти, а претенциите на израелците и на палестинците така и не можаха да бъдат удовлетворени, въпреки направените многобройни опити за това. На Запад сякаш вече се умориха от този проблем, а напоследък по-голяма тежест придобиха други регионални точки на напрежение. Все пак, след като Тръмп изгуби властта, сега отново се открива възможност с общи усилия да се въздейства и върху двете враждуващи страни. Тази възможност трябва да се използва, защото дори минималният напредък по палестинския конфликт може да окаже благотворно влияние върху този крайно нестабилен регион.