Сквернословен бунт на софийска сцена
Трудно вече се изтърпява омерзението към човешките извержения в местни и световни ситуации. Непоносима гледка са и гърчовете на малкия и слабия пред дембелщината на президенти оттук, от Азия или отвъд Океана. Само за месец върху публиката се изля помия от персонален цинизъм, а политически долнопробният език се развихри както в Овалния дом, така също в сръбската Скупщина и българското Народно събрание. Нормално е да потърсиш екзистенциална контра като си вземеш билет за Шекспир, Дебюси, или за мултиплатинената носителка на „Грами“ Diana KrallI.
Аз отидох обаче в Yalta art room да гледам „Клетви“ с Мартина Апостолова и Николай Колев. Както обикновено, режисирала ги е дяволски неординерната Марион Дърова, а диалозите са общо дело, включително с помощта на поета Стефан Иванова.
Четиримата събират в камерната зала около 50-54 зрители. Близо час от сцената се изсипва Ниагарски водопад от цинизми за телесната„долница“, срещу които патриархалната ви баба е въвела триста забрани да не се употребяват. Разнасят се и клетви, пустосвания и пъстри като великденско яйце сексуализми, които карат ушите да почервенеят. Подозирам, че доброто възпитание на повечето зрители е обяздило спонтанната радост от актьорските провокации на „Клетви“. Словесните предизвикателства от сцената в някакъв момент силно напрягат културните навици. Пита се – цензура ли е културата? Това е прилично, това не е прилично, не слушай уличната реч и мръснишки думи.
От сцената не ни подават жокер. Всъщност, не. Тъкмо обратното!
Къде съм чула това“ти си си пъпка, язва от чума, подутина върху моята развратена кръв“? Не е ли от „Крал Лир“? Какво е puella? А non est opus esse pudica quoque? Това Овидий, или Сенека е? Не, но все пак е от езическата древност. Николай Колев превежда бързо латинската „поезия“, а после двамата с Мартина продължават да произнасят псувни и вулгаризми, като описват на черната дъска прилежно,че Бог е наказал човека заради първородния му грях. После пък на диалектен български се чува „пявица да изпие кръвта ти“,“чумо ниедна“. Не е ли това от „Чичовци“на дядо Вазов? Или пък, нали не бъркам, не четат ли от Стария Завет „който се съвокупи с добитък“, както и още десетки мръсотии и мръсотийки за половия живот на прадедите ни! Четат Библията, няма съмнение. Правят го с предизвикателността на средния пръст. Кукиш на всички вас!
Иронично и ангелична едновременно, Мартина редува палави акценти на свещените вулгаризми с бюрократичната превзетост на текстове от Наказателния кодекс: „Който чрез слово, печат или по друг начин разпространява или излага унизителни за честта и достойнството на личността“. Един вид, ако свободното слово се е разпасало, то ще бъде наказано. С ехидна жестокост баритонът на Николай пресича и се надсмива над юридическото малоумие. Понякога и двамата се разсмиват, а публиката ръкопляска.
В „Клетви“ несъмнено лирическият герой е тъкмо разпасаното слово. Употребата му е напълно окей в политическия, милитаризиран до непоносимост и дехуманизиран контекст на нашето живеене. Непоносим, е меко казано.
Някъде в 35та минута от действието се досетих на какво ми прилича този спектакъл. Прилича ми на рап! От онзи, чистокръвният афроамерикански рап с предимно неприлични думи, който е единственият начин да се изрази гняв и фрустрация от действителността. Тя е гадна за бедните, бълва расизъм, нищета и нищо светло на хоризонта не се вижда ! Неприличните думи действат като същински социален коментар. Няма как да говориш възпитано, ако светът показва само опакото на лицето си.
Диалозите в „Клетви“ обаче не са рап. Те точно адресират шибаното ни живеене през ловкия микс от цитати на римския поет Катул, Шекспир, Франсоа Вийон. Има цитати дори от журналиста Георги Шейтанов, онзи, дето скандализираше до края на втората световна война превзетите царски соарета със сатира ала Джонатан Суифт. Колкото до сексистките задявки на Гай Валерий Катул в духа на римската вулгарност, те пък супер добре се съчетават с Франсоа Вийон и неговия сочен епатаж на средновековното лицемерие. Адски добре стоят в „Клетва“ вулгарните издевателства и живописни описания на мъжките и женски полови органи от Шекспир, но, както се казва, неговите нецензурни стихове са световно известен факт.
Защо мръсни думи се разнасят в Yalta art room, на пъпа на София?Единствената причина за това е, че някак вече не върви да слушаме виенски валсове или нежен моцартов концерт за цигулка. Особено сега, когато вратите на надеждата за нещо по-добро са полузатворени.
„Клетви“ не е само театър на съмишленици. Неговият абсолютен чар е в това, че превръща в съмишленици и своите зрители. Колкото и малобройни да са.
